Бавната смърт на дизела
Дизелът става нежелателен даже в родината си
- След Хамбург упованията са и други градове да стартират да лимитират придвижването на замърсяващи коли.
- Продажбите на дизелови коли падат, а цените на използваните се срутват. Още по тематиката
Rolls-Royce ще създава единствено електрически коли до 2040 година
Решението на компанията е предизвикано от затягащите се регулации за ограничение на нездравословните излъчвания
16 май 2018
Кметът на Париж предложи спор за изцяло безвъзмезден публичен превоз
Икономическо изследване би трябвало да даде основа за разискване преди локалните избори от 2020 година
20 мар 2018
Renault-Nissan-Mitsubishi ще създава електроколи с ново потомство акумулатори
Компаниите избират батериите на твърди електролити и електроди поради по-ниските разноски и по-дългата им издръжливост
15 мар 2018
Да преоткриеш електричеството
На автомобилното ревю във Франкфурт колосите в автосектора не криеха огромните си упоритости за електрическите автомобили
21 сеп 2017
Съединени американски щати заведоха дело против Fiat Chrysler поради машинация с дизелови мотори
Случаят е сходен на този с Volkswagen, допустимо е компанията да бъде санкционирана с милиарди долари
24 май 2017
Ток в резервоара
До 2040 година продажбите на електрически автомобили ще доближат към 35% от всички, или към 41 млн. коли
20 май 2017 Някои към този момент го назовават " Фукушима моментът " за автомобилната промишленост. Точно както повредата в японската АЕЦ през 2011 година докара до неочакван колапс на немския нуклеарен бизнес, по този начин едно знаково правосъдно решение и първата последвала от него възбрана може да се окажат началото на края за дизеловите коли в Германия и Европа.
От 31 май Хамбург е първият немски град, въвел частични ограничавания за замърсяващите дизелови коли за възстановяване на качеството на въздуха. Очакванията са образецът скоро да бъде последван и от други градове във федералната република, а в Европа сходни рестрикции към този момент са планувани в Париж, Лондон, Мадрид, Рим, Копенхаген, Атина.
Макар за момента възбраните да са по-скоро алегорични и със противоречив резултат, те са следващият удар върху промишлеността, чийто крах стартира с експлоадирането на " Дизелгейт " през 2015 година, когато се разкри, че Volkswagen и други немски автопроизводители са прибягвали до софтуерни трикове, с цел да лъжат на тестванията за нездравословни излъчвания. Скандалът подейства като катализатор, след който заваляха неприятни вести за дизела, който единствено преди десетилетие беше считан за по-чиста опция от бензина и е обилно субсидиран в Европа. Сега обаче даже в родината си Германия той е застрашен от мудна гибел.
Това ли е краят на пътя
Всъщност възбраната в Хамбург се отнася единствено за две улици в центъра с обща дължина към два километра и не визира по-новите коли, които покриват по-високи екологични стандарти. Спорно е и до каква степен това ще помогне за изчистване на въздуха в града, защото водачите ще карат по-дълго, с цел да заобиколят затворените сектори и замърсяването ще се измести от центъра в други елементи. И въпреки всичко, както показва Манфред Брааш от " Приятели на Земята - Германия ", " В алегорично отношение това е огромна стъпка. Тази нация беше дизелова ".
След като през февруари немският Върховен административен съд постанови, че градските управляващи имат право да не разрешават придвижването на коли със замърсяващи дизелови мотори, идващите след Хамбург евентуално ще бъдат Щутгарт и Дюселдорф. А след тях и други градове ще попаднат под напън от екологичните организации да лимитират колите, изпускащи рискови за здравето азотни окиси и фини прахови частици. Натиск има и от Брюксел - Германия беше дадена на съд от Европейската комисия и е застрашена от солидни санкции за това, че в близо 70 града в страната европейските правила за безвредни равнища на азотни окиси съществено се надвишават.
Само че федералното държавно управление в Берлин, постоянно упреквано в близки връзки с производителите на коли, се въздържа от въвеждане на ограничавания на национално равнище, макар че има риск в страната да настане неразбория от противоречащи си регулации в другите градове. Канцлерът Ангела Меркел, наричана от критиците си " автомобилният канцлер ", уточни преди десетина дни в тирада пред Бундестага, че въпреки промишлеността да е с очернен имидж след " Дизелгейт ", дейностите с твърда ръка не са най-хубавото решение. " Ние сме тези, които да кажат на бранша, че би трябвало да възвърне изгубеното доверие. Но не може да е в наш интерес да отслабим автомобилния бранш дотам, че той към този момент да няма силата да влага в личното си бъдеще, " съобщи Меркел.
Въпреки пасивността на Берлин решението на административния съд и опасността от градски забрани към този момент трансформират играта за дизела. През предходната година продажбите на дизелови коли в Германия са паднали с близо 20%, въпреки производителите да твърдят, че новите им коли са доста по-чисти. За март 2018 година делът на дизелите измежду новорегистрираните коли в страната е надолу с 25% по отношение на същия месец на 2017 година А на пазара на коли втора употреба цената на дизеловите модели се е сринала и доста от тях отиват към Източна Европа (виж карето). Компаниите също усещат накъде духа вятърът и сами взимат ограничения. Nissan и Toyota оповестиха, че последователно стопират да продават дизелови коли в Европа, а Fiat Chrysler приготвя проект да спре напълно да употребява дизелови мотори в леките си коли до 2022 година
Кой ще заплати сметката
Иронията е, че бързият напредък на дизеловите коли през 90-те години на предишния век идва като отговор на терзанията за измененията в климата. Тъй като моторите им са по-ефективни и изпускат доста по-малко въглероден двуокис, европейските държавни управления стартират да харчат милиарди евро за дотации и данъчни отстъпки, които да създадат дизела по-евтин от бензина. Резултатът е, че делът на дизеловите коли по европейските улици скача от 3% през 1990 година до 37% през 2015 година Само че се оказва, че отделянето на други токсични газове от дизелите е било мощно подценено и в този момент махалото се залюлява в противоположната посока.
Това слага държавното управление на Меркел пред неприятна алтернатива - да накара автомобилните компании да платят голяма сума за доставяне на дизеловите коли с почистващи филтри или да трансферира сметката към държавния бюджет и да рискува да разгневи данъкоплатците. Автомобилната промишленост е гръбнакът на немската стопанска система с годишни доходи от 404 милиарда евро и над 800 000 служащи. Което изяснява политическата й тежест и неохотата на ръководещите да я натоварят с 8 милиарда евро, колкото съгласно изчисленията биха коствали подобренията, които да понижат излъчванията азотни окиси. Още повече в миг, когато немските производители имат потребност от средства, с цел да съкратят изоставането от съперниците си в създаването и продажбите на електрически коли.
Въпреки десетилетната си популярност на водещи иноватори, не немски компании, а консорциумът Renault-Nissan-Mitsubishi прави най-популярния електрически автомобил в света, Nissan Leaf. В първокласния сегмент - непокътната територия за марки като Mercedes и BMW при обичайните коли - американската Tesla им води с няколко обиколки при електрическите автомобили.
Комфортната политическа поддръжка от Берлин през годините е пособия на немските компании. Но и се счита за причина за самодоволството им, довело до изоставането в конкуренцията при електрическите коли. Сега малко напън може да им помогне освен да се изчистят от мръсния дизел, само че и да влязат с висока скорост в новата епоха. Дизелът залязва на Изток
Надвисналите забрани в Германия са довели до поевтиняване на използваните дизелови коли с 50%, демонстрира скорошно изследване на Асоциацията на немските търговци на коли. Убежище за мръсните остарели дизели, които на Запад към този момент никой не желае, се намира на Изток. През предходната година немският експорт на дизелови коли втора употреба се е нараснал до 233 321 бройки (18% повече от 2017 г.). Повечето от тях са отишли в Източна Европа - 11 841 в Унгария, 10 899 в Румъния, 9439 в Словакия. България също е дестинация за пенсионираните немски дизели. Опасението е, че това ще утежни чистотата на въздуха в тези страни.
- След Хамбург упованията са и други градове да стартират да лимитират придвижването на замърсяващи коли.
- Продажбите на дизелови коли падат, а цените на използваните се срутват. Още по тематиката
Rolls-Royce ще създава единствено електрически коли до 2040 година
Решението на компанията е предизвикано от затягащите се регулации за ограничение на нездравословните излъчвания
16 май 2018
Кметът на Париж предложи спор за изцяло безвъзмезден публичен превоз
Икономическо изследване би трябвало да даде основа за разискване преди локалните избори от 2020 година
20 мар 2018
Renault-Nissan-Mitsubishi ще създава електроколи с ново потомство акумулатори
Компаниите избират батериите на твърди електролити и електроди поради по-ниските разноски и по-дългата им издръжливост
15 мар 2018
Да преоткриеш електричеството
На автомобилното ревю във Франкфурт колосите в автосектора не криеха огромните си упоритости за електрическите автомобили
21 сеп 2017
Съединени американски щати заведоха дело против Fiat Chrysler поради машинация с дизелови мотори
Случаят е сходен на този с Volkswagen, допустимо е компанията да бъде санкционирана с милиарди долари
24 май 2017
Ток в резервоара
До 2040 година продажбите на електрически автомобили ще доближат към 35% от всички, или към 41 млн. коли
20 май 2017 Някои към този момент го назовават " Фукушима моментът " за автомобилната промишленост. Точно както повредата в японската АЕЦ през 2011 година докара до неочакван колапс на немския нуклеарен бизнес, по този начин едно знаково правосъдно решение и първата последвала от него възбрана може да се окажат началото на края за дизеловите коли в Германия и Европа.
От 31 май Хамбург е първият немски град, въвел частични ограничавания за замърсяващите дизелови коли за възстановяване на качеството на въздуха. Очакванията са образецът скоро да бъде последван и от други градове във федералната република, а в Европа сходни рестрикции към този момент са планувани в Париж, Лондон, Мадрид, Рим, Копенхаген, Атина.
Макар за момента възбраните да са по-скоро алегорични и със противоречив резултат, те са следващият удар върху промишлеността, чийто крах стартира с експлоадирането на " Дизелгейт " през 2015 година, когато се разкри, че Volkswagen и други немски автопроизводители са прибягвали до софтуерни трикове, с цел да лъжат на тестванията за нездравословни излъчвания. Скандалът подейства като катализатор, след който заваляха неприятни вести за дизела, който единствено преди десетилетие беше считан за по-чиста опция от бензина и е обилно субсидиран в Европа. Сега обаче даже в родината си Германия той е застрашен от мудна гибел.
Това ли е краят на пътя
Всъщност възбраната в Хамбург се отнася единствено за две улици в центъра с обща дължина към два километра и не визира по-новите коли, които покриват по-високи екологични стандарти. Спорно е и до каква степен това ще помогне за изчистване на въздуха в града, защото водачите ще карат по-дълго, с цел да заобиколят затворените сектори и замърсяването ще се измести от центъра в други елементи. И въпреки всичко, както показва Манфред Брааш от " Приятели на Земята - Германия ", " В алегорично отношение това е огромна стъпка. Тази нация беше дизелова ".
След като през февруари немският Върховен административен съд постанови, че градските управляващи имат право да не разрешават придвижването на коли със замърсяващи дизелови мотори, идващите след Хамбург евентуално ще бъдат Щутгарт и Дюселдорф. А след тях и други градове ще попаднат под напън от екологичните организации да лимитират колите, изпускащи рискови за здравето азотни окиси и фини прахови частици. Натиск има и от Брюксел - Германия беше дадена на съд от Европейската комисия и е застрашена от солидни санкции за това, че в близо 70 града в страната европейските правила за безвредни равнища на азотни окиси съществено се надвишават.
Само че федералното държавно управление в Берлин, постоянно упреквано в близки връзки с производителите на коли, се въздържа от въвеждане на ограничавания на национално равнище, макар че има риск в страната да настане неразбория от противоречащи си регулации в другите градове. Канцлерът Ангела Меркел, наричана от критиците си " автомобилният канцлер ", уточни преди десетина дни в тирада пред Бундестага, че въпреки промишлеността да е с очернен имидж след " Дизелгейт ", дейностите с твърда ръка не са най-хубавото решение. " Ние сме тези, които да кажат на бранша, че би трябвало да възвърне изгубеното доверие. Но не може да е в наш интерес да отслабим автомобилния бранш дотам, че той към този момент да няма силата да влага в личното си бъдеще, " съобщи Меркел.
Въпреки пасивността на Берлин решението на административния съд и опасността от градски забрани към този момент трансформират играта за дизела. През предходната година продажбите на дизелови коли в Германия са паднали с близо 20%, въпреки производителите да твърдят, че новите им коли са доста по-чисти. За март 2018 година делът на дизелите измежду новорегистрираните коли в страната е надолу с 25% по отношение на същия месец на 2017 година А на пазара на коли втора употреба цената на дизеловите модели се е сринала и доста от тях отиват към Източна Европа (виж карето). Компаниите също усещат накъде духа вятърът и сами взимат ограничения. Nissan и Toyota оповестиха, че последователно стопират да продават дизелови коли в Европа, а Fiat Chrysler приготвя проект да спре напълно да употребява дизелови мотори в леките си коли до 2022 година
Кой ще заплати сметката
Иронията е, че бързият напредък на дизеловите коли през 90-те години на предишния век идва като отговор на терзанията за измененията в климата. Тъй като моторите им са по-ефективни и изпускат доста по-малко въглероден двуокис, европейските държавни управления стартират да харчат милиарди евро за дотации и данъчни отстъпки, които да създадат дизела по-евтин от бензина. Резултатът е, че делът на дизеловите коли по европейските улици скача от 3% през 1990 година до 37% през 2015 година Само че се оказва, че отделянето на други токсични газове от дизелите е било мощно подценено и в този момент махалото се залюлява в противоположната посока.
Това слага държавното управление на Меркел пред неприятна алтернатива - да накара автомобилните компании да платят голяма сума за доставяне на дизеловите коли с почистващи филтри или да трансферира сметката към държавния бюджет и да рискува да разгневи данъкоплатците. Автомобилната промишленост е гръбнакът на немската стопанска система с годишни доходи от 404 милиарда евро и над 800 000 служащи. Което изяснява политическата й тежест и неохотата на ръководещите да я натоварят с 8 милиарда евро, колкото съгласно изчисленията биха коствали подобренията, които да понижат излъчванията азотни окиси. Още повече в миг, когато немските производители имат потребност от средства, с цел да съкратят изоставането от съперниците си в създаването и продажбите на електрически коли.
Въпреки десетилетната си популярност на водещи иноватори, не немски компании, а консорциумът Renault-Nissan-Mitsubishi прави най-популярния електрически автомобил в света, Nissan Leaf. В първокласния сегмент - непокътната територия за марки като Mercedes и BMW при обичайните коли - американската Tesla им води с няколко обиколки при електрическите автомобили.
Комфортната политическа поддръжка от Берлин през годините е пособия на немските компании. Но и се счита за причина за самодоволството им, довело до изоставането в конкуренцията при електрическите коли. Сега малко напън може да им помогне освен да се изчистят от мръсния дизел, само че и да влязат с висока скорост в новата епоха. Дизелът залязва на Изток
Надвисналите забрани в Германия са довели до поевтиняване на използваните дизелови коли с 50%, демонстрира скорошно изследване на Асоциацията на немските търговци на коли. Убежище за мръсните остарели дизели, които на Запад към този момент никой не желае, се намира на Изток. През предходната година немският експорт на дизелови коли втора употреба се е нараснал до 233 321 бройки (18% повече от 2017 г.). Повечето от тях са отишли в Източна Европа - 11 841 в Унгария, 10 899 в Румъния, 9439 в Словакия. България също е дестинация за пенсионираните немски дизели. Опасението е, че това ще утежни чистотата на въздуха в тези страни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ