Отне ми 20 години, но най-накрая спрях да се надявам на любов от моя отчужден баща
След гибелта на майка ми се обърнах към мъж, който съвсем не познавах, само че това донесе единствено разрушено сърце. Сега прекъснах връзки – и това е освобождаващо
Когато майка ми умря при започване на 20-те ми години, се надявах, че отчужденият ми татко може да стане родителят, от който толкоз доста се нуждаех. Връзката ни в никакъв случай не е била като в коледните реклами на Джон Луис. Всъщност през по-голямата част от живота ми бяхме непознати един на различен. Започнахме да поддържаме постоянен контакт едвам след гибелта на майка ми и ДНК пробата публично удостовери, че съм негова.
Ако това звучи като обещаваща причина за баснословен благополучен край, аз към момента не съм чел тази съответна история – само че по това време се убедих, че мога да я преживея. Сега, когато съм на 40 години, разбрах, че нямам потребност от него в живота си. Не съм го виждал от седем години, а последно говорихме преди година. Иска ми се да знаех по-рано какъв брой освобождаващо би било...
Прочетете целия текст »
