САЩ и Русия се връщат към традиционната дипломация на великите сили
Джо Байдън е бил на 12 години през 1955 година, когато Дауйт Айзенхауър и Никита Хрушчов организираха в Женева първата двустранна среща на върха сред водачите на Съединени американски щати и Съветския съюз. Настоящият американски президент беше 42-годишен сенатор, работещ по контрола на оръжията, когато Роналд Рейгън за първи път седеше на диван с Михаил Горбачов в същия град, което се оказа първата стъпка към прекратяването на Студената война.
На 16 юни пристигна ред на Байдън да се срещне с съветския водач Владимир Путин, който подкопа доста от достиженията на следвоенния ред и възобнови някои от най-лошите руски практики. Но макар че местоположението беше същото, сюжетът беше друг. Това не беше среща на върха сред две суперсили, държащи ориста на света в ръцете си. Нито беше опит за възобновяване на взаимоотношенията им, което Барак Обама се опита да реализира. По-скоро беше нещо малко по-неясно.
Целта на срещата беше да се ръководи настоящата борба посредством усилване на червени линии, изясняване на разпоредбите за ангажиране и премерване на слабостите на другия. Единствените съответни съглашения, които реализираха, бяха да се стартира нов кръг от нуклеарни договаряния и да се върнат посланиците на техните постове. Това са дребни, само че солидни облаги. Фактът, че това завръщане към дипломация провокира облекчение, беше индикативен за това какъв брой сложни са връзките им, откогато Русия анексира Крим и стартира война в Украйна през 2014 година
Срещата на върха беше отклоняване от психодрамата на връзките на Доналд Тръмп с Путин. Американски дипломати потръпват при загатна за конференцията в Хелзинки, на която Тръмп съобщи, че няма причина да няма доверие на Путин. Този път нямаше взаимна конференция. Но след по-малко от 4-часова среща във вила от XVIII век Путин и Байдън знаеха каква е позицията на другия: хакерските атаки против жизненоважна инфраструктура са неразрешени, разногласията за Украйна и Беларус не би трябвало да се позволяват с военни средства. Убийството на Алексей Навални, наказаният водач на опозицията, би довело до опустошителни последствия, само че колкото и тежки да са нарушаванията на човешките права, би трябвало да бъдат третирани настрана от сигурността. На езика на Iтудената война имаше повече от намек за разведряване.
Различен от Тръмп
Байдън промени дефиницията на връзките, описвайки ги като съревнование сред народна власт и автокрация, представител на която тази седмица е Русия, само че най-често е Китай. Той сложи срещата си с Путин в подтекста на възобновеното единение на Г-7 и НАТО. Стилът и реториката му целяха да подчертаят какъв брой друг е от Тръмп. Мантрата му е " да възвърне предсказуемостта и стабилността " в връзките на Съединени американски щати и Русия, да сътвори основа за колегиални, въпреки и спортни, връзки вместо връзките със Съветския съюз.
Путин приказва за възобновяване на величието на Русия, като в същото време разрешава на приятелите си да грабят нейните запаси.
На 16 юни пристигна ред на Байдън да се срещне с съветския водач Владимир Путин, който подкопа доста от достиженията на следвоенния ред и възобнови някои от най-лошите руски практики. Но макар че местоположението беше същото, сюжетът беше друг. Това не беше среща на върха сред две суперсили, държащи ориста на света в ръцете си. Нито беше опит за възобновяване на взаимоотношенията им, което Барак Обама се опита да реализира. По-скоро беше нещо малко по-неясно.
Целта на срещата беше да се ръководи настоящата борба посредством усилване на червени линии, изясняване на разпоредбите за ангажиране и премерване на слабостите на другия. Единствените съответни съглашения, които реализираха, бяха да се стартира нов кръг от нуклеарни договаряния и да се върнат посланиците на техните постове. Това са дребни, само че солидни облаги. Фактът, че това завръщане към дипломация провокира облекчение, беше индикативен за това какъв брой сложни са връзките им, откогато Русия анексира Крим и стартира война в Украйна през 2014 година
Срещата на върха беше отклоняване от психодрамата на връзките на Доналд Тръмп с Путин. Американски дипломати потръпват при загатна за конференцията в Хелзинки, на която Тръмп съобщи, че няма причина да няма доверие на Путин. Този път нямаше взаимна конференция. Но след по-малко от 4-часова среща във вила от XVIII век Путин и Байдън знаеха каква е позицията на другия: хакерските атаки против жизненоважна инфраструктура са неразрешени, разногласията за Украйна и Беларус не би трябвало да се позволяват с военни средства. Убийството на Алексей Навални, наказаният водач на опозицията, би довело до опустошителни последствия, само че колкото и тежки да са нарушаванията на човешките права, би трябвало да бъдат третирани настрана от сигурността. На езика на Iтудената война имаше повече от намек за разведряване.
Различен от Тръмп
Байдън промени дефиницията на връзките, описвайки ги като съревнование сред народна власт и автокрация, представител на която тази седмица е Русия, само че най-често е Китай. Той сложи срещата си с Путин в подтекста на възобновеното единение на Г-7 и НАТО. Стилът и реториката му целяха да подчертаят какъв брой друг е от Тръмп. Мантрата му е " да възвърне предсказуемостта и стабилността " в връзките на Съединени американски щати и Русия, да сътвори основа за колегиални, въпреки и спортни, връзки вместо връзките със Съветския съюз.
Путин приказва за възобновяване на величието на Русия, като в същото време разрешава на приятелите си да грабят нейните запаси.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ