Джо Ариди – най-щастливият затворник със смъртна присъда
Джо Ариди може да влезе в историческите архиви като най-щастливия пандизчия в упованието на своята смъртна присъда. Той е и доказателството, че светът е едно доста студено и грубо място, както и единственото положително, прекрачвало вратите на пандиза. Неговата история може да остави всеки естествен човек без думи. Въпросната персона се ражда на 29 април 1915 година в Пуебло, Колорадо. За разлика от своите съученици, младежът имал доста съществени проблеми в учебно заведение и просто не можел да възприема материала като останалите.
В по-късните тийнейджърски години е изпратен в болничното заведение за умствено изостанали. Лекарите вършат тест за просветеност и резултатът е едвам 46. Санитарите го разказват като умерено и миролюбиво момче, което не познава човешки качества като завист, експанзия и ненавист. Точно затова останалите пациенти го тормозят за наслаждение. Докато всички в лудницата се пробват да избягат, Джо седял добродушно и правил каквото му кажат. Един ден последвал група, която се качила на трен в търсене на завършения, Джо просто желал да стигне до родния си дом. И по този начин младият странник пътувал цяло денонощие с влака.
Не е закононарушение да се прибереш у дома. Глупостта и яростта е обхванала цялостен Пуебло по същото време. По-рано през седмицата в града се случват редица закононарушения, в това число и нахлуване над две сестри – едната е тийнейджърка, а другата е малолетна. По-голямата сестра е убита грубо с секира, а по-малката е изнасилена и по-късно душена. 12-годишната Барбара Дрейн щяла да оцелее, само че сестра ѝ Дороти нямала късмет. Целият град е наежен и търси перверзника. Мъжете в дребното градче били подготвени за персонална разпра, а шерифите се чудили дали има смисъл да се намесват в този обществен линч, откакто доста от тях също имали деца.
Джо не подозирал въобще за новините от вкъщи. Вместо да слезе в родния си град, той пътува към 350 километра повече, с цел да се озове в Чивейн, Уайоминг. След като не познавал никого, скитникът се разхождал и търсил дома си. Каръл не знаел, че против него стои човек с интелектуална непълнота. Джо споделил, че живее в Пуебло, а шерифът като че ли чакал да чуе тази магическа дума. Последвали няколко часа в разпити с мъчения, а по-късно и признание за осъщественото закононарушение. Пътешественикът вярвал, че наказването е за бягството и решил да си признае.
Следва едно победоносно позвъняване до шерива в Пуебло и съобщаване на положителната вест: „ Тук имаме един човек, който си признава за убийството на двете девойки. “ Шериф Грейди бил в потрес, при него също имало обвинен за закононарушението. Задържаният Франк Агилар работел за бащата на двете девойки и неотдавна бил уволнен от компанията. Мотивът за възмездие бил налице. В дома му са открити движимости, които в началото са били виждани в дома на семейство Дрейн. Всеки естествен криминалист би споделил, че казусът е завършен, до момента в който телефонът не звъни с тази нова информация. Каръл траял да упорства, че е заловил толкоз търсения изрод.
Разказал, че това е психологично болен, който към този момент е измислил няколко истории, само че знаел всичко за убийството. Направените признания автоматизирано трансформирали хода на следствието. Логиката била рядко събитие за униформените през 1936 година. Причината за това умозаключение е скрита в показанията на Ариди. Той освен признал за убийството на двете сестри, само че и на други хора, които били живи. В актуалната криминология ще приказваме за пациент с ментални проблеми, само че не и в този интервал. Франк Агилар усеща накъде духа вятъра и трансформира своите показания. Преди може да не е срещал Джо, но бързо вплита неговото присъединяване в закононарушението.
В деня на правосъдния развой има още изненади. Малката Барбара е в схващане и разпознава Франк като нападател. Никой не задава въпроси за Джо. Защитата на младежа упорства за отменяне на присъдата заради безотговорност. Версията била доказана от три самостоятелни психотерапефта, които излизат с едно и също умозаключение: пациентът има интелекта на 6-годишно дете. В отчета на тримата участва едно и също изложение: „ неспособност да прави разлика сред положително и неприятно, затова не е в положение да извърши каквото и да е деяние с престъпна причина “. Любезният шериф Карол не бил склонен.
Какви са претекстовете на шерифа зад абсоютната решителност? 1000 $. Това е премията за залавянето на килъра. Оправдателната присъда за Джо можела да пресече финансовата полза. Каръл не спирал да дава лъжливи показания и даже цитирал част от думите на господин Ариди по памет, тъй като никой не си направил труда да ги запише по време на полицейското задържане.
Повикан е и докторът от болничното заведение в Колорадо. Д-р Бенджамин Джеферсън бил учуден от правосъдния развой и неведнъж пояснил, че Джо е прекомерно уязвим и ще признае всичко. Джеферсън става пред цялото жури и кара Джо да си признае за кражбата на кутия с цигари. Кутия нямало, само че Джо незабавно се извинил за стореното и даже обяснил по кое време е откраднал цигарите.
Когато пристигнало време и на „ килъра “ да приказва пред съда, юристите показали неговия разсъдък. Той не съумял да разпознае фотографията на жертвата си, не разпознал и сегашния президент Франклин Рузвелт, не можел да изясни за какво е в съда и какво е секира. Толкова мечтаната хидяларка почнала да се изплъзва под пръстите на шерифа и той настоял да поговори още веднъж със съдията и прукорорите. Това дефинитивно наклонило везните и Джо Ариди бил наказан на гибел.
Понякога човек може да се чуди дали Темида би имала потребност и от слухов уред, изключително в каузи като това. Какво би предписание едно 6-годишно дете в пандиза? Отговорът ще намерите в последните дни от живота на Агири. Рой Бест бил основният надзорник в крилото с наказаните на гибел. Отначало се изненадал, че тъкмо този човек може да извърши ликвидиране и обезчестяване. Неговият разсъдък не бил подплатен с фантазията за пари и подправена популярност. В лицето на Джо виждал една неуместна присъда. Бест се смилил и донесал играчки на „ килъра “. Влакчета била обичаната играчка на Джо – нетипично за 23-годишен мъж. Това обаче не била най-болезнената панорама.
За него не съществувало разбиране като „ смъртна присъда “. За разлика от предходните лудници, тук хората го харесали. Бест му дава и известния прякор „ най-щастливият пандизчия със смъртна присъда “. Дните от календара минавали и някои кореспонденти идвали да ревизират какво се случва с невъзмутимия палач. Повечето явно оставали шокирани, че той продължавал да си играе с влакчетата в килията. Един път бил запитан дали желае да се върне назад в лудницата и той дал отговор: „ Не! Предпочитам да получа доживотна присъда и да остана тук с надзорник Бест. В лудницата момчетата ме биеха.
Тук в никакъв случай не съм се забърквал в бели. “ Междувременно Франк Агилар е екзекутиран още през 1937 година. Главният прокурор на Колорадо Гайл Ирланд съумява да анулира цели 9 пъти изтезанието на Ариди, само че за жал на десетия път се проваля. Тази загуба е тежка за всички пандизчии и най-много за надзорник Бест. Той неведнъж приказва по тематиката, от време на време сълзите напират в него, само че на първо място господства изумлението в погледа му.
В едно от последните дадени интерювата споделя следното: „ Той най-вероятно не знае, че ще почине. През цялото време седи в килията и си играе с влакчето, което му дадох. Когато го попитам дали схваща, че ще бъде екзекутиран, той ме гледа с празен и комплициран взор. Джо не би трябвало да умира! “ На 6 януари 1939 година, основният готвач на пандиза прави специфична мелба за Джо – това е неговата последна вечеря.
Докато попът чете молитва за наказания на гибел, Джо се пробва да резервира своето обичано влакче. Надзирател Бест му споделя, че го взима краткотрайно, а в подмяна ще получи златна арфа. По пътя към газовата камера, Джо споделя, че желае да свири на арфата, както му е разказвал попът по-рано. Той е единственият, който не плаче по време на изтезанието.
Губернатор Бил Ритър помилва Джо през 2011 година. На надгробния камък е сложено дребното влакче – правилен приятел в последните месеци от живота на Джо. След помилването е прибавен и надпис
