Джейн Остин, Виктор Юго, Стивън Кинг, Харуки Мураками, , ,

Джейн Остин, Виктор Юго, Стивън Кинг, Харуки Мураками,,, Франц Кафка са велики писатели от разнообразни столетия с едно огромно общо посред им - прецизния дневен режим, в който вместват писане, персонално време, време за фамилията и обществения си живот. Противно на упованията, че са безредни и непоследователни, факсимиле, поддържано за всички хора на изкуството, великите писатели хора са като всички нас. Писането е просто работа, а като при всяка работа, тъкмо положителното разчертаване на деня е от основно значение за триумфите.

Техните дневни ритуали са разказани от нюйоркския публицист Мейсън Къри в книгата му " Ритуали: по какъв начин великите мозъци разпределят времето, намират ентусиазъм и се залавят за работа " (Rituals: How Great Minds Make Time, Find Inspiration, And Get To Work). Изследването обгръща 161 създатели от всички области. Ние избрахме да разкажем за тези:


Джейн Остин - Остин е живяла във викторианската ера и всекидневието й е напълно подбудено от нормалното за всяка млада дама тогава. Тя става рано - преди всички в къщата и свирела до 9 час на пиано. В 9 часа провела фамилната закуска, което било измежду най-важните й отговорности за деня. След това сядала да написа в трапезарията, заобиколена от майка си и сестрите си, които през това време правели ръкоделието си. Ако се случвало да пристигна посетител, тя криела листовете и започвала също ръкоделието си. След вечерята, която се сервирала сред 3 и 4 часа, следвали игри на карти, диалози и чай. Тогава тя четяла на глас написаното предиобяд.


Виктор Юго - Великият френски класик пишел всяка заран на малко бюро пред огледало. Той се събуждал рано, на изгрев слънце, от залповете на близкия форт и пиел огромна чаша кафе. На успокоение прочитал последното писмо от Джулиет Друе, която живеела на същата улица. След като прочитал пламенните й думи, изяждал две сварени яйца и пишел до към 11 часа.


Стивън Кинг - Не инцидентно той е толкоз работлив създател. Кинг написа всеки ден, даже на празници и рождени дни. Никога не става от бюрото, до момента в който не доближи дневния си предел от 2 000 думи. стартира в 8 или 8.30 сутринта и подвластно темпото - от време на време съумява до 11.30, от време на време обаче чак към 13.30 достигал задачата. СЛед това целият следобяд е свободен за сънливост, време за фамилията, писма, четене и мачовете на Ред Сокс по малкия екран.


- За нея работата била преди всичко, само че също по този начин връзката й с Жан Пол Сартр се отразявала на цялото й всекидневие. Те поддържали връзки от 1929 г до гибелта му през 1980, което ги прави една от най-забележителни двойки в историята - те имали освен странна полова връзка, само че и надълбоко интелектуално другарство. Бовоар работела сама преди обяд, след което се срещала със Сартр и двамата обядвали. Следобед те работели в неговия апартамент, най-вече по неговите писания. Привечер излизали по някое настоящо политическо или културно мероприятие или просто прекарвали вечерта в нейния апартамент, пиейки уиски и слушайки радио.


Харуки Мураками - Когато написа книга, Мураками става в 4 сутринта и работи, без да стопира, 5-6 часа. Следобедите плува или тича, чете и слуша музика. Ляга си в 9 часа. Казва за дневния си режим: " Спазвам тази стратегия всеки ден, без отклоняване. Повторението става най-важното нещо, за мен то е форма на внушаемост. самичък се хипнотизирам и доближавам по-дълбоко равнище на съзнанието ". Признава обаче, е по този метод мощно лимитира обществения си живот.


- неговият режим бил елементарен - след сърдечна закуска със фамилията рано сутринта, той бил в положение да написа, без да стопира до към 5 часа, като държал да не бъде обезпокояван. Ако фамилията му имали потребност от него, надували свирка и в случай че той преценявал - идвал при тях, само че те не можели да го търсят персонално. В доста горещите дни той разтварял вратите на кабинета и и разпилявал листовете на земята, прикрепяйки ги с тухли и работел " в центъра на урагана "


Франц Кафка - През 1908 година работел в застрахователно сдружение на дневна промяна и живеел със фамилията си в доста малко жилище. На процедура това означавало, че нямал никакво време за писане. Затова той пишел вечер и нощем, когато всички спяли. Той написа на Фелис Бауер през 1912 година: " времето е малко, силите ми са лимитирани, офисът е смут, апартаментът е гръмък " В това писмо изяснява и по какъв начин разпределя времето: " Започвам в 10.30, само че от време на време едвам в 11.30, и стартирам да пиша - зависи от силите и вдъхновението, шанса, до 1,2 или 3 часа, а един път даже и до 6 часа сутринта "