Опасният простодушен разказ на Запада за Русия и Китай
Джефри Сакс*
Светът е на ръба на нуклеарна злополука значително заради неуспеха на западните политически водачи да бъдат откровени за аргументите за ескалиращите световни спорове. Безмилостният западен роман, че Западът е доблестен, до момента в който Русия и Китай са зли, е слабоумен и извънредно рисков. Това е опит да се манипулира публичното мнение, а не да се занимава със напълно същинска и належаща дипломация.
Европа би трябвало да се замисли над обстоятелството, че неразширяването на НАТО и осъществяването на споразуменията от Минск II биха предотвратили тази ужасна война в Украйна.
Основният разказ на Запада е вграден в тактиката за национална сигурност на Съединени американски щати. Основната концепция на Съединени американски щати е, че Китай и Русия са непримирими врагове, които " се пробват да подкопаят американската сигурност и разцвет ". Тези страни, съгласно Съединени американски щати, са " решени да създадат стопанските системи си по-малко свободни и по-малко обективни, да разширят армията си и да управляват информацията и данните, с цел да репресират своите общества и да разширят въздействието си ". Иронията е, че от 1980 година Съединени американски щати са взели участие в > най-малко 15 отвъдморски войни > (Афганистан, Ирак, Либия, Панама, Сърбия, Сирия и Йемен са единствено няколко от тях), до момента в който Китай не е бил в нито една, а Русия единствено в една (Сирия) отвън някогашния Съветски съюз. Съединени американски щати имат военни бази в 85 страни, Китай в 3 и Русия в 1 (Сирия) отвън някогашния Съветски съюз.
Президентът Джо Байдън популяризира тази легенда, заявявайки, че най-голямото предизвикателство на нашето време е конкуренцията с автокрациите, които " се стремят да усилят личната си власт, да изнасят и уголемяват въздействието си по света и оправдават своите репресивни политики и практики като по-ефективен метод за справяне с днешните провокации. " Стратегията за сигурност на Съединени американски щати не е дело на който и да е президент на Съединени американски щати, а на американската система за сигурност, която е значително самостоятелна и работи зад стена от секретност.
Прекомерният боязън от Китай и Русия се продава на западната общност посредством манипулиране на обстоятелствата. Едно потомство по-рано Джордж У. Буш-младши продаде на обществото концепцията, че най-голямата опасност за Америка е ислямският фундаментализъм, без да загатва, че Централно разузнавателно управление на САЩ със Саудитска Арабия и други страни е основало, финансирало и разположило джихадистите в Афганистан, Сирия и другаде, с цел да се бият във войните на Америка. Или помислете за нахлуването на Съветския съюз в Афганистан през 1980 година, което беше разказано в западните медии като акт на непредизвикано вероломство.
Години по-късно научихме, че руската инвазия в действителност е била предшествана от интервенция на Централно разузнавателно управление на САЩ, предопределена да предизвика руската инвазия! Същата дезинформация се случи и във връзка с Сирия. Западната преса е цялостна с взаимни обвинявания против военната помощ на Путин за сирийския Башар ал-Асад при започване на 2015 година, без да се загатва, че Съединени американски щати поддържаха свалянето на ал-Асад при започване на 2011 година, като и че Централно разузнавателно управление на САЩ финансира огромна интервенция (Timber Sycamore) за свалянето на Асад години преди идването на Русия.
Или още по-скоро, когато ръководителят на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси неразумно отлетя за Тайван макар предизвестията на Китай, никой външен министър от Г-7 не разкритикува провокацията на Пелоси, само че министрите от Г-7 дружно остро подлагаха на критика " свръхреакцията " на Китай към пътуването на Пелоси. Западният роман за войната в Украйна е, че това е непровокирана офанзива от страна на Путин в устрема да се възроди Руската империя. И въпреки всичко, > същинската история започва > с обещанието на Запада към руския президент Михаил Горбачов, че НАТО няма да се уголемява на изток, последвано от четири талази на разширение на НАТО: през 1999 година, включвайки три централноевропейски държави; през 2004 година, когато се включват още 7, в това число черноморските и балтийските държави; през 2008 година, като се ангажира да се разшири с Украйна и Грузия; и през 2022 година, когато бяха поканени в НАТО четирима водачи от Азиатско-тихоокеанския район, с цел да се прицелят в Китай.
Западните медии също не загатват ролята на Съединени американски щати в свалянето на проруския президент на Украйна Виктор Янукович през 2014 г.; неуспеха на държавните управления на Франция и Германия да бъдат гаранти по съглашението Минск II и да притиснат Украйна да извърши уговорките си; големите американски въоръжения, изпратени в Украйна по време на администрациите на Тръмп и Байдън в навечерието на войната; нито отхвърли на Съединени американски щати да договаря с Путин за разширението на НАТО към Украйна.
Разбира се, НАТО споделя, че това е с чисто отбранителна цел, тъй че Путин няма от какво да се опасява. С други думи, Путин не би трябвало да обръща внимание на интервенциите на Централно разузнавателно управление на САЩ в Афганистан и Сирия; на бомбардировките на НАТО над Сърбия през 1999 г.; на свалянето на Муамар Кадафи от НАТО през 2011 г.; на окупацията на Афганистан от НАТО за 15 години; нито на " гафа " на Байдън, призоваващ към свалянето на Путин (което, несъмнено, въобще не беше гаф); нито на министъра на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин, който съобщи, че задачата на войната на Съединени американски щати в Украйна е отслабването на Русия.
В основата на всичко това е опитът на Съединени американски щати да останат международната хегемонна мощ, като усилват военните съюзи по света, с цел да сдържат или победят Китай и Русия. Това е > рискова, лъжлива и остаряла идея > Съединени американски щати имат едвам 4,2% от международното население, а в този момент едвам 16% от международния Брутният вътрешен продукт (измерен по интернационалните цени). Всъщност комбинираният Брутният вътрешен продукт на Г-7 в този момент е по-малък от този на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), до момента в който популацията на Г-7 е единствено 6% от света спрямо 41 % в БРИКС.
Има единствено една страна, чиято самодекларирана фикция е да бъде преобладаващата мощ в света - Съединени американски щати. Крайно време е Съединени американски щати да признаят същинските източници на сигурност: вътрешно обществено доближаване и отговорно съдействие с останалия свят, а не илюзията за надмощие. С такава преразгледана външна политика Съединени американски щати и техните съдружници биха избегнали война с Китай и Русия и биха разрешили на света да се изправи пред безбройните си екологични, енергийни, хранителни и обществени рецесии.
И най-много, в този миг на изключителна заплаха европейските водачи би трябвало на първо място да търсят същинския източник на европейска сигурност: не хегемонията на Съединени американски щати, а европейските съглашения за сигурност, които зачитат законните ползи на сигурността на всички европейски народи, сигурно в това число Украйна, само че също и Русия, която продължава да се съпротивлява на разширението на НАТО в Черно море. Европа би трябвало да се замисли върху обстоятелството, че неразширяването на НАТО и осъществяването на споразуменията от Минск II биха предотвратили тази ужасна война в Украйна. На този стадий дипломацията, а не военната ескалация, е същинският път към европейската и световната сигурност.
*Джефри Д. Сакс /Jeffrey D. Sachs е академични професор и шеф на Центъра за стабилно развиване към Колумбийския университет, където управлява The Earth Institute от 2002 до 2016 година Той също по този начин е президент на мрежата за решения за стабилно развиване на Организация на обединените нации и комисар на Комисията за широколентов достъп на Организация на обединените нации за развиване. Бил е консултант на трима генерални секретари на Организация на обединените нации и сега служи като бранител на Цели за стабилно развиване при генералния секретар Антонио Гутериш.
commondreams.org
Превод за " Гласове ": Георги Ванчев style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
Светът е на ръба на нуклеарна злополука значително заради неуспеха на западните политически водачи да бъдат откровени за аргументите за ескалиращите световни спорове. Безмилостният западен роман, че Западът е доблестен, до момента в който Русия и Китай са зли, е слабоумен и извънредно рисков. Това е опит да се манипулира публичното мнение, а не да се занимава със напълно същинска и належаща дипломация.
Европа би трябвало да се замисли над обстоятелството, че неразширяването на НАТО и осъществяването на споразуменията от Минск II биха предотвратили тази ужасна война в Украйна.
Основният разказ на Запада е вграден в тактиката за национална сигурност на Съединени американски щати. Основната концепция на Съединени американски щати е, че Китай и Русия са непримирими врагове, които " се пробват да подкопаят американската сигурност и разцвет ". Тези страни, съгласно Съединени американски щати, са " решени да създадат стопанските системи си по-малко свободни и по-малко обективни, да разширят армията си и да управляват информацията и данните, с цел да репресират своите общества и да разширят въздействието си ". Иронията е, че от 1980 година Съединени американски щати са взели участие в > най-малко 15 отвъдморски войни > (Афганистан, Ирак, Либия, Панама, Сърбия, Сирия и Йемен са единствено няколко от тях), до момента в който Китай не е бил в нито една, а Русия единствено в една (Сирия) отвън някогашния Съветски съюз. Съединени американски щати имат военни бази в 85 страни, Китай в 3 и Русия в 1 (Сирия) отвън някогашния Съветски съюз.
Президентът Джо Байдън популяризира тази легенда, заявявайки, че най-голямото предизвикателство на нашето време е конкуренцията с автокрациите, които " се стремят да усилят личната си власт, да изнасят и уголемяват въздействието си по света и оправдават своите репресивни политики и практики като по-ефективен метод за справяне с днешните провокации. " Стратегията за сигурност на Съединени американски щати не е дело на който и да е президент на Съединени американски щати, а на американската система за сигурност, която е значително самостоятелна и работи зад стена от секретност.
Прекомерният боязън от Китай и Русия се продава на западната общност посредством манипулиране на обстоятелствата. Едно потомство по-рано Джордж У. Буш-младши продаде на обществото концепцията, че най-голямата опасност за Америка е ислямският фундаментализъм, без да загатва, че Централно разузнавателно управление на САЩ със Саудитска Арабия и други страни е основало, финансирало и разположило джихадистите в Афганистан, Сирия и другаде, с цел да се бият във войните на Америка. Или помислете за нахлуването на Съветския съюз в Афганистан през 1980 година, което беше разказано в западните медии като акт на непредизвикано вероломство.
Години по-късно научихме, че руската инвазия в действителност е била предшествана от интервенция на Централно разузнавателно управление на САЩ, предопределена да предизвика руската инвазия! Същата дезинформация се случи и във връзка с Сирия. Западната преса е цялостна с взаимни обвинявания против военната помощ на Путин за сирийския Башар ал-Асад при започване на 2015 година, без да се загатва, че Съединени американски щати поддържаха свалянето на ал-Асад при започване на 2011 година, като и че Централно разузнавателно управление на САЩ финансира огромна интервенция (Timber Sycamore) за свалянето на Асад години преди идването на Русия.
Или още по-скоро, когато ръководителят на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси неразумно отлетя за Тайван макар предизвестията на Китай, никой външен министър от Г-7 не разкритикува провокацията на Пелоси, само че министрите от Г-7 дружно остро подлагаха на критика " свръхреакцията " на Китай към пътуването на Пелоси. Западният роман за войната в Украйна е, че това е непровокирана офанзива от страна на Путин в устрема да се възроди Руската империя. И въпреки всичко, > същинската история започва > с обещанието на Запада към руския президент Михаил Горбачов, че НАТО няма да се уголемява на изток, последвано от четири талази на разширение на НАТО: през 1999 година, включвайки три централноевропейски държави; през 2004 година, когато се включват още 7, в това число черноморските и балтийските държави; през 2008 година, като се ангажира да се разшири с Украйна и Грузия; и през 2022 година, когато бяха поканени в НАТО четирима водачи от Азиатско-тихоокеанския район, с цел да се прицелят в Китай.
Западните медии също не загатват ролята на Съединени американски щати в свалянето на проруския президент на Украйна Виктор Янукович през 2014 г.; неуспеха на държавните управления на Франция и Германия да бъдат гаранти по съглашението Минск II и да притиснат Украйна да извърши уговорките си; големите американски въоръжения, изпратени в Украйна по време на администрациите на Тръмп и Байдън в навечерието на войната; нито отхвърли на Съединени американски щати да договаря с Путин за разширението на НАТО към Украйна.
Разбира се, НАТО споделя, че това е с чисто отбранителна цел, тъй че Путин няма от какво да се опасява. С други думи, Путин не би трябвало да обръща внимание на интервенциите на Централно разузнавателно управление на САЩ в Афганистан и Сирия; на бомбардировките на НАТО над Сърбия през 1999 г.; на свалянето на Муамар Кадафи от НАТО през 2011 г.; на окупацията на Афганистан от НАТО за 15 години; нито на " гафа " на Байдън, призоваващ към свалянето на Путин (което, несъмнено, въобще не беше гаф); нито на министъра на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин, който съобщи, че задачата на войната на Съединени американски щати в Украйна е отслабването на Русия.
В основата на всичко това е опитът на Съединени американски щати да останат международната хегемонна мощ, като усилват военните съюзи по света, с цел да сдържат или победят Китай и Русия. Това е > рискова, лъжлива и остаряла идея > Съединени американски щати имат едвам 4,2% от международното население, а в този момент едвам 16% от международния Брутният вътрешен продукт (измерен по интернационалните цени). Всъщност комбинираният Брутният вътрешен продукт на Г-7 в този момент е по-малък от този на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), до момента в който популацията на Г-7 е единствено 6% от света спрямо 41 % в БРИКС.
Има единствено една страна, чиято самодекларирана фикция е да бъде преобладаващата мощ в света - Съединени американски щати. Крайно време е Съединени американски щати да признаят същинските източници на сигурност: вътрешно обществено доближаване и отговорно съдействие с останалия свят, а не илюзията за надмощие. С такава преразгледана външна политика Съединени американски щати и техните съдружници биха избегнали война с Китай и Русия и биха разрешили на света да се изправи пред безбройните си екологични, енергийни, хранителни и обществени рецесии.
И най-много, в този миг на изключителна заплаха европейските водачи би трябвало на първо място да търсят същинския източник на европейска сигурност: не хегемонията на Съединени американски щати, а европейските съглашения за сигурност, които зачитат законните ползи на сигурността на всички европейски народи, сигурно в това число Украйна, само че също и Русия, която продължава да се съпротивлява на разширението на НАТО в Черно море. Европа би трябвало да се замисли върху обстоятелството, че неразширяването на НАТО и осъществяването на споразуменията от Минск II биха предотвратили тази ужасна война в Украйна. На този стадий дипломацията, а не военната ескалация, е същинският път към европейската и световната сигурност.
*Джефри Д. Сакс /Jeffrey D. Sachs е академични професор и шеф на Центъра за стабилно развиване към Колумбийския университет, където управлява The Earth Institute от 2002 до 2016 година Той също по този начин е президент на мрежата за решения за стабилно развиване на Организация на обединените нации и комисар на Комисията за широколентов достъп на Организация на обединените нации за развиване. Бил е консултант на трима генерални секретари на Организация на обединените нации и сега служи като бранител на Цели за стабилно развиване при генералния секретар Антонио Гутериш.
commondreams.org
Превод за " Гласове ": Георги Ванчев style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ