Тест драйв: Volkswagen T-Roc или колко е трудно да си себе си
Джип или кола? Това е въпрос, който мъчи всеки, решил да си купи нов автомобил. На пръв взор отговорът е явен - в случай че нямаш желание да търсиш трюфели в гората с вярното си куче, джипът не ти е необходим. Но... не е толкоз просто. Защото към този момент има много модели в сивия набор, които настояват, че ти дават най-хубавото от двата свята. Вариациите са толкоз доста, че към този момент не стигат термините за тях - офроудър, джип, високопроходим автомобил, кросоувър, SUV, SAV... Да, и нас ни заболя главата.
Този път обаче ще изненадаме сами себе си и въобще няма да приказваме за това кое какво е. Отваряме нова страница и започваме да преглеждаме колите сами за себе си.
Това е Volkswagen T-Roc - нямаме концепция към кой тъкмо клас принадлежи, само че го харесваме. Точно както харесваме и Audioslave, без да можем да определим с една дума техния жанр. Да ни елементарни Крис Корнел, светла му памет.
СУХАТА ИНФОРМАЦИЯ
Модификация: VW T-Roc 2.0 TSI 4Motion
Работен размер: 1984 куб. см.
Мощност: 190 к.с.
Въртящ миг: 320 Нм
Ускорение: 7.2 сек. до 100 км/ч
Максимална скорост: 216 км/ч
Среден разход: 8.2 л/100 км
Трансмисия: 7-степенна автоматизирана
Базова цена: 34 372 лева
От тридневния взаимен живот с T-Roc установихме, че няма нищо неприятно колата да е компактна, само че висока. Особено в случай че ние сме високи, това улеснява влизането и излизането от купето, а когато към този момент сме зад кормилото, се усещаме по-сигурно.
Иначе, имаме багажник като на хечбек и четири порти, осигуряващи достъп до интериор с хечбек размери. Да не забравяме и задвижването на четирите колела, което не е общоприетоо, само че за парите си получаваме опцията да назовем персоналния T-Roc с определението " същински джип ", както и да си позволим повече волности през зимата да вземем за пример.
НЕВИННИ ЗАИГРАВКИ
Задвижването на четирите колела е нещо като отвертката в багажника - може с години да не се сетиш за нея, само че когато ти потрябва, може да ти спести куп главоболия. А и е източник на самочувствие.
Нека си представим, че сме в някой зимен курорт с още три другарски фамилии. През нощта вали изобилен сняг, сутринта ставаме и всички недоволстват и се чудят дали ще съумеят да изкарат колите от паркинга.
Това е нашият миг! Почистваме си стъклата, влизаме, палим колата и я изкарваме - просто и безпроблемно. Приятелите са съкрушени, а ние едвам скриваме ехидната си усмивка. След което започваме да им оказваме помощ да изкарат и техните коли, до момента в който пускаме тънки шегички за неправилния им избор. T-Roc 4Motion е превъзходен точно за подобен вид почтени заигравки.
Но да се върнем в огромния град - там, където ще протича 90% от живота на Volkswagen T-Roc. Големият коз на модела е автоматизираната скоростна кутия, която не е нещо революционно, само че сменя скоростите незабелязано, тъкмо както и 2.0-литровия бензинов мотор форсира, щом светофарът светне зелено.
Концепцията е класическа - четири цилиндъра, турбокомпресор, непосредствено впръскване, без електромотори, акумулатори и други сходни. Резултатът е 190 к.с. мощ - премного за града и съвършено за автомагистрала.
Автоматичният похлупак на багажника е може би едно от най-простите, само че най-улесняващи всекидневието изобретения в колите. Запътили сме се към колата с известно количество покупки в ръце. Трябва единствено да натиснем бутон на отдалеченото и багажникът се отваря, лишавайки ни от удоволствието да оставяме покупките на земята, с цел да го отворим ръчно.
Същият този похлупак обаче основава и непредвиден проблем. Задното стъкло е прекомерно малко и прекомерно наклонено, което прави паркирането обратно малко рисково. Камерата и екранът вътре несъмнено оказват помощ, само че по-консервативните притежатели на T-Roc може и да проявят известно неодобрение от това.
ОБЪРКАНА ИДЕНТИЧНОСТ
Другият проблем е по-цялостен и се крие в същността на колата. Хората нормално си купуват джип, тъй като желаят повече пространство, само че не желаят комби. T-Roc няма изключително огромен багажник, нито изключително необятен интериор, което ненапълно се дължи на ниския покрив.
От друга страна обаче, в случай че купето беше по-голямо, то нямаше да е толкоз комфортно за потребление в града, а и нямаше да има смисъл Volkswagen да предлага по-големия Touareg. Днешният авто свят е комплициран и недопечен.
Това, че T-Roc е стилен, е плюс и в друго отношение, с изключение на за паркирането. Големите джипове се усещат малко като танкери - тежки и леко поклащащи се в завой. Тук това го няма. Не приказваме за спортно държание никога, само че купето стои устойчиво и изправено, което е отлично, изключително в случай че желаеме да покажем на неуките си другари, че джиповете могат да развиват и над 140 км/ч.
Факт, Volkswagen T-Roc е артикул на нестихващото предпочитание на промишлеността да предложи модел даже за най-специфичния усет. От нашата позиция T-Roc или ще покрие всички критерии на даден човек, или тотално ще го изгуби - още при размерите на купето.
Но T-Roc е и доказателството, че има разбиране " градски джип ", колкото и неуместно да звучи. И доста хора биха разкрили смисъла в това да си купят подобен. Поне до момента в който към момента има неуместно високи легнали служители на реда и паркоместа на тротоари. /lifestyle.bg
Този път обаче ще изненадаме сами себе си и въобще няма да приказваме за това кое какво е. Отваряме нова страница и започваме да преглеждаме колите сами за себе си.
Това е Volkswagen T-Roc - нямаме концепция към кой тъкмо клас принадлежи, само че го харесваме. Точно както харесваме и Audioslave, без да можем да определим с една дума техния жанр. Да ни елементарни Крис Корнел, светла му памет.
СУХАТА ИНФОРМАЦИЯ
Модификация: VW T-Roc 2.0 TSI 4Motion
Работен размер: 1984 куб. см.
Мощност: 190 к.с.
Въртящ миг: 320 Нм
Ускорение: 7.2 сек. до 100 км/ч
Максимална скорост: 216 км/ч
Среден разход: 8.2 л/100 км
Трансмисия: 7-степенна автоматизирана
Базова цена: 34 372 лева
От тридневния взаимен живот с T-Roc установихме, че няма нищо неприятно колата да е компактна, само че висока. Особено в случай че ние сме високи, това улеснява влизането и излизането от купето, а когато към този момент сме зад кормилото, се усещаме по-сигурно.
Иначе, имаме багажник като на хечбек и четири порти, осигуряващи достъп до интериор с хечбек размери. Да не забравяме и задвижването на четирите колела, което не е общоприетоо, само че за парите си получаваме опцията да назовем персоналния T-Roc с определението " същински джип ", както и да си позволим повече волности през зимата да вземем за пример.
НЕВИННИ ЗАИГРАВКИ
Задвижването на четирите колела е нещо като отвертката в багажника - може с години да не се сетиш за нея, само че когато ти потрябва, може да ти спести куп главоболия. А и е източник на самочувствие.
Нека си представим, че сме в някой зимен курорт с още три другарски фамилии. През нощта вали изобилен сняг, сутринта ставаме и всички недоволстват и се чудят дали ще съумеят да изкарат колите от паркинга.
Това е нашият миг! Почистваме си стъклата, влизаме, палим колата и я изкарваме - просто и безпроблемно. Приятелите са съкрушени, а ние едвам скриваме ехидната си усмивка. След което започваме да им оказваме помощ да изкарат и техните коли, до момента в който пускаме тънки шегички за неправилния им избор. T-Roc 4Motion е превъзходен точно за подобен вид почтени заигравки.
Но да се върнем в огромния град - там, където ще протича 90% от живота на Volkswagen T-Roc. Големият коз на модела е автоматизираната скоростна кутия, която не е нещо революционно, само че сменя скоростите незабелязано, тъкмо както и 2.0-литровия бензинов мотор форсира, щом светофарът светне зелено.
Концепцията е класическа - четири цилиндъра, турбокомпресор, непосредствено впръскване, без електромотори, акумулатори и други сходни. Резултатът е 190 к.с. мощ - премного за града и съвършено за автомагистрала.
Автоматичният похлупак на багажника е може би едно от най-простите, само че най-улесняващи всекидневието изобретения в колите. Запътили сме се към колата с известно количество покупки в ръце. Трябва единствено да натиснем бутон на отдалеченото и багажникът се отваря, лишавайки ни от удоволствието да оставяме покупките на земята, с цел да го отворим ръчно.
Същият този похлупак обаче основава и непредвиден проблем. Задното стъкло е прекомерно малко и прекомерно наклонено, което прави паркирането обратно малко рисково. Камерата и екранът вътре несъмнено оказват помощ, само че по-консервативните притежатели на T-Roc може и да проявят известно неодобрение от това.
ОБЪРКАНА ИДЕНТИЧНОСТ
Другият проблем е по-цялостен и се крие в същността на колата. Хората нормално си купуват джип, тъй като желаят повече пространство, само че не желаят комби. T-Roc няма изключително огромен багажник, нито изключително необятен интериор, което ненапълно се дължи на ниския покрив.
От друга страна обаче, в случай че купето беше по-голямо, то нямаше да е толкоз комфортно за потребление в града, а и нямаше да има смисъл Volkswagen да предлага по-големия Touareg. Днешният авто свят е комплициран и недопечен.
Това, че T-Roc е стилен, е плюс и в друго отношение, с изключение на за паркирането. Големите джипове се усещат малко като танкери - тежки и леко поклащащи се в завой. Тук това го няма. Не приказваме за спортно държание никога, само че купето стои устойчиво и изправено, което е отлично, изключително в случай че желаеме да покажем на неуките си другари, че джиповете могат да развиват и над 140 км/ч.
Факт, Volkswagen T-Roc е артикул на нестихващото предпочитание на промишлеността да предложи модел даже за най-специфичния усет. От нашата позиция T-Roc или ще покрие всички критерии на даден човек, или тотално ще го изгуби - още при размерите на купето.
Но T-Roc е и доказателството, че има разбиране " градски джип ", колкото и неуместно да звучи. И доста хора биха разкрили смисъла в това да си купят подобен. Поне до момента в който към момента има неуместно високи легнали служители на реда и паркоместа на тротоари. /lifestyle.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ