Медиана: Дистанцията между ГЕРБ и БСП се увеличава
Дистанцията сред двете съществени конкуриращи се партии ГЕРБ и Българска социалистическа партия се е нараснала с 1.5 на 100 по отношение на април и все още е към този момент 2 % в интерес на Българска социалистическа партия, демонстрира проучване на "Медиана ", направено сред 2 и 7 май измежду 1008 души, представително за пълнолетното население на страната.
Според данните 31.9 на 100 от деклариралите, че ще гласоподават, биха подкрепили Българска социалистическа партия, а 29.9 на 100 - ГЕРБ-СДС.
Не се следи значимо увеличение на електоралната тежест на Българска социалистическа партия /прилив на нови избиратели/, а отлив на гласоподаватели от ГЕРБ - изчезва така наречен "мека външна страна ", разясняват социолозите.
Според тях твърдото ядро на гласоподавателите на ГЕРБ е мощно стимулирано да отбрани своята партия и да взе участие на изборите. Преди месец те са били бяха доста по-разколебани от симпатизантите на Българска социалистическа партия. Сега мобилизацията и в двете групи е на практика идентична. Вероятно това бележи края на ерозията на доверието в ГЕРБ, несъмнено, при липса на кавги, "гейт-ове " и други изключителни събития, показват от "Медиана ". Според тях ГЕРБ отчасти е възстановил доверието или търпението към себе си, което е било мощно ударено от "Апартаментгейт ".
Две седмици преди евроизборите двете партии се изправят една против друга с на практика изравнени позиции и мощно стимулирани гласоподаватели. Доминацията на едната или другата на изборите може да се реши от "дреболии ", включително и от натрупването на празнични дни в деня на изборите, означават анализаторите.
Третата партия, която може да бъде сигурна, че ще успее да премине изборната преграда, е Движение за права и свободи - с 10.7 на 100 от деклариралите, че ще гласоподават. Влиянието на ДОСТ е очевидно преодоляно. Доколкото има напрежение, то е в подреждането на лицата в листата на партията и огромна възможност за потребление на преференции, показват социолозите.
Две партии се намират покрай изборната преграда за евроизбори - "Воля " с 4,9 на 100 и Вътрешна македонска революционна организация с 4,7 на 100. Следват ги НФСБ - 3,9 %, "Коалиция за България " - 3,8 на 100, "Демократична България - 3,4 на 100, и "Атака " с 2,6 %. Социолозите прецизират, че нито една от тези партии не може да бъде изключена от възможностите за прекосяване на бариерата, защото към 8 май близо един милион гласоподаватели декларират, че ще гласоподават, само че към момента се двоумят за кого,а евентуално се двоумят и дали изобщо да гласоподават. "Люшването " на тази голяма маса гласоподаватели в една или друга посока може да изстреля на практика всяка партия над изборната преграда, считат от "Медиана ".
С напредването на акцията и отшумяването на имотните кавги към властта, наподобява, понижава и желанието да се гласоподава, установяват социолозите. Според данните единствено за един месец хората, определящи тези избори като значими за България, са намалели с 13 на 100 - от 51 % на 38 на 100.
Според анализаторите това слага под подозрение дали ще се осъществя заявената изборна интензивност, която продължава да е висока (около 70 на сто). Вероятно пред изборните урни ще отидат към 2.5 млн. гласоподаватели, считат социолозите, с уточнението, че това важи при липса на кавги, "гейт-ове " и други изключителни събития.
Данните демонстрират едва предпочитание за потреблението на преференциите при гласоподаване - 8.5 на 100 декларират, че ще ги употребяват. Вероятно няма да има пренареждане на листите в следствие от преференциално гласоподаване, разясняват от "Медиана ".
Според данните 31.9 на 100 от деклариралите, че ще гласоподават, биха подкрепили Българска социалистическа партия, а 29.9 на 100 - ГЕРБ-СДС.
Не се следи значимо увеличение на електоралната тежест на Българска социалистическа партия /прилив на нови избиратели/, а отлив на гласоподаватели от ГЕРБ - изчезва така наречен "мека външна страна ", разясняват социолозите.
Според тях твърдото ядро на гласоподавателите на ГЕРБ е мощно стимулирано да отбрани своята партия и да взе участие на изборите. Преди месец те са били бяха доста по-разколебани от симпатизантите на Българска социалистическа партия. Сега мобилизацията и в двете групи е на практика идентична. Вероятно това бележи края на ерозията на доверието в ГЕРБ, несъмнено, при липса на кавги, "гейт-ове " и други изключителни събития, показват от "Медиана ". Според тях ГЕРБ отчасти е възстановил доверието или търпението към себе си, което е било мощно ударено от "Апартаментгейт ".
Две седмици преди евроизборите двете партии се изправят една против друга с на практика изравнени позиции и мощно стимулирани гласоподаватели. Доминацията на едната или другата на изборите може да се реши от "дреболии ", включително и от натрупването на празнични дни в деня на изборите, означават анализаторите.
Третата партия, която може да бъде сигурна, че ще успее да премине изборната преграда, е Движение за права и свободи - с 10.7 на 100 от деклариралите, че ще гласоподават. Влиянието на ДОСТ е очевидно преодоляно. Доколкото има напрежение, то е в подреждането на лицата в листата на партията и огромна възможност за потребление на преференции, показват социолозите.
Две партии се намират покрай изборната преграда за евроизбори - "Воля " с 4,9 на 100 и Вътрешна македонска революционна организация с 4,7 на 100. Следват ги НФСБ - 3,9 %, "Коалиция за България " - 3,8 на 100, "Демократична България - 3,4 на 100, и "Атака " с 2,6 %. Социолозите прецизират, че нито една от тези партии не може да бъде изключена от възможностите за прекосяване на бариерата, защото към 8 май близо един милион гласоподаватели декларират, че ще гласоподават, само че към момента се двоумят за кого,а евентуално се двоумят и дали изобщо да гласоподават. "Люшването " на тази голяма маса гласоподаватели в една или друга посока може да изстреля на практика всяка партия над изборната преграда, считат от "Медиана ".
С напредването на акцията и отшумяването на имотните кавги към властта, наподобява, понижава и желанието да се гласоподава, установяват социолозите. Според данните единствено за един месец хората, определящи тези избори като значими за България, са намалели с 13 на 100 - от 51 % на 38 на 100.
Според анализаторите това слага под подозрение дали ще се осъществя заявената изборна интензивност, която продължава да е висока (около 70 на сто). Вероятно пред изборните урни ще отидат към 2.5 млн. гласоподаватели, считат социолозите, с уточнението, че това важи при липса на кавги, "гейт-ове " и други изключителни събития.
Данните демонстрират едва предпочитание за потреблението на преференциите при гласоподаване - 8.5 на 100 декларират, че ще ги употребяват. Вероятно няма да има пренареждане на листите в следствие от преференциално гласоподаване, разясняват от "Медиана ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ