Дискусия между представители на парламентарните групи в 49-ото Народно събрани,

Дискусия сред представители на парламентарните групи в 49-ото Народно събрани, някогашни депутати от VII-ото Велико Народно заседание, сегашни и някогашни конституционалисти се организира в Народното събрание във връзка предлаганите промени в Конституцията, съобщи кореспондент на " Фокус “ .

Тя бе проведена от парламентарната група на Българска социалистическа партия.

" Времето потвърди, че макар някои дефекти, тази конституция е дирек на правовата и демократична страна “, съобщи Нинова по време на откриването на полемиката.  

" Проектът импортиран от сътрудниците от болшинството, ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, Движение за права и свободи, всички мнения на професионални организации, неправителствени организации, Венецианската комисия са негативни. Това е смущаващо “, съобщи тя.

" Когато това няма необятна социална поддръжка, като промени, към този момент е проблем “, добави тя.

Тя повдигна и въпроса до каква степен Обикновено Народно Събрание има пълномощията да променя Конституцията и крие ли това риск някой да сезира Конституционния съд по-късно.

Третият огромен въпрос за Българска социалистическа партия са измененията в правосъдната власт и предлагането хора с двойно поданство да заемат висши обществени постове.

Нинова още веднъж бе сериозна, че нито един от текстовете, признати на първо четене, няма да остане в същия тип сред двете обсъждания.

Според нея всичко това крие риск конституционния въпрос да се задълбочи, а не да се позволи.

Мариела Митева, депутат в VII Велико Народно заседание от Българска социалистическа партия, разяснява правосъдната промяна. Тя изрази неразбиране за какво ще се разделя инспектората на Висш съдебен съвет да две – на Прокурорска гилдия и Съдийска гилдия. Митова счита, че би трябвало да се обясни дали ще се основава нов инспекторат, или ще остане досегашния. По думите й би трябвало стабилен мотив, с цел да се открие нов и да се закрие остарелия. Относно мандатите на инспекторите, тя счита, че те би трябвало да се запазят както до момента на 5 години.

Тодор Предов, юрист Съдийска гилдия, разяснява, че конституционните промени не са били подложени на задоволително необятно публично разискване. Той уточни, че рейтингът на доверие към Народното събрание е рекордно невисок и това слага под подозрение неговата легитимност да ги прави. Според Предов ръководещото болшинство цели преодоляването на правосъдната власт с измененията. Той също бе сериозен към предлагането за двойното поданство, определяйки го като " отвод от суверенитет “.

Правосъдният министър Атанас Славов разяснява, че Конституцията от 1991 година е демократична и дава отговор в главните си елементи на възприетия интернационален стандарт. Той означи, че точно с нея България е станала член на Европейския съюз и всички останали интернационалните институции.

Славов съобщи, че поправките в Конституцията главно са ориентирани към правосъдната власт. Според него това се дължи на повишаващия се стандарт към правосъдната система. За него в тази сфера има одобрени стандарти, с които би трябвало да се преценява и нашата страна.

Александър Томов, някогашен вицепремиер и народен представител от Българска социалистическа партия, съобщи, че " борбата за консенсус би трябвало да бъде до дъно “, когато става въпрос за промени в Конституцията. Той изрази съображения по отношение на правосъдната система и препоръчаните промени. По думите му в последните 10-20 години тя е завладяна от олигарси и политици. Именно поради това неговата позиция, че в случай че се ускори политическата квота при избирането на членовете на Съдийската гилдия и Прокурорската гилдия, в случай че те бъдат разграничени, ще докара до същия резултат.

Томов счита, че към този момент има задоволително фрагменти, които да се трансфорат в лицата на една нова и актуализирана правосъдна система, необвързана политически.

По тематиката за служебното държавно управление Томов сподели, че по време на разписването на Конституцията никой не изразявал съображения за неконтролируема президентска власт. Той показа, че член 92 от Конституцията е изцяло задоволителен за ограничението на властта. Томов обаче сподели, че никой не е предполагал, че в продължение на две години няма да може да бъде образувани държавно управление и страната ще се ръководи през служебни държавни управления.

Той не поддържа концепцията и за двойното поданство. Смята, че това е белег на глобализацията.

Еленко Божков разяснява, че щом има нужното болшинство от 2/3, ръководещите би трябвало да свикат Велико Народно държавно управление и едвам тогава да стартират промените в института на служебното държавно управление.

Димитър Йончев, народен представител от VII-ото Велико Народно заседание, съобщи, че обществеността би трябвало да имат опцията да изкажат позициите си по предложенията за промени. Според него без консенсус, няма по какъв начин да се вършат опити за промени. Йончев акцентира, че Конституцията от 1991 година е постигнал някакъв баланс на силите, който не е съвършен, само че въпреки всичко се резервира.

Той счита, че промени в правосъдната власт би трябвало да има и в случай че те бъдат направени, ще се реализира по-добър баланс. Йончев бе сериозен към депутатите от 49-ото Народно заседание, които се пробват да променят главния закон в положение на " импотентност “.

Според него предлаганите промени в института на служебния кабинет са от политически съображения, а не от належащи институционални.