Може ли Италия да потопи Европа?
*Джим О`Нийл е някогашен ръководител на борда на Goldman Sachs Asset Management и някогашен министър на финансите на Англия. Той е ръководител на Chatham House.
Материалът е оповестен в Project Syndicate. Преводът е на Money.bg.
Въпреки политическите земетресения и растящите опасности на международно равнище, еврозоната претърпя две години на мощен стопански напредък - най-малко по историческите ѝ разочароващи стандарти - даже и със запътването на Англия към овакантяване на Европейския съюз. Но с появяването на популисткото държавно управление в Италия през тази година, към този момент не можем умерено да заключим, че най-лошите дни за еврозоната към този момент са в предишното.
Италия е първата страна, която изучих, когато навлязох във финансовия свят през 1982, по тази причина имам и особено отношение към нея. Работих за доста огромна американска банка тогава и към момента си припомням честите транслантически конферентни диалози, на които се обсъждаше равнището на задлъжнялост на Италия. Въпросът, който мъчеше всички, е може ли Рим да разгласи дифолт - само че това по този начин и не се случи. Вместо това Италия комплицирано продължи напред - и към момента го прави.
Но през днешния ден, когато Рим е в тежка борба с Брюксел, нищо чудно мислите за дифолт да се завърнат. Както опитът ми от над 30 години демонстрира, икономическите проблеми на Италия надалеч предшестват приемането на еврото. Страната от дълго време има ниска работливост по европейските стандарти и това се отрази като невисок напредък в десетилетията преди приемането на общата валута. В същото време инцидентното забързване на растежа отвреме в точния момент посяваше сеената на разнообразни рецесии, които постоянно предизвикваха девалуация на италианската валута, лирата.
Разбира се, има някои, които мечаят за дните, в които лирата можеше да бъде отслабена и това да възвърне растежа. Сега, в общата валута, това не е допустимо. Но това, което мечтаещите за дните преди кризаата не взимат поради, е, че приемането на еврото даде на Италия ниска инфлация и още по-ниски лихви. Нещо повече, има причина да считаме, че обезценяването на валутата донесе повече вреди, в сравнение с направи положително. Дори и да оферираше краткотрайно повишение на конкурентоспособността, те се изпречваха на по-тежките структурни промени, които трябваше да усилят продуктивността в дълготраен проект.
Има и други, които имат вяра, че фискалните и парични правила на Европейски Съюз заключват Италия в обстановката на невисок номинален напредък на брутния вътрешен артикул, прекомерно ниска инфлация и висока задлъжнялост. Но въпреки всичко, преди новото държавно управление да стъпи на власт, циклично поправения фискален недостиг бе относително стеснен по отношение на останалата част от еврозоната.
И въпреки всичко главните политически партии, които управляваха Италия до тази година, не съумяха да реализират номиналният напредък на стопанската система, от който се нуждае страната. Като резултат, италианците избраха неконвенционална коалиция, чиято стратегия комбинира политиките на популисткото ляво с популисткото дясно. Докато " Лига " дава обещание да понижава налозите, " Пет звезди " упорства за повсеместен базов приход.
Самата Италия се нуждае от необятна структуран промяна, която да усъвършенства продуктивността. Това е единственият метод за реализиране на дълготраен напредък, в случай че вземем поради демографската обстановка в страната.
От своя страна, Европейски Съюз би трябвало да направи повече, с цел да помогне на Италия да извърви стъпките, от които се нуждае. Европейската комисия, Европейската центрлана банка и немското държавно управление сгрешиха, като настояха за прецизно съблюдаване на Маастрихтските критерии - и главно ограничаването за недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт. Въпреки че на някои страни бе разрешено в сложни времена да ги нарушават за малко, Италия съвсем в никакъв случай не си е разрешавала нещо сходно поради прекомерно високите равнища на дълг. Но както демонстрира опитът на Белгия и Япония, високият държавен дълг може да бъде понижен единствено посредством резистентен стопански напредък
Ситуацията става още по-сложна, когато напомним, че някои от промените, които ще обезпечат дълготраен растеж на продуктивността, могат да понижат растежа на стопанската система в кратковременен проект. Затова всяко държавно управление, което е решило да подхваща сходен ход, би трябвало да има опцията за контра-циклични тласъци.
Друг проблем визира паричната политика. Европейската централна банка може да работи по-широкоскроено при преследването на задачата от инфлация тъкмо под 2 %. Това оставя Италия в положение на ниска инфлация, въпреки че може да се възползва от повече тласъци.
В тази обстановка европейските управляващи може да не се противят толкоз бурно на проектите на настоящето италианско държавно управление. Ако либералите са обезпокоени от следствията от избирането на популистко държавно управление, те би трябвало да се тормозят доста повече за това, което ще последва, в случай че икономическата обстановка се утежни. На този стадий Италия се нуждае от по-силен номинален растеж на стопанската система - просто и ясно.
Някои ще кажат, че приемането на Италия в еврозоната е било неточност и че валутният съюз би трябвало да е по-придирчив по отношение на новите членки. Но немският и френският бизнес общности настояха, че съюз би трябвало да включва някои от най-конкурентоспособните италиански компании.
В последна сметка тези с власт в Европейски Съюз знаят доста добре, че еврозоната няма да оцелее след още една рецесия, сходна на тази в Гърция. И е тяхна отговорност в идващите месеци да се уверят, че няма да се стигне до такава обстановка./news.bg
Материалът е оповестен в Project Syndicate. Преводът е на Money.bg.
Въпреки политическите земетресения и растящите опасности на международно равнище, еврозоната претърпя две години на мощен стопански напредък - най-малко по историческите ѝ разочароващи стандарти - даже и със запътването на Англия към овакантяване на Европейския съюз. Но с появяването на популисткото държавно управление в Италия през тази година, към този момент не можем умерено да заключим, че най-лошите дни за еврозоната към този момент са в предишното.
Италия е първата страна, която изучих, когато навлязох във финансовия свят през 1982, по тази причина имам и особено отношение към нея. Работих за доста огромна американска банка тогава и към момента си припомням честите транслантически конферентни диалози, на които се обсъждаше равнището на задлъжнялост на Италия. Въпросът, който мъчеше всички, е може ли Рим да разгласи дифолт - само че това по този начин и не се случи. Вместо това Италия комплицирано продължи напред - и към момента го прави.
Но през днешния ден, когато Рим е в тежка борба с Брюксел, нищо чудно мислите за дифолт да се завърнат. Както опитът ми от над 30 години демонстрира, икономическите проблеми на Италия надалеч предшестват приемането на еврото. Страната от дълго време има ниска работливост по европейските стандарти и това се отрази като невисок напредък в десетилетията преди приемането на общата валута. В същото време инцидентното забързване на растежа отвреме в точния момент посяваше сеената на разнообразни рецесии, които постоянно предизвикваха девалуация на италианската валута, лирата.
Разбира се, има някои, които мечаят за дните, в които лирата можеше да бъде отслабена и това да възвърне растежа. Сега, в общата валута, това не е допустимо. Но това, което мечтаещите за дните преди кризаата не взимат поради, е, че приемането на еврото даде на Италия ниска инфлация и още по-ниски лихви. Нещо повече, има причина да считаме, че обезценяването на валутата донесе повече вреди, в сравнение с направи положително. Дори и да оферираше краткотрайно повишение на конкурентоспособността, те се изпречваха на по-тежките структурни промени, които трябваше да усилят продуктивността в дълготраен проект.
Има и други, които имат вяра, че фискалните и парични правила на Европейски Съюз заключват Италия в обстановката на невисок номинален напредък на брутния вътрешен артикул, прекомерно ниска инфлация и висока задлъжнялост. Но въпреки всичко, преди новото държавно управление да стъпи на власт, циклично поправения фискален недостиг бе относително стеснен по отношение на останалата част от еврозоната.
И въпреки всичко главните политически партии, които управляваха Италия до тази година, не съумяха да реализират номиналният напредък на стопанската система, от който се нуждае страната. Като резултат, италианците избраха неконвенционална коалиция, чиято стратегия комбинира политиките на популисткото ляво с популисткото дясно. Докато " Лига " дава обещание да понижава налозите, " Пет звезди " упорства за повсеместен базов приход.
Самата Италия се нуждае от необятна структуран промяна, която да усъвършенства продуктивността. Това е единственият метод за реализиране на дълготраен напредък, в случай че вземем поради демографската обстановка в страната.
От своя страна, Европейски Съюз би трябвало да направи повече, с цел да помогне на Италия да извърви стъпките, от които се нуждае. Европейската комисия, Европейската центрлана банка и немското държавно управление сгрешиха, като настояха за прецизно съблюдаване на Маастрихтските критерии - и главно ограничаването за недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт. Въпреки че на някои страни бе разрешено в сложни времена да ги нарушават за малко, Италия съвсем в никакъв случай не си е разрешавала нещо сходно поради прекомерно високите равнища на дълг. Но както демонстрира опитът на Белгия и Япония, високият държавен дълг може да бъде понижен единствено посредством резистентен стопански напредък
Ситуацията става още по-сложна, когато напомним, че някои от промените, които ще обезпечат дълготраен растеж на продуктивността, могат да понижат растежа на стопанската система в кратковременен проект. Затова всяко държавно управление, което е решило да подхваща сходен ход, би трябвало да има опцията за контра-циклични тласъци.
Друг проблем визира паричната политика. Европейската централна банка може да работи по-широкоскроено при преследването на задачата от инфлация тъкмо под 2 %. Това оставя Италия в положение на ниска инфлация, въпреки че може да се възползва от повече тласъци.
В тази обстановка европейските управляващи може да не се противят толкоз бурно на проектите на настоящето италианско държавно управление. Ако либералите са обезпокоени от следствията от избирането на популистко държавно управление, те би трябвало да се тормозят доста повече за това, което ще последва, в случай че икономическата обстановка се утежни. На този стадий Италия се нуждае от по-силен номинален растеж на стопанската система - просто и ясно.
Някои ще кажат, че приемането на Италия в еврозоната е било неточност и че валутният съюз би трябвало да е по-придирчив по отношение на новите членки. Но немският и френският бизнес общности настояха, че съюз би трябвало да включва някои от най-конкурентоспособните италиански компании.
В последна сметка тези с власт в Европейски Съюз знаят доста добре, че еврозоната няма да оцелее след още една рецесия, сходна на тази в Гърция. И е тяхна отговорност в идващите месеци да се уверят, че няма да се стигне до такава обстановка./news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ