Нишката между родители и образование е скъсана
Диян Стаматов е шеф на 119 СУ „ Академик Михаил Арнаудов " и някогашен зам.министър на образованието. " Стандарт " го потърси за коментар на концепцията в учебните заведения да се обърне по-голямо внимание на възпитанието на децата.
-Господин Стаматов, готви се тактика, в която ще се натъртва на възпитанието в клас наред с образованието. Не е ли изначална функционалност на учебното заведение да възпитава?
- Основната роля на учебното заведение в действителност е да дава фундаменталните основи за всички дисциплини, които преподава, и по едно и също време с това да демонстрира положителни образци за образование. Определено през последните години се натъкваме на значително образци, в които първите седем години извънредно доста липсват във възпитателния развой на учениците. Това доста се отразява върху тяхното образование и обучение в учебната среда. Съвсем естествено е, че когато има пропуски, дефицити във възпитанието на детето, насъбрани през тези първи няколко години или пък продължаващи да се натрупат заради разнообразни обществени проблеми в учебната възраст, нещата в учебно заведение не са това, което се чака от един възпитаник. Без подозрение, ролята на образованието е в директна връзка с възпитанието. През последните 15-20 години обаче се поизостави възпитателния миг сензитивно обратно. Трябва обаче да се подчертае, че никога учебното заведение няма по какъв начин да изземе главната функционалност на фамилията, а точно – възпитателната. И отсега нататък ролята на фамилията във възпитателния развой ще бъде определяща и водеща. В обособените просветителни предмети в учебното заведение е от голяма важност да се натъртва и на възпитанието. Не би трябвало да забравяме и обстоятелството, че, за жалост, в доста фамилии понастоящем родителите са емигрирали. Много от фамилиите имат обществени проблеми. В тези случаи, в които се усеща този недостиг, ролята на учителя, на учебното заведение, на образованието е доста, доста огромна.
- Какво могат учителите да създадат точно в тези случаи?
- Дори и да не ми се желае да бъде по този начин, в някои случаи учителят извършва и ролята на родител. Това се случва, когато фамилиите не са си на своите места или имат проблеми. За огромно страдание, и в този момент учителят прави доста неща, свързани с подкрепяне на деца, които имат обществени проблеми, или са недохранени, или нещо в общуването на родителите куца, с цел да покажат положителния образец, който би трябвало детето да следва в по-нататъшното му развиване.
- Какво, съгласно вас, би трябвало да включва тактиката, която ще създава министерството на образованието?
- Аз съм много благополучен, защото управлявам учебно заведение, в което значително просветителният развой е на висота и е образец за останалите. Този предстоящ документ по-скоро би бил подобаващ за огромна част от образователните заведения, които са в така наречен уязвими групи или в региони, където има сериозен обществен недостиг. Едва ли този документ би преоткрил нещо кой знае какъв брой от добре забравеното близко минало – неща, свързани с една постоянна поддръжка на учениците във връзка с това, че те би трябвало да се трудят, да гледат на труда като на значима полезност, да се грижат за своите другари, съученици и близки, да се грижат за средата, в която се намират, а не да я възприемат като непозната и безлична благосъстоятелност. Т.е. неща, които някакси в прехода, в който се намираме, изостанаха настрана.
- В комплицираното време, в което живеем, не би трябвало ли възпитанието на децата ни да е сложна задача на родители и учители, а да не се трансферира единствено на едната страна отговорността?
- Съвсем естествено е, че е сложна задача. Тази активност не би могла да бъде сполучлива, в случай че не е в положително съдействие със фамилията или с онази част от фамилията, която е останала, или с разнообразни хора, които по някакъв метод са съпричастни с образованието на децата там, където няма цялостни фамилии. Само тогава биха се получили положителни резултати. През последните няколко месеца сме очевидци още веднъж на доста образци на експанзия и това е една поредност от агресивно-поведенчески реакции, които, за огромно страдание, са резултат от липса на родителско взаимодействие, недобре свършена работа в избрани моменти на дадени хора в региона на образованието. Не би трябвало обаче единствено да се укоряваме едни други. Ясно е, че има скъсана нишка на взаимоотношенията сред родители и обучение. Това е нещо, върху което стремително и на мига би трябвало да стартира да се работи, тъй като това е бъдещето – положителната връзка.
- Ще имат ли физическото време учителите да поддържат връзка задоволително с родителите?
- При всички случаи биха могли да се употребяват всички модерни средства за връзка с родителите. Тук имам поради от електронен дневник, изпращане на непрекъснати сигнали и известия до родителя до елементарната среща и диалог, която не е чак толкоз сложна за осъществяване в малко обитаемо място, където всички се познават и учениците, както и родителите, не са анонимни. Т.е. там фактът, че се познават, би трябвало да се употребява в интерес на положителното развиване на ученика. За страдание, това е една доста тежка, сложна и мудна работа, която обаче не може да бъде поета единствено от учителя. Той може да направи единствено позитивни неща, в случай че и родителят е склонен.
- Какво би трябвало да е съотношението сред образование и извършения – министър Красимир Вълчев приказва за 60 към 40?
- Това съответствие 60 на 40 е заложено сега в новите образователни стратегии. Не бива да се не помни, че това съответствие е новото, актуалното съответствие, което ползват българските просветителни образователни стратегии. Допреди две години, преди навлизането на новия закон и новите образователни стратегии, това съответствие беше 80% за нови познания към 20% за извършения. Сега нещата са радикално разнообразни. Тенденцията е съвсем уеднаквяване 50 на 50 ново образователно наличие и на практика извършения.
- Не би трябвало ли учебното заведение да е по-интерактивно?
- Интеракцията е застъпена според от равнището на преподаване на образователния материал. Естествено е, че в начален стадий игровият метод и особеното присъединяване на учениците в образователния развой са доста мощно застъпени. Не по този начин стоят обаче нещата в прогимназиалния стадий, когато игровият метод последователно бива заместен от изтъкване върху доста ново образователно наличие. В гимназиалния стадий има извънредно огромна пробойна във връзка с заинтересоваността на ученика да се включва в образователния развой. Трябва се мисли за неговото доста по-силно включване в разнообразни планове, занимания, независимо създаване на дадени действия, демонстриране на тези умения, които към този момент са основани през предходните години на образованието. Защото в гимназилния стадий за никого не е загадка, че учениците не съумяват да опишат това, което учат, не могат да осмислят това, което четат и да го пресъздадат. И се получават едни безмълвни, усмихнати възпитаници, които не могат да изпишат или да опишат наученото. Това може да се промени с доста повече на практика извършения и включване на ученика в образователния развой.
-Господин Стаматов, готви се тактика, в която ще се натъртва на възпитанието в клас наред с образованието. Не е ли изначална функционалност на учебното заведение да възпитава?
- Основната роля на учебното заведение в действителност е да дава фундаменталните основи за всички дисциплини, които преподава, и по едно и също време с това да демонстрира положителни образци за образование. Определено през последните години се натъкваме на значително образци, в които първите седем години извънредно доста липсват във възпитателния развой на учениците. Това доста се отразява върху тяхното образование и обучение в учебната среда. Съвсем естествено е, че когато има пропуски, дефицити във възпитанието на детето, насъбрани през тези първи няколко години или пък продължаващи да се натрупат заради разнообразни обществени проблеми в учебната възраст, нещата в учебно заведение не са това, което се чака от един възпитаник. Без подозрение, ролята на образованието е в директна връзка с възпитанието. През последните 15-20 години обаче се поизостави възпитателния миг сензитивно обратно. Трябва обаче да се подчертае, че никога учебното заведение няма по какъв начин да изземе главната функционалност на фамилията, а точно – възпитателната. И отсега нататък ролята на фамилията във възпитателния развой ще бъде определяща и водеща. В обособените просветителни предмети в учебното заведение е от голяма важност да се натъртва и на възпитанието. Не би трябвало да забравяме и обстоятелството, че, за жалост, в доста фамилии понастоящем родителите са емигрирали. Много от фамилиите имат обществени проблеми. В тези случаи, в които се усеща този недостиг, ролята на учителя, на учебното заведение, на образованието е доста, доста огромна.
- Какво могат учителите да създадат точно в тези случаи?
- Дори и да не ми се желае да бъде по този начин, в някои случаи учителят извършва и ролята на родител. Това се случва, когато фамилиите не са си на своите места или имат проблеми. За огромно страдание, и в този момент учителят прави доста неща, свързани с подкрепяне на деца, които имат обществени проблеми, или са недохранени, или нещо в общуването на родителите куца, с цел да покажат положителния образец, който би трябвало детето да следва в по-нататъшното му развиване.
- Какво, съгласно вас, би трябвало да включва тактиката, която ще създава министерството на образованието?
- Аз съм много благополучен, защото управлявам учебно заведение, в което значително просветителният развой е на висота и е образец за останалите. Този предстоящ документ по-скоро би бил подобаващ за огромна част от образователните заведения, които са в така наречен уязвими групи или в региони, където има сериозен обществен недостиг. Едва ли този документ би преоткрил нещо кой знае какъв брой от добре забравеното близко минало – неща, свързани с една постоянна поддръжка на учениците във връзка с това, че те би трябвало да се трудят, да гледат на труда като на значима полезност, да се грижат за своите другари, съученици и близки, да се грижат за средата, в която се намират, а не да я възприемат като непозната и безлична благосъстоятелност. Т.е. неща, които някакси в прехода, в който се намираме, изостанаха настрана.
- В комплицираното време, в което живеем, не би трябвало ли възпитанието на децата ни да е сложна задача на родители и учители, а да не се трансферира единствено на едната страна отговорността?
- Съвсем естествено е, че е сложна задача. Тази активност не би могла да бъде сполучлива, в случай че не е в положително съдействие със фамилията или с онази част от фамилията, която е останала, или с разнообразни хора, които по някакъв метод са съпричастни с образованието на децата там, където няма цялостни фамилии. Само тогава биха се получили положителни резултати. През последните няколко месеца сме очевидци още веднъж на доста образци на експанзия и това е една поредност от агресивно-поведенчески реакции, които, за огромно страдание, са резултат от липса на родителско взаимодействие, недобре свършена работа в избрани моменти на дадени хора в региона на образованието. Не би трябвало обаче единствено да се укоряваме едни други. Ясно е, че има скъсана нишка на взаимоотношенията сред родители и обучение. Това е нещо, върху което стремително и на мига би трябвало да стартира да се работи, тъй като това е бъдещето – положителната връзка.
- Ще имат ли физическото време учителите да поддържат връзка задоволително с родителите?
- При всички случаи биха могли да се употребяват всички модерни средства за връзка с родителите. Тук имам поради от електронен дневник, изпращане на непрекъснати сигнали и известия до родителя до елементарната среща и диалог, която не е чак толкоз сложна за осъществяване в малко обитаемо място, където всички се познават и учениците, както и родителите, не са анонимни. Т.е. там фактът, че се познават, би трябвало да се употребява в интерес на положителното развиване на ученика. За страдание, това е една доста тежка, сложна и мудна работа, която обаче не може да бъде поета единствено от учителя. Той може да направи единствено позитивни неща, в случай че и родителят е склонен.
- Какво би трябвало да е съотношението сред образование и извършения – министър Красимир Вълчев приказва за 60 към 40?
- Това съответствие 60 на 40 е заложено сега в новите образователни стратегии. Не бива да се не помни, че това съответствие е новото, актуалното съответствие, което ползват българските просветителни образователни стратегии. Допреди две години, преди навлизането на новия закон и новите образователни стратегии, това съответствие беше 80% за нови познания към 20% за извършения. Сега нещата са радикално разнообразни. Тенденцията е съвсем уеднаквяване 50 на 50 ново образователно наличие и на практика извършения.
- Не би трябвало ли учебното заведение да е по-интерактивно?
- Интеракцията е застъпена според от равнището на преподаване на образователния материал. Естествено е, че в начален стадий игровият метод и особеното присъединяване на учениците в образователния развой са доста мощно застъпени. Не по този начин стоят обаче нещата в прогимназиалния стадий, когато игровият метод последователно бива заместен от изтъкване върху доста ново образователно наличие. В гимназиалния стадий има извънредно огромна пробойна във връзка с заинтересоваността на ученика да се включва в образователния развой. Трябва се мисли за неговото доста по-силно включване в разнообразни планове, занимания, независимо създаване на дадени действия, демонстриране на тези умения, които към този момент са основани през предходните години на образованието. Защото в гимназилния стадий за никого не е загадка, че учениците не съумяват да опишат това, което учат, не могат да осмислят това, което четат и да го пресъздадат. И се получават едни безмълвни, усмихнати възпитаници, които не могат да изпишат или да опишат наученото. Това може да се промени с доста повече на практика извършения и включване на ученика в образователния развой.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ