Стефан Шивачев: Няма по-подходяща от Градската градина да носи името на Иван Вазов
Дискусия по какъв начин да се споделя Градската градина породи, откакто кметът на регион „ Централен ” предложи името ѝ да е „ Иван Вазов ”. Мнозина поддържаха концепцията, само че имаше и такива като политическите партии „ Възраждане ” и Българска социалистическа партия, които излязоха с заявления, тя да бъде кръстена „ Дондуков ”.
Прочетете още
По тематиката беседваме с историка доцент Стефан Шивачев, шеф на Историческия музей от 1993 до 2022 година, създател на книги, измежду които „ Очерци за Пловдив ”, „ Тракийската организация в Пловдив ”, „ Книга за Пловдив ”, „ Пловдивската промишленост и нейните основатели ” и други
- Доц. Шивачев, сега в общественото пространство върви спор за името на Градската градина. Има ли формален документ, с който тя да е именувана Дондукова?
- Няма формален документ, с който Градската градина да е кръстена Дондукова. Това е по-скоро име, което се е употребило измежду обществото, евентуално тъй като княз Дондуков-Корсаков е в Пловдив в интервал от началото на април до октомври 1878 година След отдръпването на Временното съветско ръководство той напуща България. Самата градина е стартирана през 1878-а, само че е оформяна и пред идващите три години. По основаването ѝ работи Люсиен Шевалас, който оформя и Княжевската градина около река Марица. И с цел да бъдат разграничени, едната е кръстена Градска градина, а другата, която е против нея – Княжевска.
- Има ли документи, които са съхранили това име?
- Да, има документи. Един от тях е изключително забавен. Той е от 1919 година Тогава краткотрайната администрация на Пловдив взима решение Градската градина да бъде парцелирана и разпродадена. Това са тежки времена след Първата международна война и те вземат решение всички парцели, които не носят доходи, да бъдат продадени. В архива се съхранява този проект и на всички места написа Градската градина.
- Как става по този начин, че Градската градина е избавена?
- Решението за продажбата е взето от тричленна комисия, отпред на която е Милош Данов. Тя обаче няма правата да се разпорежда с парцели. И когато в София прочитат това решение, тъй като всяка такава продажба би трябвало да бъде одобрена в Министерството на строителството и благоустройството, всички са втрещени. Как може да се продава социална градина? Главен секретар на това министерство се оказва един пловдивчанин Никола Дренски. Той изяснява на министъра защо става дума и министърът поставя резолюция, че тричленната комисия в Пловдив не може да се разпорежда с градината, а такива решения може да вземе единствено определен на избори общински съвет. Така работата се завършва.
И тогава е имало частни ползи – в смутните времена всеки гледа да докопа парче от подобен скъп парцел.
- Като историк по какъв начин гледате на концепцията да бъде кръстена на Иван Вазов?
- Ако има място в Пловдив, което да е обвързвано с Патриарха на българската литература, това е тъкмо Градската градина. От едната страна – на ул. „ Бетовен ” е била къщата, в която е живял Иван Вазов. От другата страна е къщата на Драган Манчов, където се намира редакцията на вестник „ Народен глас, в който Вазов е бил един от редакторите. В тази къща писателят издава и първото научно списание в България – „ Наука ”. Иван Вазов е един от най-изявените българи, които са свързани с Пловдив, и то в едни от най-ползотворните му години. На границите на тази градина той написва „ Немили-недраги ” и още доста други в интервала 1880-1886 година
След това, когато е огромното честване на юбилея му през 1920 година, той идва от София и е посрещнат тъкмо в тази градина. Къщата, където той е живял, към момента е съществувала, само че с нови притежатели. Там го посрещат и в речта си споделя, че усеща Пловдив като собствен втори роден град. А това е безусловно самопризнание. В този смисъл има и историческа логичност тъкмо градината да носи името му.
Аз не съм последовател обаче да я кръстим Вазовата градина. Това звучи малко по селски – Ивановата градина, Драгановата градина. Както другата е градина „ Цар Симеон ”, по този начин тази би трябвало да е градина „ Иван Вазов ”.
Още по тематиката:
Прочетете още
По тематиката беседваме с историка доцент Стефан Шивачев, шеф на Историческия музей от 1993 до 2022 година, създател на книги, измежду които „ Очерци за Пловдив ”, „ Тракийската организация в Пловдив ”, „ Книга за Пловдив ”, „ Пловдивската промишленост и нейните основатели ” и други
- Доц. Шивачев, сега в общественото пространство върви спор за името на Градската градина. Има ли формален документ, с който тя да е именувана Дондукова?
- Няма формален документ, с който Градската градина да е кръстена Дондукова. Това е по-скоро име, което се е употребило измежду обществото, евентуално тъй като княз Дондуков-Корсаков е в Пловдив в интервал от началото на април до октомври 1878 година След отдръпването на Временното съветско ръководство той напуща България. Самата градина е стартирана през 1878-а, само че е оформяна и пред идващите три години. По основаването ѝ работи Люсиен Шевалас, който оформя и Княжевската градина около река Марица. И с цел да бъдат разграничени, едната е кръстена Градска градина, а другата, която е против нея – Княжевска.
- Има ли документи, които са съхранили това име?
- Да, има документи. Един от тях е изключително забавен. Той е от 1919 година Тогава краткотрайната администрация на Пловдив взима решение Градската градина да бъде парцелирана и разпродадена. Това са тежки времена след Първата международна война и те вземат решение всички парцели, които не носят доходи, да бъдат продадени. В архива се съхранява този проект и на всички места написа Градската градина.
- Как става по този начин, че Градската градина е избавена?
- Решението за продажбата е взето от тричленна комисия, отпред на която е Милош Данов. Тя обаче няма правата да се разпорежда с парцели. И когато в София прочитат това решение, тъй като всяка такава продажба би трябвало да бъде одобрена в Министерството на строителството и благоустройството, всички са втрещени. Как може да се продава социална градина? Главен секретар на това министерство се оказва един пловдивчанин Никола Дренски. Той изяснява на министъра защо става дума и министърът поставя резолюция, че тричленната комисия в Пловдив не може да се разпорежда с градината, а такива решения може да вземе единствено определен на избори общински съвет. Така работата се завършва.
И тогава е имало частни ползи – в смутните времена всеки гледа да докопа парче от подобен скъп парцел.
- Като историк по какъв начин гледате на концепцията да бъде кръстена на Иван Вазов?
- Ако има място в Пловдив, което да е обвързвано с Патриарха на българската литература, това е тъкмо Градската градина. От едната страна – на ул. „ Бетовен ” е била къщата, в която е живял Иван Вазов. От другата страна е къщата на Драган Манчов, където се намира редакцията на вестник „ Народен глас, в който Вазов е бил един от редакторите. В тази къща писателят издава и първото научно списание в България – „ Наука ”. Иван Вазов е един от най-изявените българи, които са свързани с Пловдив, и то в едни от най-ползотворните му години. На границите на тази градина той написва „ Немили-недраги ” и още доста други в интервала 1880-1886 година
След това, когато е огромното честване на юбилея му през 1920 година, той идва от София и е посрещнат тъкмо в тази градина. Къщата, където той е живял, към момента е съществувала, само че с нови притежатели. Там го посрещат и в речта си споделя, че усеща Пловдив като собствен втори роден град. А това е безусловно самопризнание. В този смисъл има и историческа логичност тъкмо градината да носи името му.
Аз не съм последовател обаче да я кръстим Вазовата градина. Това звучи малко по селски – Ивановата градина, Драгановата градина. Както другата е градина „ Цар Симеон ”, по този начин тази би трябвало да е градина „ Иван Вазов ”.
Още по тематиката:
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ