Джеймс Милнър е един от най-емблематичните футболисти на днешния Ливърпул“.

Джеймс Милнър е един от най-емблематичните футболисти на днешния „ Ливърпул “. Английски боец на „ Анфийлд “. Един от хората, върху които живее вярата за първи път „ Ливърпул “ да стане първенец в историята на Висшата лига.

Милнър не е единствено футболист. Той е и огромен човек, който от шест години се е отдал на благотворителни дела. И намира приятел в лицето на Стилиян Петров, с който играха един до друг в „ Астън Вила “.

Милнър към този момент е опитвал шампионското шампанско в британския футбол. Халфът е един от играчите на „ Манчестър Сити “, донесли първа купа за отбора след 44 години. Големият футболист даде извънредно изявление за „ Труд “.

– Здравейте, мистър Милнър! Кога решихте да организирате благотворителния мач в Глазгоу дружно със Стилиян Петров?
– От шест години вземам участие непрестанно в благотворителни събития. Правим мачове, вечери. Преди няколко години говорихме със Стилиян за тази опция. Предложението пристигна от него. Само трябваше да изберем подобаващото време. Всичко се получи и най-много стана доста добър мач. Постигнахме основната цел да се съберат пари за щедрост.

– Нашите фенове към този момент видяха фрагменти от прелестната благотворителна вечеря. Как решихте преди шест години да се занимавате с благородната идея?
– Животът на футболистите не е елементарен. Ние сме известни и считам, че е редно да помогнем на хората, които се нуждаят. Тези, които не могат сами да се оправят. Като футболисти за нас е по-лесно да го създадем за разлика от доста други хора.

– Знаете ли на какъв брой деца сте помогнали до момента?
– Представлявам няколко разнообразни благотворителни организации. За шест години сме събрали повече от 600 000 паунда от разнообразни събития. Парите отиват за разнообразни дела. Целта е да се оказва помощ на допустимо най-вече хора.

– Вие играхте дружно със Стилиян. Как приехте новината, че е болен от левкемия?
– Мисля, че ми изпратиха известие или някой ми сподели по телефона. Беше извънредно. Веднага се пробвах да се свържа с него. Исках да схвана какво се случва. Той се нуждаеше от цялата ни поддръжка. Всички бяхме дружно със фамилията му в тези сложни за него моменти.

– Какво си говорихте с другите футболисти на „ Астън Вила “? Как му помогнахте в тези тежки времена?
– Най-важни бяха роднините му. И изключително невероятната му брачна половинка Паулина. Тя му даде най-хубавата допустима поддръжка. Всички сме признателни на лекарите и медицинския щаб, който се грижи за него. Стан е необикновено мощен човек и съумя да се пребори. Като негови другари и съотборници сме се старали да му оказваме помощ, с каквото е било належащо. А в този момент ето – той оказва помощ на хора, които се нуждаят. С сходни мачове събираме пари за тях. Правим всичко, каквото можем.

– Познавате персонално Стилиян доста добре. Какъв човек е той?
– Един популярен човек. Преди да се разболее, беше и превъзходен футболист. Като човек постоянно помагаше на младите играчи. Един приказен експерт. Правеше всичко по верния метод. Мнозина са тези, които са го гледали и са се учили. Болестта не го промени. Сега се пробва да помогне на колкото е допустимо повече хора. Стан има опита по какъв начин човек може да се пребори с тази болест. Може да даде най-хубавите препоръки на болните сега. И съм сигурен, че мнозина са тези, които ще съумеят с помощта на него.

– Кои бяха най-хубавите му качества като футболист?
– Умението да борави с топката. Стан постоянно работеше доста крепко, тренираше повече от другите. Но най-вече впечатляваха качествата, когато топката е в краката му. Когато я ритнеше, беше превъзходно да се следи. Имаше доста положително око за гола. Можеше да улучи вратата от централната линия, по този начин и вкара един път. Фантастичен футболист беше.

– Кои са другите българи, които познавате персонално или сте играл против тях?
– На първо място е Христо Стоичков. Първото международно състезание, което помня, е от 1994 година. Той се справяше толкоз добре. Тогава всички следяхме какво прави Стоичков и България. Като младо британско момче не знаех доста за вашата страна. Гледах и на идващите шампионати по какъв начин се представяше България, тъй като тогава харесвахме доста вашия тим.

– Във Висшата лига сте играл против други българи като Димитър Бербатов и Мартин Петров
– Бербатов беше извънреден футболист. Играл съм против него, още когато беше в „ Тотнъм “. Притежаваше невероятни механически качества. Играта изглеждаше доста лесна, когато топката е в него. Беше прелестно да се следи. Голям футболист.

– Вие сте вторият най-млад футболист, дебютирал във Висшата лига – още на 16 години в „ Лийдс “. Как се случи?
– Много бързо стана всичко. Уейн Руни вкара дебютно няколко месеца, преди аз да стартира да играя. Стремях се да вкарам и да удрям върха му. Да, доста рано започнах. Рядко се случва това в днешния футбол.

– Вашият наставник и треньор в „ Нюкасъл “ беше огромният сър Боби Робсън. Какъв човек и експерт беше той?
– Невероятен човек и треньор. За страдание ни напусна, само че аз не спирам да си припомням за него. Когато ме взе в „ Нюкасъл “, той ми даде ужасно доста убеденост. За младо момче като мен това бе извънредно значимо. Беше превъзходно време да работя с него и той е от хората, които ме построиха като футболист.

– Има ли сходни персони в днешния футбол, в който парите имат все по-голямо значение?
– Днешните треньори са изцяло разнообразни. Стилът е радикално изменен. Времето на по-възрастните треньори отминава. На сцената излизат младежи с изцяло нови хрумвания.

– Вие играхте дружно със Стилиян в едни хубави времена за „ Астън Вила “. Защо този популярен клуб в този момент е във втория ешалон?
– Тъжно ми е от този факт. Както и вие казахте, това е популярен футболен клуб. Има също невероятни почитатели. Случилото се с „ Астън Вила “ е доказателство какъв брой мъчно състезание е Висшата лига. А още по-трудно е, когато изпаднеш, да успееш незабавно да се завърнеш. Ето, че „ Астън Вила “ не съумя. Конкуренцията в британското състезание е убийствена.

– Подобно нещо се случи с още два велики клуба, през които сте минали – „ Лийдс “ и „ Нюкасъл “. „ Свраките “ в този момент са в елита, само че изпадаха. А „ Лийдс “ не може години да се върне. Какво се случва с такива обичайни клубове?
– Както към този момент споделих, Висшата лига е прекомерно конкурентна. Започнеш ли неприятно сезона, доста е евентуално да изпаднеш. И още по-трудно е да се върнеш. Напрежението във Висшата лига е огромно, само че не по-малко напечено и в Чемпиъншип. Там на процедура всеки желае да влезе в елита. А най-трудно е, когато си бил във Висшата лига и изпаднеш.

– Играхте най-дълго в „ Манчестър Сити “. Какво е да разбиеш този клуб с 6:1 на „ Олд Трафорд “?
– Уникално е да спечелиш дербито. По принцип възприятието да гостуваш на „ Олд Трафорд “ против „ Манчестър Юнайтед “ е особено. А да победиш с подобен резултат – имахме допустимо най-хубавия ден. Играхме фантастично довечера.

– Вие сте един от хората, които спечелихте купата с „ Манчестър Сити “ след 44-годишно очакване в клуба. Какво е чувството да си първенец на Англия?
– Невероятно. А изключително и по метода, който стана. Станахме първенци в последния мач за сезона.

– Срещу „ Куинс Парк Рейнджърс “.
– Да, тъкмо против този противник. Ако имаше филм с този сюжет, почитателите в никакъв случай не биха повярвали, че това е по същински случай. Вкарахме два гола в последните три минути на сезона, което беше ужасно. Извървяхме пътя от огромната тъга до невероятната наслада. Велико.

– Нямате доста голове за „ Сити “, само че сте се разписвал против „ Ливърпул “, „ Арсенал “. Съдба ли е да бележите в огромните мачове?
– Вероятно е трябвало да имам повече голове в кариерата ми. Но най-важното е било тимът да побеждава. Иначе е извънредно прелестно да се разпишеш в огромния мач. Това е едно от най-специалните чувства за професионалния футболист. А в огромните дербита постоянно единствено един гол има решаващото значение.

– Как решихте да отидете в „ Ливърпул “, който е един от най-великите клубове в Англия?
– Решението беше доста мъчно, тъй като се усещах благополучен в „ Манчестър Сити “. Сигурен съм, че в случай че бях останал, също щях да съм удовлетворен. Но в последна сметка взех решение да отида в „ Ливърпул “, един в действителност популярен футболен клуб. Бяхме покрай продобиване на няколко трофея и ми е мъчително, че загубихме два финала в европейските шампионати. Но тимът се развива позитивно и се надявам, че скоро ще успеем да реализираме това, което ни убягна.

– В момента „ Ливърпул “ е един от най-атрактивно играещите тимове в света. Какво промени Юрген Клоп в британския, а и в международния футбол?
– Мисля, че хората се любуват на нашия жанр. Имаме фантастични играчи, пресираме доста, сътворяваме положения. Вкарваме голове, вършим красиви комбинации. Това се харесва на хората. В последните шест месеца подобрихме много и отбраната си, което е доста значимо. Все по-често не позволяваме голове в мачове, а в офанзива сме в действителност доста рискови.

– През месец май загубихте финала в Шампионската лига от „ Реал “ (Мадрид) в Киев. Как виждате възможностите на „ Ливърпул “ да отиде в Мадрид за идващия край следващата година?
– Да, бяхме толкоз покрай трофея. Ще създадем всичко допустимо още веднъж да стигнем до този мач. „ Ливърпул “ взе участие в доста тежки шампионати – Висшата лига, Шампионската лига, Купата на Англия. Много ни се желае да спечелим. Пътят е много дълъг. Вече знаем какъв брой мъчно е да стигнеш до край в Шампионската лига и имаме опит.

– Защо превъзходството на испанските тимове е толкоз огромна в европейските шампионати?
– Вярно е това. „ Севиля “ завоюва три пъти подред Лига Европа, „ Реал “ съумя три пъти подред в Шампионската лига. Имат прекомерно огромен опит. Но ето, че нашият „ Ливърпул “ стигна до финала и игра мощно. Може би другият път няма испанците да завоюват.

– Вие сте една от огромните звезди във Висшата лига сега. Не мислите ли, че има прекомерно доста чужденци в тимовете? Треньорите също са чужденци.
– Трудно ми е да отговоря. Мисля, че най-важното е да се откри салдото, с цел да искаш да си сполучлив клуб. Няма значение в Англия или Испания. Когато при нас идват задгранични футболисти, те са го заслужили с качествата си. И ние би трябвало освен да ги приемем и да се научим от техния опит, който те носят със себе си.

– Хареса ли ви международното състезание в Русия и представянето на Англия?
– Фантастично беше! Великолепно показване. Трябва да сме горди и би трябвало да надграждаме върху това, което постигнахме. На мондиала в Русия имахме доста млади футболисти в британския отбор, които занапред ще натрупат опит. В идващите шампионати се надявам да се представим още по-добре.

– Не ви ли е мъчително, че не играхте на международното в Русия? Защо решихте да се откажете от националния тим преди две години?
– На последните шампионати не играх доста. И по тази причина реших, че много дълго време съм национал на Англия и това е идеалният миг да кажа „ Край “. Концентрирах се върху моя клуб и дадох опция на младите да се изявят. За благополучие в Русия се видя, че решението ми е било вярно. Играха млади футболисти и се показаха отлично.

– Имате ли проекти за времето, когато дефинитивно ще се откажете от футбола?
– Вероятно ще стана треньор или може би ще потегля към друга позиция във футбола. Да ви призная считам, че би било срамно да се занимавам с нещо друго.

– Стилиян Петров към този момент съвсем приключи треньорските курсове. Мислите ли, че може да стане толкоз добър треньор, колкото бе добър като футболист?
– Мисля, че да. За младите футболисти той беше образец, когато бе на терена. Неговият професионализъм се виждаше на всички места по терена. Смятам, че един ден ще бъде и доста добър треньор.

– Съгласен ли сте с огромните пари, които се дават на трансферния пазар сега?
– Така е сега. Не можем да направляваме пазара.

– „ Ливърпул “ е един от най-популярните клубове и в България. Феновете му нямат самообладание тимът да стане първенец. Мислите ли, че отборът в действителност може да ликува с купата този сезон?
– Всички желаеме да успеем. Знаем, че ще бъде доста мъчно. Все още сезонът е в своето начало. Тепърва ще вървим един дълъг, доста дълъг път. Но всички мечтаем за тази купа. И нека да я вземем в най-близко бъдеще.