Джейн се изповяда: Кучето ми ме удари в носа и трябваше да ми го отрежат, но всъщност ми спаси живота!
Джейн Хардмън от Англия била диагностицирана с рядко и евентуално смъртоносно автоимунно заболяване, вследствие на което лекарите били принудени да отстранен носа й, оповестява The Sun.
Всичко почнало, когато кучето й - мастифът Джейн си играла и без да желае я блъснала по носа си с муцуната. От носа й шурнала кръв и се наложило да се обърне към лекарите. Те я уверили, че няма мотив за терзание и я посъветвали да постави на болното място лед. Но отоците е спадали и след шест месеца Джейн решила да потърси по-компетентни лекари.
Скоро станало ясно, че тя има грануломатоза - заболяване, което може да свърши с съдбовен край. Скоро Джейн почнала да губи усета си и обонянието - тъканите на носа почнали да се унищожават.
" Когато ми сложиха диагнозата, лекарите ми споделиха - кучето ви е избавило живота ", спомня си Джейн.
Освен с физическата болежка тя трябвало да се сблъска и с реакцията на хора. Питали я дали не е попаднала в злополука, а други - дали не е обезобразена от мъжа си.
Лекарите дълго се опитвали да спасят носа, само че най-после трябвало да го отстранят. Вместо него зейнала черна дупка. Съпругът на Джейн я поддържал без значение от всичко.
" Дори и да трябваше да ти ампутират ръцете и краката, щях да те обичам както преди ", казвал й той.
Сега 48-годишната майка на две деца има няколко протези на носа, които са неразличими от същинския.
Има си даже " летен нос " - той е с загар, с цел да не се постанова да си поставя грим.
Единственото, което й пречи, е кихането. Но и в това тя вижда позитивната страна.
" Всъщност единственият ми проблем - това е кихането. Трябва да подкрепям носа си, когато се постанова да го върша. Веднъж по време на неделна, фамилна вечер забравих за това, кихнах и носът ми отлетя и падна в краката на сина ми, само че даже и това е мотив за безобидни смешки, нали ", споделя не без възприятие за комизъм Джейн.
Превод БЛИЦ
Всичко почнало, когато кучето й - мастифът Джейн си играла и без да желае я блъснала по носа си с муцуната. От носа й шурнала кръв и се наложило да се обърне към лекарите. Те я уверили, че няма мотив за терзание и я посъветвали да постави на болното място лед. Но отоците е спадали и след шест месеца Джейн решила да потърси по-компетентни лекари.
Скоро станало ясно, че тя има грануломатоза - заболяване, което може да свърши с съдбовен край. Скоро Джейн почнала да губи усета си и обонянието - тъканите на носа почнали да се унищожават.
" Когато ми сложиха диагнозата, лекарите ми споделиха - кучето ви е избавило живота ", спомня си Джейн.
Освен с физическата болежка тя трябвало да се сблъска и с реакцията на хора. Питали я дали не е попаднала в злополука, а други - дали не е обезобразена от мъжа си.
Лекарите дълго се опитвали да спасят носа, само че най-после трябвало да го отстранят. Вместо него зейнала черна дупка. Съпругът на Джейн я поддържал без значение от всичко.
" Дори и да трябваше да ти ампутират ръцете и краката, щях да те обичам както преди ", казвал й той.
Сега 48-годишната майка на две деца има няколко протези на носа, които са неразличими от същинския.
Има си даже " летен нос " - той е с загар, с цел да не се постанова да си поставя грим.
Единственото, което й пречи, е кихането. Но и в това тя вижда позитивната страна.
" Всъщност единственият ми проблем - това е кихането. Трябва да подкрепям носа си, когато се постанова да го върша. Веднъж по време на неделна, фамилна вечер забравих за това, кихнах и носът ми отлетя и падна в краката на сина ми, само че даже и това е мотив за безобидни смешки, нали ", споделя не без възприятие за комизъм Джейн.
Превод БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ