И така моето пътешествие започва. Излизам. С кубинки. Колите се

И по този начин моето странствуване стартира. Излизам. С кубинки. Колите се движат с под 40 км в час. Защото е паднал 20 см сняг. Кой може да го почисти до 8.45 часа, на главен път. Тръгвам по тротоара. С кубинките. Те се пълнят със сняг. Ама какво пък - толкоз е красиво. Насочвам се към пешеходните пътеки. Тях ги няма. Сгушили са се под снега и няма кой да ги " мръдне " от там. Разчитам на реакциите на водачите и това, че познават сектора. На какво друго да разгадавам при 20 см сняг? Появява се снегорин. С вдигнато весло. Че по какъв начин да изгребе толкоз доста сняг? Като го отъпче с гумите, по-лесно става.

Най-накрая стигам до спирката на рейса. Е, там бедствената конюнктура си пролича. От навяванията снегът е с 5 см по-висок. В кубинките влиза сняг. Няма драма, никой не е починал от малко сняг в обувките. Поглеждам на таблото - след какъв брой минути ще пристигна рейсът. Но то ни осведоми единствено, че това е табло на Интегриран градски превоз. Добре. Автобусът идва бързо, чаках не повече от 6-7 минути. При 20 см сняг е обикновено!

Тръгвам с рейса. Вътре " наводняване ". Няма по какъв начин. В тази изключителна конюнктура кой да почисти спирките, че да не се внася сняг. Плащам си билетчето. Обръщам се към прозореца и се любувам на бялата хубост. Стигаме до първия светофар на " Мария Луиза " и " Иван Вазов ". Там всред 20 сантиметровите " преспи " закъсали два тролея. Горките. Не стига, че над година си чакат валидаторите, а в този момент и това да им се случи. Намериха се положителни хора и един по един ги избутаха от " бедствието ". Продължаваме към крайната ми спирка - гарата. По пътя едва-едва се прокрадват спасители с лопати, неизвестно за какво - единствено ги придвижват.

Слизам от рейса, на дребната спирка на Автогара юг. А там ме чака още сняг, който да влезе на топло в белите ми кубинки. " Безценно ". Тъкмо ми беше станало прекомерно топло в рейса - малко да се разсъня. Тръгвам към работното си място. И о, знамение - на прилежащата спирка чистят снега. Изринати са 5 метра 20 сантиметров сняг! Те са национални герои! Или най-малко Бургаски. По-нататък има още от тях. Да живее " Титан "!
Стъпвам на " Александровска ". И там приятна изненада. Няколко служебни автомобила са минали и са оставили следи. Браво! Всички хора предостатъчно се възползваха от добротата им. Не се постановяваше да газят в 20 сантиметров сняг, който без покана влиза в обувките. Продължавам нагоре. На " Часовника " виждам струпани служащи с лопати и малко тракторче. Е, споделям си, ще се оправят с почистването на отговорния за бедствието 20 см сняг. Е да, но не. След плевел смях от тяхна страна (явно и те се радваха на снега като мен) тракторчето потегли, а на него вързана шейна, в нея двама служащи на " Титан " с необятни усмивки се возеха с приятност. Зимна идилия. Колегите им ги последваха с лопати на рамо. Казах си, изчистили са и отиват да " спасят " друго място.

Стигнах до там, където бяха и виждам. Нагоре " Богориди " няма диря и от една лопата. От другата страна - по " Александровска " също. Казвам си, май единствено са пристигнали посмели са се и са си тръгнали. Обръщам се, обаче към постройката на община Бургас и какво да видя. Всичко чисто. Там към този момент няма злополучие. Снежната завивка е под 2 см. Браво на служащите! Браво и на Общината. Знаят по какъв начин да си изискат, с цел да им се даде!

Продължих си по пътя. Още няколко пъти изпълних белите кубинки със сняг. Стигнах на работа.

А какъв брой скучно беше като бях дребна в един различен град, където вали доста повече сняг и доста повече време. При един метър навалял сняг, по пътищата не можеш да стъпиш върху 2 см. Защото чиновниците на локалното БКС безусловно " хващаха " снежинките във въздуха. Та и при над метър сняг ходехме на учебно заведение. В дървена почивка ни пускаха при -32 градуса... Голяма досада. Тогава тези незабравими преживявания нямаше по какъв начин да се случат.

Вижте описа ми в фотоси в изложба на публикацията!