България между Москва и Брюксел: Започва ли нов политически разрив?
Дискусията, излъчена в предаването „ Мрежата “ по стратегия „ Христо Ботев “, в която взе участие кореспондентът на „ Клуб Z “ в Берлин Капка Тодорова, слага в общ подтекст две тематики – политическата поддръжка за „ Шествието за фамилията “ и позицията на България по отношение на новия пакет наказания против Русия. Според разбора, тези две посоки са директно свързани и демонстрират по-широка политическа линия на властта.
Политически паралели и европейски подтекст
„ Защото това е просто копи-пейст на държанието на досегашния маджарски министър председател Орбън. Те един път към този момент пробваха в Европейския съюз да вкарат в санкционния лист патриарха на Русия, само че тогава бе наложено несъгласие от тогавашния министър председател Виктор Орбън с претекста, че това би било набожен кръстоносен поход в Будапеща. Сега още веднъж се събират през днешния ден, апропо, в Брюксел, с цел да разискват санкционния лист – към този момент без пречката Орбън, само че се появи новата спънка Румен Радев, който разгласи, че ще наложи несъгласие на този лист със наказания.
Сега, несъмнено, не е казусът патриарха, а останалите точки от този лист. Те засягат санкционирането на флот и износа на нефт от Русия, който до 2028 година, мисля, би трябвало напълно да бъде спрян – какъвто и да е нефт в Европейския съюз. И тъкмо това е огромният удар по Москва и огромният боязън на Русия. И тук виждаме, че марионетките – досегашният Орбън на съветския режим, както и Фицо в Словакия, само че в този момент и господин Радев – просто явно вършат услуга на режима в Москва.
Претенцията, че това е отбрана на българските стопански ползи е неаргументирана. Видях, че някои от доводите му са, че другояче нямало да има аварийни елементи за вагоните на метрото в София. Което, първо – това не е стопанската система на България, и второ – не се създават въпросните елементи единствено в Русия. Така че това по никакъв метод не може да е мотив. То звучи неуместно да кажеш, да вземем за пример, на Украйна: „ Не, няма да ви подкрепяме повече, тъй като метрото в София би трябвало да върви. “
Как глобите въздействат на войната
„ Санкциите явно не са боен инструмент, какъвто да вземем за пример би употребявал НАТО, с цел да се стигне до директна ескалация или световен спор. Именно по тази причина се ползва първо стопански напън. Той работи постепенно, само че задачата му е да изтощи ресурсите на режима и да ограничи способността му да финансира войната.
Този развой е нескончаем и към този момент се следи след 4–5 години спор. Има признаци на икономическо напрежение в Русия – даже информации, че в Москва се вкарват ограничавания до 20 литра бензин на човек. Освен това се оповестява за дефицит на запаси за фронта. Това значи, че в един миг Русия ще седне на масата за договаряния от напълно друга позиция – въпросът е дали тя ще бъде мощна или отслабена.
И тук към този момент идва ролята на господин Радев – каква цел преследва той, когато възприема позиция, която припомня на кремълската? Дали се пробва да резервира въздействието на съветската страна и да отслаби Украйна, или да търси баланс? Отговорът липсва, а дейностите му постоянно не съответстват с думите.
Българската стопанска система е съвсем напълно обвързвана с Европейския съюз. Руската към този момент няма същото значение, изключително след спирането на газовите доставки. Петролът е надалеч по-лесен за заменяне, по тази причина икономическият „ ребус “ не е толкоз комплициран. “
Реакции на Европейската комисия и политическо държание
„ Вероятно господин Радев счита, че може да балансира сред Русия и западните сътрудници, като изговаря разнообразни послания съгласно аудиторията. Но в Европа се гледат действителните дейности, не декларациите.
Той в началото декларира, че няма да попречва политиката по отношение на Украйна, само че при първия действителен случай подхваща стъпки, които опонират на това. Това основава усещане за разминаване сред думи и каузи.
Всъщност той не съумява да удовлетвори нито проруските упования, нито изцяло европейските условия. Получава се обстановката „ сред два стола – на земята “. Така той рискува да не бъде възприеман като благонадежден сътрудник нито в Москва, нито в Брюксел. “
„ Шествието за фамилията “ и държавната позиция
„ Това е първият случай в новата история на България, при който страната намерено застава зад събитие, което се възприема като ориентирано против ЛГБТ общността. В същото време не е ясно какво тъкмо пази сходна самодейност, откакто обичайното семейство не е сложено под опасност.
Исторически видяно, още преди 1989 година и даже десетилетия обратно, в България е имало репресии против хора с друга полова ориентировка. Спомнят се случаи, в това число в културните среди, когато такива персони са били преследвани или дискредитирани. Днес сходни трендове наподобяват като връщане обратно във времето – към практики от 60-те и 70-те години на ХХ век.
Затова е тревожно, че държавни и религиозни институции се включват в поддръжка на сходни начинания под предлог за „ християнски полезности “, до момента в който действително това се възприема като ограничение на права. “
За съществуването на ЛГБТ общността
„ Не може да се приказва за „ отпадане на нужда “, когато става дума за хора, които действително съществуват. Исторически има тежки образци за репресии против тях – в това число в тоталитарни режими като нацисткия и сталинския, където са били преследвани, унижавани и даже физически унищожавани.
Днес се следят тревожни паралели с политики в някои страни, в това число Унгария при Орбън, където бяха ограничавани права и забранявани прайд събития. Подобни подходи водят до обществено напрежение и стопански последствия. “
„ Мълчаливото болшинство “ и публичното разделяне
„ Логиката на тези изказвания е мъчно проследима – по-скоро става дума за език на борба. В момента политическият дискурс е по-рафиниран, само че не по-малко рисков, тъй като разделя обществото на групи.
Понятието „ безмълвно болшинство “ се употребява като инструмент за опълчване – допуска се съществуване и на „ кресливо малцинство “. Това основава в допълнение напрежение в така и така разграничено общество.
Подобни изявления се свързват и с други политически изречения като „ непотребни хора с отпаднала нужда “, което в допълнение усилва чувството за обществено разделяне.
Въпреки това обществото не би трябвало да бъде подценявано. Българите са търпеливи, само че не безпределно. Ако политиките продължат да се възприемат като противоречащи на националния интерес, това може да докара до съществено публично напрежение.
Исторически образци като ръководството на Орбън демонстрират, че сходни модели могат да доведат до загуба на европейски средства и политическа изолираност. Ако това се повтори, България може да се изправи пред съществени стопански опасности.
Прогнозата е за тежък политически интервал, с напрегната обществена обстановка и вероятни разтърсвания, които припомнят не толкоз на унгарския, колкото на други исторически рецесии в района. “
Още вести четете в: България, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News