Лора Китипова, 183 см, е разпределителка на лъвиците“, като е

Лора и Александра Китипови: Мечтаем един ден да играем заедно за България

Лора Китипова , 183 см, е разпределителка на „ лъвиците “, като е една от най-опитните и с дълготраен стаж в националния ни отбор. Започва да тренира под управлението на майка си Лариса Китипова, по-късно, на 14-годишна възраст минава в ЦСКА, където прекарва седем сезона и става четири пъти първенец на България. Следват години в разнообразни клубове в чужбина. Последните два сезона бе в Украйна, където завоюва доста титли с водения от Иван Петков отбор на Прометей. През сегашния сезон отборът подвигна Купата и бе успремен към нови оценки, само че шампионатът бе пресечен от военната рецесия.

Александра Китипова , 187 см, е на 15 години, състезателка на Марица (Пловдив) и е изпълнена с фантазии и предпочитание за волейболна кариера. Както сестра си и тя стартира първите си стъпки в този спорт под управлението на майка си Лариса Китипова в Берое (Стара Загора). За разлика от Лора обаче тя е много по-висока и играе на поста посрещачка. Развитието й не остана неусетно и тя към този момент попадна в националния отбор за девойки под 17 години, на който това лято следва Европейско състезание.

Преди началото на летния интервал с националия отбор, Лора следеше онлайн изявите на сестра си при подрастващите. Сега е противоположното. Докато тя дирижира играта на българските „ лъвици “ в Лигата на нациите, сестра й Александра непроменяемо я поддържа по време на сложните борби. Двете сестри обявиха в особено изявление за BGvolleyball.com , че мечтаят едни ден да играят дружно с националната фланелка на България.

Началото във волейбола

" Волейболът е моят живот, основите и най-важното в този спорт съм взела от майка си “, връща обратно лентата Лора Китипова.

" Започнах да упражнявам, тъй като ми харесва този спорт. Но също по този начин и тъй като сестра ми бе образец и ме подтикваше от самото начало “, разяснява от своя страна Александра.

" Да, подтиквах я още от дребна. Виждах, че върви висока, че има данни и просто нямаше какво друго да стане. Ние сме си волейболно семейство. Генът си е ген и щеше да е грехота да тръгне по различен път ", признава Лора.

Първият паметен спомен на волейболното поле, е обща фотография от мач във Варна.

" Бяха изгубили мача. Аз бях доста дребна и просто изтърчах на игрището, гушнахме се двете и по този начин ни снимаха “, спомня си Александра.

" Само желая да прибавя, че беше проспала целия мач ", смее се Лора. " Не беше видяла и една точка, само че като разбра, че сме свършили със загуба, просто доприпка при мен да ме гушне и по този начин и двете си ревахме. “

Поради клубните си задължения в чужбина Лора не е съумяла да бъде измежду феновете на дебютния мач на сестра си. Кагато въпреки всичко съумява да я гледа й е било малко необичайно. „ Беше дребна и много неоформена като играч. Сега към този момент е друго. Наблюдавам я постоянно, към този момент има опция за това. Не виждам толкоз волейбола, колкото нея. Кефя се, че играе и то много сполучливо, тъй като това е моята сестра. “

Двете се изявяват на разнообразни постове във волейбола. Лора е разпределителка, до момента в който Александра е посрещачка.

" Разликата в постовете може би идва от другия ни растеж. Аз дръпнах много повече. По тромава съм, двоумя се, че щях да стана добър разпределител. А за какво тъкмо четворка, не знам, по този начин ме насочиха треньорите ", разяснява Александра. Тя си харесва поста и не желае да го трансформира, като счита, че ще реализира триумфи точно като посрещач.

„ Аз пък до 19-годишна също бях посрещачйа, по-късно взеха решение да ми сменят поста и станах разпределител “, разкрива Лора. " Виждам сестра ми доста добре като посрещач. Има нюх за поемането. Естествено има какво да се работи, само че тя е доста дребна и занапред ще ги почисти тези неща. “

Стигаме до най-важния въпрос: Искат ли някой ден да играят дружно в един тим?

„ Ще е малко с напрежение на игрището, мисля, че основно за мен “, смее се Александра. „ Но, в случай че сме дружно, ще извлека доста позитиви. Сестра й е съгласна, като прибавя: „ Разбира се, че желая. Радвам се да е да я виждам, пък в случай че съм и нейна разпределителка, удоволствието ще е двойно. Ще мога да я коригарам, а като я помъча малко ще мога да я каля душевен. Ще изчакам още една две години да стигне до дами и да се оформи като добър играч. Може пък да се случи някой ден. “

Колко постоянно си приказват за волебол и вслушват ли се една в друга?

„ Рядко се виждаме, само че да, постоянно си приказваме за волейбол. А по отношение на препоръките, да давам й. Не толкоз от волейболен темперамент като метод на осъществяване, а от психически аспект. Изграждането на темперамент е доста значим за всеки един играч. Всички заят, че аз съм си по-чепата и нямам проблеми. Докато тя е малко по-чувствителна и ще бъде хубаво да и предам малко от моята убеденост и дебелоглав “, разкрива Лора.

След сестра си и Александра получава самопризнание за своето развиване, като бе включена в националния тим за девойки под 17 години.

„ Чувствам се ужасно. Отначало бях леко обезпокоена, за това по какъв начин ще се оправя. Но всичко мина бързо, частично тъй като упражнявах под управлението на треньора Диян Боюклиев, с който упражнявам на клубно равнище, а и поради самите девойки, които ме одобриха доста добре. Надявам се да се развъртвам и да получавам шансове за изява в бъдеще “, разяснява въудошевено младата националка.

Двете прекарват доста време дружно, когато им се удава опция.

" Когато сестра ми се роди, аз бях на 16 години. Разликата е огромна, не бях в къщи, бях към този момент в ЦСКА. Много рядко се засичаме. Но гледаме да бъдем допустимо повече време дружно. Ходим на разходки, на кино, даже в къщи нищо да не вършим, само че да сме двете. Имаме дълбока прочувствена връзка “, разкрива по-голямата сестра.

Относно превъзходството, Лора е престижът в къщи, а Александра е дребната принцеса. „ Тя се е научила леко да манипулира родителското тяло, тъй че някой би трябвало да е непоколебим в къщи. Аз съм този, който би трябвало да се скара, усмихва се Лора.

За свършек какво си пожелават взаимно?

Лора: Пожелавам здраве на Александра и да се потвърди повече от мен!

Александра: Пожелавам на сестра ми да продължава още да играе и да реализира още доста триумфи, тъй като тя го може. “