Лондон през XIX век. Невероятна бедност, престъпност и легла-ковчези
Джак Изкормвача, легла-ковчези, проституция и Оливър Туист се трансформирали в знаци на рецесията на бедността – една от тъмните страни на Викторианската ера на Обединеното кралство. Времето на ръководство на кралица Виктория от 1837 до 1901 година е всеобщо познато като интервал на разцвет за английския народ, само че в действителност е и време на обществено разделяне.
През XIX век в Лондон не всеки е имал удобството да има лично легло. Бедността била един от основните обществени и битови проблеми на общината. Без дом оставали цели фамилии, само че и доста постоянно ирландски черноработници, пристигнали в Лондон, с цел да вземат участие в градежа на железопътните линии.
Бездомни хора намирали заслон в особено обособени за тази цел нощни приюти. Те били евтини, само че неподдържани и със съмнителни хигиенични условия – еднакъв чаршаф бил люлка за повече от един гостенин. Алтернативата обаче била улицата. Или леглата-ковчези.
Благотворителни организации като „ Армия на спасението “ и други, които почнали своята активност към края на XIX век, предложили по-ужасяващи условия и от нощните приюти – пренощуване на стол против 1 пени, 4 пенса за по-удобните кревати.
По това време из лондонските улици е бродил и Джак Изкормвача, който не е бил единственият сериен палач в Лондон през XIX век. Понякога пренощуването в подслон или в легло-ковчег можело да избави живота на бездомника.
Журналисти оттогава описвали мизерното съществуване в бедните квартали: деца играели и се къпели в мръсните потоци на лондонската канализация и даже пиели вода от същите тези канали, в които всекидневно хората изхвърляли кофи отпадък. Братчетата на Гаврош започвали работа на 7-годишна възраст като чистачи на улици и комини или като строители на корабния док, с цел да се борят с оцеляването.
Момичетата най-често отивали във фабриките за кибрит, в които работели за жълти стотинки по 14 часа дневно, олицетворявайки напълно облика на Малката кибритопродавачка.Друга по-тежка орис очаквала младите девойки, които не успявали в кибритения бизнес и изключително осиротелите деца – за тях проституцията се явявала като единствена опция за прехранване. Според историци и социолози към 80 000 проститутки обслужвали Лондон, болшинството от които били на възраст сред 18 и 22 години.
Децата, които не работели, били въвличани в престъпния живот и ставали най-често джебчии и крадци в проведени детски банди и поемали злочести по своя „ авантюристичен “ път по стъпките на Оливър Туист.
Нечовешките условия в бедните квартали на Лондон през XIX век имали своите последици – чести самоубийства и висока детска смъртност. Статистиките демонстрират, че 1 от 4 деца не доживявали своя първи рожден ден.
Изоставени от ориста и от Кралицата, презрените поданици в бедните квартали на Лондон били обичана тематика на по-висшите съсловия на обществото. Бедняците ставали обект на насмешки и обвинявания, предубеждения, надменност и незаинтересованост. Много от богатите, потънали в незнание, даже отричали съществуването на тези прослойки, възприемайки историите просто като градски митове за един фиктивен „ най-тъмен Лондон “ и terra incognita за тях.
Цинизмът на богатите достигнал даже до изобретението на нов тип забавление, а точно така наречен ‘slum tourism’ (бедняшки туризъм). Обикалянето на бедните квартали се трансформирало в съвременна активност с развлекателен темперамент, в която богатите се преобразявали и маскирали като небогати. Този „ сиромашки туризъм “ може да е бил израз на неприятен усет, само че е имал и позитивно въздействие върху тогавашното класово разделяне. Появили се акции, някои от които християнски, водени от възприятие за обществена правдивост. Училищата и библиотеките също почнали да оказват помощ за бягството от бедността, а върху държавното управление е бил оказван напън да усъвършенства санитарните условия и да вземе ограничения против престъпността в най-бедните квартали на града.
Така до края на века мизерията и бедността към този момент не са се разглеждали като „ болест “, наказване или положение, което би трябвало да се пренебрегва, а като обществен признак, засягащ цялото общество.
Бедността е един от проблемите на обществото на XIX век. Тя не е засягала единствено Лондон, а е била общоевропейски проблем. Най-достъпното доказателство за това намираме в художествената литература, а точно в творбите „ Клетниците “ на Виктор Юго (Франция), „ Малката кибритопродавачка “ на Ханс Кристиян Андерсен (Дания), „ Оливър Туист “ на Чарлз Дикенс (Англия) и други. От българска страна Христо Смирненски е един от създателите, които се занимават с тематиката на бедността и града в своите творби, да вземем за пример в стихотворенията „ Братчетата на Гаврош “ и „ Цветарка “.
Източник
„ Въжените кревати “ и ковчезите били на ниска цена метод да прекараш нощта в приют
През XIX век в Лондон не всеки е имал удобството да има лично легло. Бедността била един от основните обществени и битови проблеми на общината. Без дом оставали цели фамилии, само че и доста постоянно ирландски черноработници, пристигнали в Лондон, с цел да вземат участие в градежа на железопътните линии.
Бездомни хора намирали заслон в особено обособени за тази цел нощни приюти. Те били евтини, само че неподдържани и със съмнителни хигиенични условия – еднакъв чаршаф бил люлка за повече от един гостенин. Алтернативата обаче била улицата. Или леглата-ковчези.
Благотворителни организации като „ Армия на спасението “ и други, които почнали своята активност към края на XIX век, предложили по-ужасяващи условия и от нощните приюти – пренощуване на стол против 1 пени, 4 пенса за по-удобните кревати.
По това време из лондонските улици е бродил и Джак Изкормвача, който не е бил единственият сериен палач в Лондон през XIX век. Понякога пренощуването в подслон или в легло-ковчег можело да избави живота на бездомника.
Журналисти оттогава описвали мизерното съществуване в бедните квартали: деца играели и се къпели в мръсните потоци на лондонската канализация и даже пиели вода от същите тези канали, в които всекидневно хората изхвърляли кофи отпадък. Братчетата на Гаврош започвали работа на 7-годишна възраст като чистачи на улици и комини или като строители на корабния док, с цел да се борят с оцеляването.
Момичетата най-често отивали във фабриките за кибрит, в които работели за жълти стотинки по 14 часа дневно, олицетворявайки напълно облика на Малката кибритопродавачка.Друга по-тежка орис очаквала младите девойки, които не успявали в кибритения бизнес и изключително осиротелите деца – за тях проституцията се явявала като единствена опция за прехранване. Според историци и социолози към 80 000 проститутки обслужвали Лондон, болшинството от които били на възраст сред 18 и 22 години.
Децата, които не работели, били въвличани в престъпния живот и ставали най-често джебчии и крадци в проведени детски банди и поемали злочести по своя „ авантюристичен “ път по стъпките на Оливър Туист.
Нечовешките условия в бедните квартали на Лондон през XIX век имали своите последици – чести самоубийства и висока детска смъртност. Статистиките демонстрират, че 1 от 4 деца не доживявали своя първи рожден ден.
Изоставени от ориста и от Кралицата, презрените поданици в бедните квартали на Лондон били обичана тематика на по-висшите съсловия на обществото. Бедняците ставали обект на насмешки и обвинявания, предубеждения, надменност и незаинтересованост. Много от богатите, потънали в незнание, даже отричали съществуването на тези прослойки, възприемайки историите просто като градски митове за един фиктивен „ най-тъмен Лондон “ и terra incognita за тях.
Цинизмът на богатите достигнал даже до изобретението на нов тип забавление, а точно така наречен ‘slum tourism’ (бедняшки туризъм). Обикалянето на бедните квартали се трансформирало в съвременна активност с развлекателен темперамент, в която богатите се преобразявали и маскирали като небогати. Този „ сиромашки туризъм “ може да е бил израз на неприятен усет, само че е имал и позитивно въздействие върху тогавашното класово разделяне. Появили се акции, някои от които християнски, водени от възприятие за обществена правдивост. Училищата и библиотеките също почнали да оказват помощ за бягството от бедността, а върху държавното управление е бил оказван напън да усъвършенства санитарните условия и да вземе ограничения против престъпността в най-бедните квартали на града.
Така до края на века мизерията и бедността към този момент не са се разглеждали като „ болест “, наказване или положение, което би трябвало да се пренебрегва, а като обществен признак, засягащ цялото общество.
Бедността е един от проблемите на обществото на XIX век. Тя не е засягала единствено Лондон, а е била общоевропейски проблем. Най-достъпното доказателство за това намираме в художествената литература, а точно в творбите „ Клетниците “ на Виктор Юго (Франция), „ Малката кибритопродавачка “ на Ханс Кристиян Андерсен (Дания), „ Оливър Туист “ на Чарлз Дикенс (Англия) и други. От българска страна Христо Смирненски е един от създателите, които се занимават с тематиката на бедността и града в своите творби, да вземем за пример в стихотворенията „ Братчетата на Гаврош “ и „ Цветарка “.
Източник
„ Въжените кревати “ и ковчезите били на ниска цена метод да прекараш нощта в приют
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ