Анализаторът Михаил Кръстев: Определянето на МРЗ има изкривена икономическата логика
Дискутирането по отношение на размера на минималната работна заплата е по-скоро условност, защото съгласно Кодекса на труда размерът на минималната работна заплата се дефинира от равнището на междинната работна заплата за минал интервал от годината. Това сподели икономистът и изпълнителен шеф на Съюза за стопанска самодейност Михаил Кръстев в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “.
Определението на минималната работна заплата, която на процедура е едно административно ограничение на опцията за труд в България, има изкривена икономическата логичност, защото става въпрос за имплементиране на европейска процедура, която обаче е имплементирана отчасти в българското законодателство. По думите му
българският законодател е взел една релативно добра концепция за дефиниция за това по какъв начин би трябвало да бъде определяна минималната работна заплата, само че я имплементира по допустимо най-лошия метод в българското законодателство, следствията от които поносим сега.
" В съответния европейски нормативен акт е записано така наречен " почтено заплащане “, т.е. че равнището на минималната работна заплата би трябвало да бъде съобразена с равнището на междинната работна заплата, само че също по този начин е посочено, че би трябвало да бъде съобразено с равнището на медианната работна заплата за страната. Също по този начин би трябвало да бъде съобразено с продуктивността на труда, което не се случва в България, и с още много други стопански фактори “ обясни той.
Минималната работна заплата с изключение на всичко друго служи като аршин за установяване над 40 обществени заплащания,
добави още Михаил Кръстев и изясни, че когато усилваме минималната работна заплата въз основата някаква формула, която не е стопански ефикасна, ние усилваме разходната част на бюджета в нея за обществена конструкция. Оттук нататък би трябвало да се търси метод тази увеличена разходна част да бъде по някакъв метод подплатена от приходната част. " А единственият метод да се усили приходната част, с цел да се обезпечат парите за тази раздута разходна част, е или посредством увеличение на данъчната тежест върху бизнеса и семействата, или посредством издаване на нов дълг. “
Според него можем да приказваме за утежняване на икономическия климат в страната,
емпирично доказуемо като разследване от този нов механизъм за установяване на минималната работна заплата. Михаил Кръстев даде образец с данните от Национален статистически институт: " В България през 2024 година в риск от прекомерно доближаване на цената на минималната работна заплата със междинната работна заплата са 19 от 28 области, а през 2025 година даже и да предположим, че междинната работна заплата в тези области ще бъде увеличена с 10%, което е оптимистичен сюжет, то в риск от това съответствие ще попаднат 22 от 28 области в страната, “ уточни икономистът и изясни, че зад всяко нарастване на възнаграждението стои съответната икономическа логичност, и в случай че не стои такава, не след дълго няма да има стопански контрагенти, върху които да се базира тази статистика.
