Джендърският скандал, който се завихри тези дни на олимпиадата в

Джендърският скандал, който се завихри тези дни на олимпиадата в Париж, надалеч не е нещо ново в историята на Игрите. Нещо повече – точно една българска скиорка е първата отпаднала от най-голямото съревнование в света поради разбъркване на половете. Става въпрос за починалата Кръстана Стоева – една от спортните гордости на Чепеларе. На нейно име през днешния ден се организират надпревари по ски тичане, а една от пистите на Пампорово носи нейното име. Малцина обаче са наясно с историята от 1968 година, когато българката внезапно се оказва навън от Зимната олимпиада в Гренобъл след въвеждането на контрола за полова принадлежност.

Завесата към случая тези дни повдигна именитият коментатор от „ Спорт и музика ” Асен Минчев. Спецът в зимните спортове солидна имената на ски бегачката от 60-те години Кръстана Стоева и на волейболистката Мария Ненкова, за които преди време имало подозрения от кой пол са. Според него скиорката даже минала на процедури през „ Майчин дом ” в опит да си оправи половата принадлежност.

Коя в действителност е Кръстана Стоева?

През февруари 1967 година се организира Зимната олимпиада. Затова уредниците канят всички елитни спортисти, да тестват оборудванията. На трасето в Отранс Стоева първо печели ски бягането на 5 км против Клавдия Боярских от Съюз на съветските социалистически републики, като времената на двете са съвсем идентични (17.29:07 мин). Два дни по-късно е конкуренцията на 10 км. Там Кръстана Стоева става първа с убийствена преднина от цели 43 секунди пред съперничката си от Съюз на съветските социалистически републики (34,37:03 мин).

Всякакви други фаворитки от Норвегия, Швеция и Финландия остават зад тях двете. Още тогава на уредниците им прави усещане, че победителката от България и руската й подгласничка наподобяват доста повече на мъже, в сравнение с дами. Вдига се огромна тревога, защото три години по-рано на Лятната олимпиада в Токио пораждат съществени подозрения в пола на руските атлетки Тамара и Ирина Прес, които се състезават в подтикване на гюле и мятане на диск.

В последна сметка МОК взема решение да вкара проби за полова принадлежност. Но нито Кръстана Стоева, нито Клавдия Боярских се явяват на инспекция. И за двете обяснението гласи, че сякаш са контузени и заболели. Затова не вземат участие на игрите в Гренобъл. А по-късно изобщо изчезват от интернационалните надпревари.

В навечерието на Зимната олимпиада в Гренобъл `68 швейцарският вестник „ Нувелист дьо Рон “ под заглавие „ Няма да има „ подправени дами " в Гренобъл изяснява, че в спорта една от 300 състезателки не може да покаже ясна полова принадлежност.

Затова първо се прави проучване за така наречен „ телца на Бар ” от ядро на кафези, взети от устната лигавица. Ако тези телца се намират допълнително от 5 % от изследваните кафези, индивидът е жена. Иначе е мъж. Все отново е планувана и втора процедура за съществуване на две хромозоми Х при дамите и ХУ при мъжете. Изследва се и равнището на хормоните. Тъй като процедурата тогава е към момента скъпа и комплицирана, не всички състезателки минават през нея, а се тегли чоп. За отсъствието на Кръстана Стоева и Клаудия Боярских „ Нувелист дьо Рон ” написа следното: „ Говори се, че те в действителност не имат изискваните характерности за женственост които се откриват с медицински проби ".

Въпросните инспекции на пола просъществуват чак до 1999 година, когато МОК ги не разрешава на олимпийските игри, само че остават при провеждането на международни и европейски шампионати в ред спортове.

Самата Кръстана Стоева е родена в село Стойките на 3 януари 1941 година Никога не е имала мъж и деца. Като гимназистка в Чепеларе тренира ски в сдружение „ Рожен ”. Още на 15 години става шампионка за девойки на слалом, великански слалом и втурване, след което я взимат в ски бягането. Бързо става шампионка във всички бегови и алпийски дисциплини. Участва на зимните олимпиади в Скуо Валей (САЩ) през 1960 година, където на 10 км е девета, и в Инсбрук (Австрия) през 1964 година, там става пета в щафетата 3 по 5 км. През 1966 година е шампионка на зимната универсиада в Италия на 10 км. и щафета, а след една година на международното състезание в Норвегия финишира пета – на 5 и 10 км. През 1967 година на „ Международни седмици ” в Гренобъл е на върха, само че по-късно я стопират от Олимпиадата.

След това работи в управлението на зимните спортове в ЦСКА и получава офицерски чин. Приживе боледува от диабет. Умира от инфаркт на 24 юли 2004 година Наградите й и до през днешния ден са в Музея на ските и ски спорта в Чепеларе.

Автор: Уикенд, crimesbg.com