Дискусия за свободата на словото: Как да се наложи хигиена в политическия дебат?
Дискусия за свободата на словото и медиите у нас се организира в УНСС, а уредник е Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори. Защо се позволява заблуждаване на феновете и допустимо ли е да се върне лидерският спор по време на акция?
За промени в регулацията на предизборните акции в ефира на Българска национална телевизия и БНР се оповестиха участниците във форума. Според Изборния кодекс партиите и обединенията, записали претенденти на всички места в страната на парламентарни избори, имат право на равно присъединяване - текст, който е в действие от май 2021 година.
" Този подправен принцип за равнопоставеност дава несъразмерна тежест на политически субекти, които нямат роля, никой не гласоподава за тях. Първо, огромните партии отхвърлят да вземат участие поради тази говорилня, която става. Второ, заблуждаваме феновете, даваме информация, която не е толкоз основна, а другата е дезинформирана, объркана, и трето, в случай че ние сме телевизия, и обществото има вяра на малките екрани, алинеята, както е написана, където ние би трябвало да осигурим равнопоставеност, обективно отразяване, съгласно значимостта и тежестта на субектите, би трябвало да контролира професионализмът на вас, публицистите. Няма потребност да ни контролират в допълнение ", сподели Емил Кошлуков, общоприет шеф на Българска национална телевизия.
" Преди всичко е належащо да се даде малко повече независимост на медиите посредством личната им публицистична политика и стандарти, да могат да дооформят метода, по който се организират политически диспути в хода на предизборни акции. Смятам, че това ще бъде от изгода освен за публичните и комерсиалните медии, само че и за българското общество ", уточни Милен Митев, общоприет шеф на БНР.
" Изключително значимо е да се откри баланс сред правото на изложение на мнение и правото на всички участници да имат достъп до публичните медии, само че в същото време да не злоупотребяват с тези права. Правото на изложение на мнение има ясно избрани граници и всички изявления, които съдържат тирада на омразата, антисемитизъм, фашизъм, или подкопават демократичния ред, не могат и не следват да намерят място в ефира на Българска национална телевизия и БНР ", съобщи доктор Симона Велева, и.д. ръководител на Съвет за електронни медии.
И по този начин се стига до свръхрегулация с противоположен резултат в ефира.
" Понякога тези хора употребяват тежък език на омразата. Няма да се притесня да кажа - издевателстват върху други посетители в студиото, върху самите публицисти ", сподели журналистът Добрина Чешмеджиева.
" Общото мнение тук беше, че би трябвало да се редактира Изборният кодекс, тъй че да отпадне механичното тъждество, механичната равнопоставеност. А в отразяването на предизборните акции Българска национална телевизия и БНР да имат повече независимост и да отразяват политическите сили с критерия правдивост ", означи журналистът Бойко Василев.
Участниците в медийния конгрес желаеха и възобновяване на лидерския спор - последният беше преди цели 15 години. А че феновете го желаят, се удостоверява и от изследване на Съвет за електронни медии и " Екзакта ".
" Не може българите да гледат диспути сред претенденти за американски президент, само че да не могат да видят спор сред първите политически водачи на партиите, които желаят да ги водят ", разяснява Кирил Вълчев, общоприет шеф на Българска телеграфна агенция
" Близо 82% желаят да има лидерски спор и конфликт на гледните точки. А над 70% - 73% от респондентите показват, че считат, че журналистът би трябвало да има сериозно отношение, т.е. желаят да има самодейна роля на журналиста ", сподели доктор Габриела Наплатанова, член на Съвет за електронни медии.
" Ние живеем в свят, в който политиците все по-малко желаят да дебатират, от ден на ден желаят едностранна връзка, връзка единствено в обществената мрежа, връзка без да ги тормозят публицисти ", уточни Бойко Василев.
" Това зависи от държанието на всички партии по време на акцията, само че общата воля на медиите може да реализира най-малко половината, най-малко 50% от тази цел, най-малко някакъв спор да има по време на акция ", добави той.
Журналистите желаеха и политиците да загърбят обществените медии като форма на връзка с медиите.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
За промени в регулацията на предизборните акции в ефира на Българска национална телевизия и БНР се оповестиха участниците във форума. Според Изборния кодекс партиите и обединенията, записали претенденти на всички места в страната на парламентарни избори, имат право на равно присъединяване - текст, който е в действие от май 2021 година.
" Този подправен принцип за равнопоставеност дава несъразмерна тежест на политически субекти, които нямат роля, никой не гласоподава за тях. Първо, огромните партии отхвърлят да вземат участие поради тази говорилня, която става. Второ, заблуждаваме феновете, даваме информация, която не е толкоз основна, а другата е дезинформирана, объркана, и трето, в случай че ние сме телевизия, и обществото има вяра на малките екрани, алинеята, както е написана, където ние би трябвало да осигурим равнопоставеност, обективно отразяване, съгласно значимостта и тежестта на субектите, би трябвало да контролира професионализмът на вас, публицистите. Няма потребност да ни контролират в допълнение ", сподели Емил Кошлуков, общоприет шеф на Българска национална телевизия.
" Преди всичко е належащо да се даде малко повече независимост на медиите посредством личната им публицистична политика и стандарти, да могат да дооформят метода, по който се организират политически диспути в хода на предизборни акции. Смятам, че това ще бъде от изгода освен за публичните и комерсиалните медии, само че и за българското общество ", уточни Милен Митев, общоприет шеф на БНР.
" Изключително значимо е да се откри баланс сред правото на изложение на мнение и правото на всички участници да имат достъп до публичните медии, само че в същото време да не злоупотребяват с тези права. Правото на изложение на мнение има ясно избрани граници и всички изявления, които съдържат тирада на омразата, антисемитизъм, фашизъм, или подкопават демократичния ред, не могат и не следват да намерят място в ефира на Българска национална телевизия и БНР ", съобщи доктор Симона Велева, и.д. ръководител на Съвет за електронни медии.
И по този начин се стига до свръхрегулация с противоположен резултат в ефира.
" Понякога тези хора употребяват тежък език на омразата. Няма да се притесня да кажа - издевателстват върху други посетители в студиото, върху самите публицисти ", сподели журналистът Добрина Чешмеджиева.
" Общото мнение тук беше, че би трябвало да се редактира Изборният кодекс, тъй че да отпадне механичното тъждество, механичната равнопоставеност. А в отразяването на предизборните акции Българска национална телевизия и БНР да имат повече независимост и да отразяват политическите сили с критерия правдивост ", означи журналистът Бойко Василев.
Участниците в медийния конгрес желаеха и възобновяване на лидерския спор - последният беше преди цели 15 години. А че феновете го желаят, се удостоверява и от изследване на Съвет за електронни медии и " Екзакта ".
" Не може българите да гледат диспути сред претенденти за американски президент, само че да не могат да видят спор сред първите политически водачи на партиите, които желаят да ги водят ", разяснява Кирил Вълчев, общоприет шеф на Българска телеграфна агенция
" Близо 82% желаят да има лидерски спор и конфликт на гледните точки. А над 70% - 73% от респондентите показват, че считат, че журналистът би трябвало да има сериозно отношение, т.е. желаят да има самодейна роля на журналиста ", сподели доктор Габриела Наплатанова, член на Съвет за електронни медии.
" Ние живеем в свят, в който политиците все по-малко желаят да дебатират, от ден на ден желаят едностранна връзка, връзка единствено в обществената мрежа, връзка без да ги тормозят публицисти ", уточни Бойко Василев.
" Това зависи от държанието на всички партии по време на акцията, само че общата воля на медиите може да реализира най-малко половината, най-малко 50% от тази цел, най-малко някакъв спор да има по време на акция ", добави той.
Журналистите желаеха и политиците да загърбят обществените медии като форма на връзка с медиите.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ