Какво загуби Байдън в Близкия изток
Джо Байдън пътува до Близкия изток - след седмица ще стартира пътешестване, по време на което той ще посети Израел, Палестина и Саудитска Арабия. Основното внимание е приковано към визитата на последната - и то не тъй като по време на него президентът ще се срещне по едно и също време с ръководителите на девет страни (шест от Съвета за съдействие в Персийския залив плюс поканените водачи на Египет, Ирак и Йордания).
Не, става въпрос за среща със саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, който Байдън даде обещание да направи парий, основно поради убийството на журналиста Хашоги преди четири години. Но в този момент американският президент в действителност ще се поклони на принца, тъй като би трябвало да се направи нещо с Путин, още по-ужасен изверг от Мохамед, същинският държател на Саудитска Арабия. Байдън желае да убеди принца да се откаже от петролната договорка с Русия по съглашението ОПЕК+, т.е. да хвърли спомагателни количества нефт на пазара. Това ще докара до спад на цените и ще понижи приходите от експорт на Русия, а също по този начин ще докара до спад на цените на бензина в Съединени американски щати, спирайки спада на известността на Байдън и демократите – и ще им разреши да запазят контрола над Конгреса след изборите през ноември.
Така мислят във Вашингтон, само че действително и двете цели са непостижими. Демократите несъмнено ще изгубят изборите през ноември - претенциите на гласоподавателите към тях не се изчерпват единствено с инфлацията и даже цените на бензиностанциите да паднат, това няма да помогне на съпартийците на Байдън. И „ удрянето на джоба от Путин “ въобще няма да работи - отводът на Запада от съветския нефт към този момент провокира както дефицит на черно злато, по този начин и повишение на цените, което не може да бъде обезщетено просто с малко нарастване на предлагането. И даже съществено нарастване на производството няма да помогне за събаряне на цените, тъй като Западът със личните си дейности - първо посредством гневна емисия, а по-късно посредством заледяване на съветските валутни активи - направи всичко, с цел да направи петрола (както и другите типове суровини) извънредно атрактивни за вложение на обезценените пари.
Но най-важното е, че Саудитска Арабия не мисли за никакво отдръпване от съглашението с Русия. Сближаването с Русия и Китай беше целенасочена политика на саудитското управление - то пое по този път още през предходното десетилетие, при предходния крал. И през последните девет години се случиха две огромни събития, които консолидираха курса към по-малка взаимозависимост на кралството от Съединените щати.
Първото беше отводът на Барак Обама да удари Сирия през август 2013 година: начертавайки червени линии и заплашвайки с наказване за нарушаването им, президентът на Съединени американски щати по-късно отстъпи - за огромното отвращение на саудитците. Те сметнаха, че съдружникът просто ги е " зарязал " и в символ на митинг даже се отхвърлиха от позицията си на променлив член на Съвета за сигурност. След това Обама беше разколебан да нападна Сирия от Владимир Путин, който две години по-късно изпрати съветска военна група да помогне на Асад. И саудитците видяха кой и по какъв начин оказва помощ на съдружниците си.
И при започване на 2015 година крал Абдула умря - и по-малкият му брат, 79-годишният Салман, се възкачи на трона. Но същинският държател на страната задоволително бързо стана неговият наследник, принц Мохамед, който стартира постоянно да идва в Русия при Путин. Така че стратегическият интерес на саудитците към Русия беше допълнен от персоналните връзки на двамата водачи, които към този момент устояха инспекцията на времето. Русия също би трябвало да се координира със Саудитска Арабия, и то освен на петролния пазар. Москва още веднъж се трансформира във значим състезател в Близкия изток и за разлика от Вашингтон не залага на игра на несъгласията сред перси и араби, а на последователното им помиряване. Напоследък Рияд и Техеран водят договаряния в Багдад – и това е добър знак за Москва.
А Щатите, които имат голямо въздействие в района, от ден на ден се заплитат в личната си непоследователна игра. Ако при Тръмп съумяха да реализират сключването на „ Аврамовите съглашения “ сред Израел и няколко арабски страни (предимно ОАЕ), то проектът за палестинско-израелско споразумяване, роден при него, се оказа безусловно недопустим за арабите. Зарязването от нуклеарната договорка с Иран до нейното скъсване най-сетне отстрани опцията за най-малко някаква нормализация на връзките сред Съединени американски щати и Иран - и даже връщането към старите съглашения към този момент не е допустимо.
А опитът на американците след 24 февруари да „ санкционират Русия “ изцяло разкри една неприятна за тях действителност – Близкият изток няма да играе нечия непозната игра, не желае да си играе в интерес на отслабващия хегемон. Преди това самият район беше обект на безкрайна американска операция, която приключи с директна интервенция и провалянето на една от основните арабски страни – Ирак. Иракската акция дефинитивно подкопа доверието в Съединените щати в района - и нито голямото военно наличие, нито старите връзки с елитите могат да възстановят изгубеното.
В Близкия изток Съединените щати от ден на ден се възприемат като напускащ състезател - некадърен нито да артикулира личните си ползи, нито да отбрани своите съдружници и сътрудници (с изключение на Израел). Джо Байдън е забъркан в района в една или друга степен от съвсем половин век - и, несъмнено, за него е мъчително да види по какъв начин страната му, която доближи оптималното си въздействие в Близкия изток при започване на века, в този момент в действителност е без тактика и схващане за бъдещата си роля в това значимо геополитическо местонахождение. Но в случай че Съединени американски щати имаха проблеми единствено в Близкия изток, това нямаше да е най-лошият вид. Много по-опасно за тях е, че не схващат какво да вършат със личната си страна.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Не, става въпрос за среща със саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, който Байдън даде обещание да направи парий, основно поради убийството на журналиста Хашоги преди четири години. Но в този момент американският президент в действителност ще се поклони на принца, тъй като би трябвало да се направи нещо с Путин, още по-ужасен изверг от Мохамед, същинският държател на Саудитска Арабия. Байдън желае да убеди принца да се откаже от петролната договорка с Русия по съглашението ОПЕК+, т.е. да хвърли спомагателни количества нефт на пазара. Това ще докара до спад на цените и ще понижи приходите от експорт на Русия, а също по този начин ще докара до спад на цените на бензина в Съединени американски щати, спирайки спада на известността на Байдън и демократите – и ще им разреши да запазят контрола над Конгреса след изборите през ноември.
Така мислят във Вашингтон, само че действително и двете цели са непостижими. Демократите несъмнено ще изгубят изборите през ноември - претенциите на гласоподавателите към тях не се изчерпват единствено с инфлацията и даже цените на бензиностанциите да паднат, това няма да помогне на съпартийците на Байдън. И „ удрянето на джоба от Путин “ въобще няма да работи - отводът на Запада от съветския нефт към този момент провокира както дефицит на черно злато, по този начин и повишение на цените, което не може да бъде обезщетено просто с малко нарастване на предлагането. И даже съществено нарастване на производството няма да помогне за събаряне на цените, тъй като Западът със личните си дейности - първо посредством гневна емисия, а по-късно посредством заледяване на съветските валутни активи - направи всичко, с цел да направи петрола (както и другите типове суровини) извънредно атрактивни за вложение на обезценените пари.
Но най-важното е, че Саудитска Арабия не мисли за никакво отдръпване от съглашението с Русия. Сближаването с Русия и Китай беше целенасочена политика на саудитското управление - то пое по този път още през предходното десетилетие, при предходния крал. И през последните девет години се случиха две огромни събития, които консолидираха курса към по-малка взаимозависимост на кралството от Съединените щати.
Първото беше отводът на Барак Обама да удари Сирия през август 2013 година: начертавайки червени линии и заплашвайки с наказване за нарушаването им, президентът на Съединени американски щати по-късно отстъпи - за огромното отвращение на саудитците. Те сметнаха, че съдружникът просто ги е " зарязал " и в символ на митинг даже се отхвърлиха от позицията си на променлив член на Съвета за сигурност. След това Обама беше разколебан да нападна Сирия от Владимир Путин, който две години по-късно изпрати съветска военна група да помогне на Асад. И саудитците видяха кой и по какъв начин оказва помощ на съдружниците си.
И при започване на 2015 година крал Абдула умря - и по-малкият му брат, 79-годишният Салман, се възкачи на трона. Но същинският държател на страната задоволително бързо стана неговият наследник, принц Мохамед, който стартира постоянно да идва в Русия при Путин. Така че стратегическият интерес на саудитците към Русия беше допълнен от персоналните връзки на двамата водачи, които към този момент устояха инспекцията на времето. Русия също би трябвало да се координира със Саудитска Арабия, и то освен на петролния пазар. Москва още веднъж се трансформира във значим състезател в Близкия изток и за разлика от Вашингтон не залага на игра на несъгласията сред перси и араби, а на последователното им помиряване. Напоследък Рияд и Техеран водят договаряния в Багдад – и това е добър знак за Москва.
А Щатите, които имат голямо въздействие в района, от ден на ден се заплитат в личната си непоследователна игра. Ако при Тръмп съумяха да реализират сключването на „ Аврамовите съглашения “ сред Израел и няколко арабски страни (предимно ОАЕ), то проектът за палестинско-израелско споразумяване, роден при него, се оказа безусловно недопустим за арабите. Зарязването от нуклеарната договорка с Иран до нейното скъсване най-сетне отстрани опцията за най-малко някаква нормализация на връзките сред Съединени американски щати и Иран - и даже връщането към старите съглашения към този момент не е допустимо.
А опитът на американците след 24 февруари да „ санкционират Русия “ изцяло разкри една неприятна за тях действителност – Близкият изток няма да играе нечия непозната игра, не желае да си играе в интерес на отслабващия хегемон. Преди това самият район беше обект на безкрайна американска операция, която приключи с директна интервенция и провалянето на една от основните арабски страни – Ирак. Иракската акция дефинитивно подкопа доверието в Съединените щати в района - и нито голямото военно наличие, нито старите връзки с елитите могат да възстановят изгубеното.
В Близкия изток Съединените щати от ден на ден се възприемат като напускащ състезател - некадърен нито да артикулира личните си ползи, нито да отбрани своите съдружници и сътрудници (с изключение на Израел). Джо Байдън е забъркан в района в една или друга степен от съвсем половин век - и, несъмнено, за него е мъчително да види по какъв начин страната му, която доближи оптималното си въздействие в Близкия изток при започване на века, в този момент в действителност е без тактика и схващане за бъдещата си роля в това значимо геополитическо местонахождение. Но в случай че Съединени американски щати имаха проблеми единствено в Близкия изток, това нямаше да е най-лошият вид. Много по-опасно за тях е, че не схващат какво да вършат със личната си страна.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ