Джефри Чосър представя своите Кентърбърийски разкази в двора на Ричард

Джефри Чосър показва своите „ Кентърбърийски разкази ” в двора на Ричард Втори за първи път на 17 април 1397 година.

Книгата е неповторима с това, че е първата основана на всекидневен британски език, а не на употребяваните за работа тогава латински или френски.

Сборникът е признат за една от най-важните произведения в британската литература, тъй като освен бива определян като развлекателен от читателите, само че и тъй като дава доста благоприятни условия за интерпретация.

Произведението споделя историите на група пилигрими, които приключенстват от Лондон до Кентърбъри, с цел да посетят катедралата там. Те споделят прекарвания и се състезават за това кой е по-добър, като премията ще бъде безвъзмезден обяд в странноприемницата Табард на връщане.

Авторът споделя от първо лице като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма достоверност в пролога е посочена и дата - вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на Хари Бейли се събират 30 души, сред които и Чосър, готвещи се да отидат на поклонение. Героите са: рицар, дружно със своя наследник - оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, юрист, моряк, игуменка, духовник, различен монах-скитник, академик от Оксфорд, свещеник, продавач на индулгенции, доктор, търговец, Франклин, буржоазка от град Бат, 5 лондонски жители, иконом, монахиня и трима свещенослужители, съпътстващи игуменката, и Чосър.

Всеки от героите на писателя показва друго, от време на време извънредно друго виждане за действителността. Това основава атмосфера на тестване, на емпатия и релативизъм.