Дискусия за популяризиране на приемната грижа у нас събра представители

Дискусия за разпространение на приемната грижа у нас събра представители на държавната и локалната власт, неправителствения бранш, Българската православна черква и приемно семейство в пресклуба на Българската телеграфна организация /БТА/ в Русе.

Тя е част от националната взаимна самодейност „ Приеми ме “ на Българска телеграфна агенция и Агенцията за обществено подкрепяне. На събитието участва и заместител регионалният шеф доктор Валери Йорданов, който благодари на управлението и екипа на Българска телеграфна агенция за следващия сполучливо реализиращ се план, който насочва публичното внимание към една тематика, която за жалост като че ли остава на по-заден проект и не е толкоз добре разбрана от хората. „ За следващ път Българска телеграфна агенция демонстрира, че в актуалното общество медиите са доста повече от източник на информация. Те са значим публичен фактор, който има силата освен да отразява събитията, само че и да насочва вниманието към значими дела, да основава социална сензитивност и да сплотява хората към значими цели “, сподели доктор Йорданов. Той изясни, че на територията на региона обществените услуги са доста добре развити, само че съгласно него приемната грижа е доста повече от обществена услуга. „ Тя е акт на съпричастност, отговорност и човещина. Тя дава късмет на всяко дете да получи сигурност, любов, схващане и поддръжка в интервал от живота си, когато има най-голяма потребност от тях. Благодарение на приемните фамилии доста деца откриват успокоение и получават опция да развият своя капацитет в среда, която ги приема и предизвиква. Именно по тази причина е належащо страната и локалната власт да продължат да подкрепят приемните родители, с цел да могат децата да получат грижа и условия, равностойни на тези на своите връстници “, съобщи заместител регионалният шеф. Той уточни още, че ролята на приемните родители заслужава надълбоко почитание. „ Те отварят освен домовете си, само че и сърцата си за деца, които постоянно са претърпели компликации и тествания. Тяхната отдаденост е образец за висока гражданска отговорност и човешка добрина “, сподели доктор Валери Йорданов.

Началникът на отдел „ Социални действия “ в Община Русе Павлета Йорданова сподели, че за Общината популяризирането на приемната грижа е непрекъснат развой, тъй като във всяко приемно семейство стои опцията едно дете да пораства в мощна, предпазена, спокойна и подкрепяща среда. По думите ѝ Община Русе възнамерява да насочи старания към показване на по-реални истории за приемни фамилии и даване на ясна информация за поддръжката, която получават приемните фамилии. „ Планираме да определим ден на приемната грижа – годишно събитие, с информативен щанд, полемики и показване на положителни практики “, сподели още Йорданова.

„ Детето е нежно творение и цялото общество носи отговорност за неговото развъждане “, съобщи отец Стефан от храма „ Свети Николай Чудотворец “ в Русе. По думите му всяко дете идва на света беззащитно и нежно, като без помощта на възрастните то не може да се оправи с този свят. Според отец Стефан приемната грижа е една от най-хубавите форми за поддръжка на деца, останали без нужната фамилна среда. Той уточни, че когато едно дете попадне в положителни и грижовни ръце, това може да промени напълно неговия житейски път и да му даде опция да се развие като пълноценна персона.

Виолета Димитрова, която е основен експерт в отдел „ Закрила на детето “ към Регионалната дирекция „ Социално подкрепяне “, съобщи, че в област Русе действат 40 професионални приемни фамилии, в които са настанени общо 48 деца. Тя изясни, че през последните години броят на приемните фамилии понижава, главно заради придвижване на възрастта, смяна на професионалната реализация или здравословни проблеми при приемните родители, само че приемната грижа продължава сполучливо да дава отговор на потребностите, да обезпечава успокоение, сигурност и поддръжка за децата.

Приемният родител Иванка Чолакова и 19-годишният Мирослав, за който тя се грижи от 11 години, обявиха, че приемната грижа дава ново начало на децата в риск. По думите на Чолакова това е огромна отговорност. „ Нужно е да се отделя доста внимание, да се дава доста обич, с цел да израсне като всички други деца “, сподели тя, а Мирослав добави, децата, които постъпват в приемно семейство, не би трябвало да се тормозят, тъй като там ще се грижат толкоз добре за тях, колкото би се грижил всеки различен родител.

Румен Дяков – шеф на Областния екип по приемна грижа в Русе, съобщи, че приемната грижа е опция за деца, които не срещат задоволително топлота, любов и схващане в биологичните си фамилии и се нуждаят от сигурна и подкрепяща среда. По думите му тя е комплициран развой, в който вземат участие доста институции, а в област Русе те работят във взаимоотношение в полза на детето. Дяков означи още, че екипът на приемните фамилии в Русе е измежду дребното в страната, които се грижат и за деца със характерни потребности. Той добави, че от общо 20 деца, настанени в приемни фамилии през годините, 10 са били със специфични потребности.

„ Много е мъчно да си приемен родител, тъй като в действителност приемната грижа не е единствено работа. Това е задача, това е идея “, сподели Несрин Инджева – обществен служащ към Областния екип по приемна грижа в Русе и обществен служащ на приемния родител Иванка Чолакова. По думите ѝ приемната грижа не се мери с работно време, с регламентирани почивки, с полагаем годишен отпуск, с уикенди.

„ Приемната грижа е партньорство сред приемните родители и институциите “, сподели доцент Багряна Илиева, която е учител в катедра „ Педагогика “ към Русенския университет и дълготраен шеф на отдел „ Закрила на детето “ в Русе. По думите й компетентност „ Социална педагогика “ цели точно подготовката на бъдещите обществени служащи и не инцидентно преди няколко години Русенският университет бе едно от висшите учебни заведения у нас, в което се вкара такава дисциплинираност, обвързвана с приемната грижа и с осиновяването. Тя изясни, че студентите, които се образоват за бъдещи обществени служащи, учат дисциплинираност, обвързвана с приемната грижа.

„ Приемането на специфичен трудов контракт за приемните родители е измежду най-важните стъпки за привличането на нови претенденти и за устойчивото развиване на приемната грижа в България “, сподели Елена Петкова, ръководител на съдружие „ Еквилибриум “, което поддържа приемните фамилии и работи за популяризирането на приемната грижа. Според нея една от главните аргументи за намаляването на броя на приемните фамилии и за неналичието на нови претенденти е актуалният модел на взаимоотношения сред страната и приемните родители. „ В момента те работят по цивилен контракти, което лимитира правата им. Това е грижа 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата и 365 дни в годината. Гражданският контракт ги лишава от права, които всеки работещ човек има – болнични, компенсации и други обществени гаранции “, сподели още Петкова.

В началото на полемиката бе излъчен особено сниман видеоклип с историята на приемния родител Иванка Чолакова и на 19-годишния Мирослав, за който тя се грижи от 11 години.

Начало на полемиките, които са част от самодейността „ Приеми ме “, беше сложено на 6 април тази година в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в София. Досега такива към този момент имаше в Свищов, Благоевград, Кюстендил, Перник и Монтана. Подобни полемики ще има във всички 33 пресклуба на Българска телеграфна агенция в страната. Инициативата „ Приеми ме “ е част от план „ Повишаване на потенциала на чиновниците на Агенцията за обществено подкрепяне по отношение на модернизирането на системите за обществена протекция “ – Компонент 1, ориентиран към развиването на приемната грижа в България и повишение на потенциала на ангажираните с нея – обществени служащи, общински чиновници, приемни родители и други. Проектът се финансира по Програма „ Развитие на човешките запаси “, съфинансирана от Европейския обществен фонд плюс.

Припомняме, че първият закон за настойничеството е от 1890 година. Първите детски ястия за изоставени деца в София стартират в 1900 година по самодейност на женското благотворително дружеско „ Евдокия “; за подпомагането на деца на бежанците след Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година има особено сиропиталище, което се устоя от Македонския женски съюз. Първата интернационална декларация за правата на детето е на Обществото на народите през 1924 година в Женева. През 1925 година е основан Съюз за протекция на децата в България, които се водят от правилата на тази декларация. В София се основава Дом за настаняване на скитници, безпризорни просещи деца през юли 1927 година благодарение на Международния съюз за протекция на децата. Първият опит за приемна грижа в България, по този начин както в този момент я разбираме, е от 1937-1938 година Става въпрос за взаимна самодейност за настаняване на изоставени деца по фамилии на Американската Близко-източна фондация, Съюза за протекция на децата в България, Главна дирекция на Народното здраве, тогава при Министерство на вътрешните работи и националното здраве и Отделението за обществени грижи на Столичната община. През 2000 година новият Закон за закриване на детето урежда опциите повече фамилии да са подготвени да одобряват деца, с цел да оказват помощ на рождените им фамилии, когато са в компликация.