Епстийн е опитал да купи дворец за милиони долари в Мароко ден преди ареста си
Джефри Епстийн се е опитал да купи замък за милиони долари в Мароко ден преди ареста си през 2019 година, съгласно документи, оповестени от Министерството на правораздаването на Съединени американски щати предишния месец, оповестява Би Би Си.
Прочетете още
Епстийн се е опитвал да придобие Bin Ennakhil от 2011 година, само че разногласията с продавача по отношение на цената и изискванията на покупката са траяли години наред.
Величественият замък в първокласния квартал Палмерайе в Маракеш е разказан като архитектурен шедьовър, издигнат от 1300 занаятчии и декориран с богато изрязани дървени орнаменти и мозайки.
Епстийн е подписал банков превод на стойност 14,95 млн. $ на 5 юли 2019 година, ден преди ареста му, след съглашение за закупуване на офшорната компания, притежател на парцела, за 18 млн. евро.
Според оповестените документи, преводът е бил последната огромна финансова транзакция на Епстийн в интервала преди ареста му от американските управляващи по обвинявания в трафик на хора за полова употреба при завръщането му в Ню Йорк.
Три дни след ареста счетоводителят на Епстийн Ричард Кан анулира банковия превод и покупката в последна сметка не е осъществена.
Мароко няма съглашение за екстрадиция със Съединени американски щати и локалните медии спекулират, че една от мотивациите на Епстийн да закупи парцела може да е била да се укрие в страната, с цел да избегне арест, в случай че против него бъдат повдигнати нови обвинявания.
Въпреки това, някогашен помощник на Епстийн, който избра да остане неизвестен, съобщи, че транзакцията демонстрира, че Епстийн „ нямал визия " за идния си арест.
Той добави, че „ би било разумно, в случай че той е мислил за евентуално леговище, където да може да продължи да живее като крал ".
Въпреки това, в оповестените документи няма никакви упоменавания, че Епстийн е обсъждал страната като допустимо леговище от американските управляващи.
Връзките на Епстийн с Мароко датират най-малко от началото на 2000 година, като Вирджиния Джуфре, една от най-известните му обвинителки, споделя в записките си, че Епстийн и Гислен Максуел я завели в Танжер, с цел да инспектира интериорния дизайн на редица първокласни парцели.
По това време Епстийн желал да проектира елементи от вкъщи си на острова в марокански жанр.
През 2002 година Епстийн участва на сватбата на мароканския крал Мохамед с Максуел, откакто е бил поканен от някогашния президент на Съединени американски щати Бил Клинтън.
Епстийн беше наказан в Съединени американски щати за склоняване към секс с малолетни през 2008 година, а след освобождението му от домакински арест през 2010 година ползата му към Мароко наподобява се е засилил.
Разсекретените файлове демонстрират, че през същата година Епстийн е помолил някогашния министър от кабинета на Лейбъристите Питър Манделсън да му откри помощник, който да му „ откри къща в Маракеш ".
Документите разказват в детайли по какъв начин Епстийн е посещавал от време на време Мароко от 2012 година насам, като е отсядал в извънредния квартал Палмерайе, където живее богата общественост, в това число Джабор ал Тани от катарското кралско семейство, непосредствен помощник, който той разказва като своя „ арабски брат ".
Дългогодишната другарка на Епстийн, Карина Шуляк, почнала да управлява търсенето на парцел в Маракеш, като многочислените визити и договаряния са документирани в имейли под нейно име.
Марк Леон, сътрудник в брокерската организация Kensington Luxury Properties, съобщи пред Би Би Си, че още през 2011 година Епстийн е насочил вниманието си към парцела Bin Ennakhil, което на арабски значи „ сред палмите ".
По това време Епстийн считал, че дворецът, благосъстоятелност на немския магнат в региона на отпадъците Гюнтер Кис, е надценен на 55 млн. евро, а първичната му оферта била толкоз ниска, че Кис се обидил и отказал да има повече работа с Епстийн, твърди източник, непосредствен до Епстийн.
Впоследствие Епстийн употребявал приятелката си Шуляк и мрежата си от контакти в Мароко, с цел да организира спомагателни инспекции на парцела. През 2018 година самият Епстийн посещава парцела, преди Шуляк да направи дефинитивни предложения за него, като се преструва, че работи от името на Леон Блек, милиардер вложител и другар на Епстийн.
В последна сметка излиза наяве, че Епстийн е същинският евентуален покупател, само че продавачът „ господин Кис " – както е прочут в имейлите – се съгласява да продължи договарянията, съгласно документите и източника, непосредствен до Епстийн.
Документите демонстрират, че на един стадий Kensington Luxury Properties е предложила на Епстийн „ тактика за продажба и данъчно облагане ", при която парцелът ще бъде регистриран пред мароканските управляващи като продаден за 10 млн. евро, а в това време ще се реализира договорка на стойност 20 млн. евро за акциите на офшорна компания, която е притежател на парцела.
Това е щяло да разреши на Епстийн да записва името си в нотариалния акт за благосъстоятелност на парцела, като в същото време понижи налозите, които щеше да заплати на мароканските управляващи.
Kensington Luxury Properties обаче отхвърля, че е имало неетичен или противозаконен опит за минимизиране на налозите.
„ Тази договорка не е нарушила никакви данъчни разпореждания ", съобщи господин Леон пред Би Би Си. „ Г-н Епстийн искаше да заплати регистрационни такси в Мароко, макар че не беше задължен да го прави... с цел да има парцела на свое име. "
Към момента компанията за недвижими парцели е била локалният представител на известната английска аукционна къща Christie`s.
В последна сметка Епстийн решил да закупи парцела, като заплати единствено за акциите на офшорната компания, и по време на ареста си през 2019 година бил в развой на установяване на метода, по който да го записва в Мароко.
Прочетете още
Епстийн се е опитвал да придобие Bin Ennakhil от 2011 година, само че разногласията с продавача по отношение на цената и изискванията на покупката са траяли години наред.
Величественият замък в първокласния квартал Палмерайе в Маракеш е разказан като архитектурен шедьовър, издигнат от 1300 занаятчии и декориран с богато изрязани дървени орнаменти и мозайки.
Епстийн е подписал банков превод на стойност 14,95 млн. $ на 5 юли 2019 година, ден преди ареста му, след съглашение за закупуване на офшорната компания, притежател на парцела, за 18 млн. евро.
Според оповестените документи, преводът е бил последната огромна финансова транзакция на Епстийн в интервала преди ареста му от американските управляващи по обвинявания в трафик на хора за полова употреба при завръщането му в Ню Йорк.
Три дни след ареста счетоводителят на Епстийн Ричард Кан анулира банковия превод и покупката в последна сметка не е осъществена.
Мароко няма съглашение за екстрадиция със Съединени американски щати и локалните медии спекулират, че една от мотивациите на Епстийн да закупи парцела може да е била да се укрие в страната, с цел да избегне арест, в случай че против него бъдат повдигнати нови обвинявания.
Въпреки това, някогашен помощник на Епстийн, който избра да остане неизвестен, съобщи, че транзакцията демонстрира, че Епстийн „ нямал визия " за идния си арест.
Той добави, че „ би било разумно, в случай че той е мислил за евентуално леговище, където да може да продължи да живее като крал ".
Въпреки това, в оповестените документи няма никакви упоменавания, че Епстийн е обсъждал страната като допустимо леговище от американските управляващи.
Връзките на Епстийн с Мароко датират най-малко от началото на 2000 година, като Вирджиния Джуфре, една от най-известните му обвинителки, споделя в записките си, че Епстийн и Гислен Максуел я завели в Танжер, с цел да инспектира интериорния дизайн на редица първокласни парцели.
По това време Епстийн желал да проектира елементи от вкъщи си на острова в марокански жанр.
През 2002 година Епстийн участва на сватбата на мароканския крал Мохамед с Максуел, откакто е бил поканен от някогашния президент на Съединени американски щати Бил Клинтън.
Епстийн беше наказан в Съединени американски щати за склоняване към секс с малолетни през 2008 година, а след освобождението му от домакински арест през 2010 година ползата му към Мароко наподобява се е засилил.
Разсекретените файлове демонстрират, че през същата година Епстийн е помолил някогашния министър от кабинета на Лейбъристите Питър Манделсън да му откри помощник, който да му „ откри къща в Маракеш ".
Документите разказват в детайли по какъв начин Епстийн е посещавал от време на време Мароко от 2012 година насам, като е отсядал в извънредния квартал Палмерайе, където живее богата общественост, в това число Джабор ал Тани от катарското кралско семейство, непосредствен помощник, който той разказва като своя „ арабски брат ".
Дългогодишната другарка на Епстийн, Карина Шуляк, почнала да управлява търсенето на парцел в Маракеш, като многочислените визити и договаряния са документирани в имейли под нейно име.
Марк Леон, сътрудник в брокерската организация Kensington Luxury Properties, съобщи пред Би Би Си, че още през 2011 година Епстийн е насочил вниманието си към парцела Bin Ennakhil, което на арабски значи „ сред палмите ".
По това време Епстийн считал, че дворецът, благосъстоятелност на немския магнат в региона на отпадъците Гюнтер Кис, е надценен на 55 млн. евро, а първичната му оферта била толкоз ниска, че Кис се обидил и отказал да има повече работа с Епстийн, твърди източник, непосредствен до Епстийн.
Впоследствие Епстийн употребявал приятелката си Шуляк и мрежата си от контакти в Мароко, с цел да организира спомагателни инспекции на парцела. През 2018 година самият Епстийн посещава парцела, преди Шуляк да направи дефинитивни предложения за него, като се преструва, че работи от името на Леон Блек, милиардер вложител и другар на Епстийн.
В последна сметка излиза наяве, че Епстийн е същинският евентуален покупател, само че продавачът „ господин Кис " – както е прочут в имейлите – се съгласява да продължи договарянията, съгласно документите и източника, непосредствен до Епстийн.
Документите демонстрират, че на един стадий Kensington Luxury Properties е предложила на Епстийн „ тактика за продажба и данъчно облагане ", при която парцелът ще бъде регистриран пред мароканските управляващи като продаден за 10 млн. евро, а в това време ще се реализира договорка на стойност 20 млн. евро за акциите на офшорна компания, която е притежател на парцела.
Това е щяло да разреши на Епстийн да записва името си в нотариалния акт за благосъстоятелност на парцела, като в същото време понижи налозите, които щеше да заплати на мароканските управляващи.
Kensington Luxury Properties обаче отхвърля, че е имало неетичен или противозаконен опит за минимизиране на налозите.
„ Тази договорка не е нарушила никакви данъчни разпореждания ", съобщи господин Леон пред Би Би Си. „ Г-н Епстийн искаше да заплати регистрационни такси в Мароко, макар че не беше задължен да го прави... с цел да има парцела на свое име. "
Към момента компанията за недвижими парцели е била локалният представител на известната английска аукционна къща Christie`s.
В последна сметка Епстийн решил да закупи парцела, като заплати единствено за акциите на офшорната компания, и по време на ареста си през 2019 година бил в развой на установяване на метода, по който да го записва в Мароко.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ