На 100 г. почина бившият американски президент Джими Картър
Джими Картър - 39-ият президент на Съединени американски щати, умря през днешния ден на 100 година Демократ от Джорджия, Картър е президент единствено един мандат, само че беше деен бранител на човешките права и за напъните си получи Нобеловата премия за мир през 2002 година
Картър влиза в Белия дом през 1977 година, съвсем чужд за Вашингтон, след един мандат губернатор на Джорджия. Тази относителна неопределеност в столицата се смята за добродетел след " Уотъргейт " и годините на войната във Виетнам, напомня " Гардиън ".
Мандатът на Картър обаче е белязан от стопански и интернационалните рецесии, висока безработица, двуцифрена инфлация. Кулминацията е заложническата рецесия с Иран и нахлуването на Съюз на съветските социалистически републики в Афганистан. Към това се прибавя и енергийна рецесия, в която цените на петрола се утрояват сред 1978 и 1980 година и по бензиностанциите в Съединени американски щати се извиват опашки.
Джими Картър остава в историята с пробива в Близкия изток, връщането на контрола над Панамския канал на Панама, установяването на цялостни дипломатически връзки с Китай, договорът със Съветския съюз за ограничение на стратегическите оръжия SALT II. През 1978 година на договаряния в Камп Дейвид Картър посредничи на израелския министър председател Менахем Бегин и египетския президент Ануар Садат за реализиране на мир сред двете страни, който остава постоянен в продължение на десетилетия.
Във вътрешен проект администрацията му не съумява да се оправи с икономическите рецесии, а заложническата рецесия с Иран дефинитивно поставя завършек на възможностите му за втори мандат. Заложниците са освободени на 20 януари 1981 година, часове откакто Картър напуща Белия дом.
Недолюбван и подложен на критика безмилостно по време на президентския си мандат, Джими Картър е доста по-успешен политик след Белия дом. Става третият американски президент, притежател на Нобелова премия за мир след Теодор Рузвелт и Удроу Уилсън за " десетилетията на неуморни старания " за човешките права и мира по света.
Картър беше обичан делегат на мира, наблюдаващ на избори, бранител на здравни дела. До преклонна възраст не оставяше земеделието и строеше къщи за бедните, напомня " Ню Йорк Таймс ". През 1994 година беше в Северна Корея, а през 2002 година посети Куба. Не беше склонен с нахлуването в Ирак през 2003 година, със пандиза в Гуантанамо Бей. В Близкия изток гледаха на него и с възхита, и с ненавист поради позицията му, че единственото допустимо решение е две страни.
Роден на 1 октомври 1924 година, Картър беше във влошено здравословно положение от предишния февруари, когато фамилията му разгласи, че след голям брой престои в болница, той е решил да прекара оставащото му време вкъщи, измежду околните си. Съпругата му Розалин, с която бяха женени от 1946 година, умря през ноември 2023 година, на 96 година Тогава Джими Картър участва на погребението. Двамата продължаваха да живеят в същия непретенциозен дом в Плейнс, където основават фамилията си. Имат четири деца и 11 внуци.
Картър влиза в Белия дом през 1977 година, съвсем чужд за Вашингтон, след един мандат губернатор на Джорджия. Тази относителна неопределеност в столицата се смята за добродетел след " Уотъргейт " и годините на войната във Виетнам, напомня " Гардиън ".
Мандатът на Картър обаче е белязан от стопански и интернационалните рецесии, висока безработица, двуцифрена инфлация. Кулминацията е заложническата рецесия с Иран и нахлуването на Съюз на съветските социалистически републики в Афганистан. Към това се прибавя и енергийна рецесия, в която цените на петрола се утрояват сред 1978 и 1980 година и по бензиностанциите в Съединени американски щати се извиват опашки.
Джими Картър остава в историята с пробива в Близкия изток, връщането на контрола над Панамския канал на Панама, установяването на цялостни дипломатически връзки с Китай, договорът със Съветския съюз за ограничение на стратегическите оръжия SALT II. През 1978 година на договаряния в Камп Дейвид Картър посредничи на израелския министър председател Менахем Бегин и египетския президент Ануар Садат за реализиране на мир сред двете страни, който остава постоянен в продължение на десетилетия.
Във вътрешен проект администрацията му не съумява да се оправи с икономическите рецесии, а заложническата рецесия с Иран дефинитивно поставя завършек на възможностите му за втори мандат. Заложниците са освободени на 20 януари 1981 година, часове откакто Картър напуща Белия дом.
Недолюбван и подложен на критика безмилостно по време на президентския си мандат, Джими Картър е доста по-успешен политик след Белия дом. Става третият американски президент, притежател на Нобелова премия за мир след Теодор Рузвелт и Удроу Уилсън за " десетилетията на неуморни старания " за човешките права и мира по света.
Картър беше обичан делегат на мира, наблюдаващ на избори, бранител на здравни дела. До преклонна възраст не оставяше земеделието и строеше къщи за бедните, напомня " Ню Йорк Таймс ". През 1994 година беше в Северна Корея, а през 2002 година посети Куба. Не беше склонен с нахлуването в Ирак през 2003 година, със пандиза в Гуантанамо Бей. В Близкия изток гледаха на него и с възхита, и с ненавист поради позицията му, че единственото допустимо решение е две страни.
Роден на 1 октомври 1924 година, Картър беше във влошено здравословно положение от предишния февруари, когато фамилията му разгласи, че след голям брой престои в болница, той е решил да прекара оставащото му време вкъщи, измежду околните си. Съпругата му Розалин, с която бяха женени от 1946 година, умря през ноември 2023 година, на 96 година Тогава Джими Картър участва на погребението. Двамата продължаваха да живеят в същия непретенциозен дом в Плейнс, където основават фамилията си. Имат четири деца и 11 внуци.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ