Техники за убиване на добри идеи
" Дискредитация " в превод значи снемане на доверието. Компрометиране значи уронване на престижа. Това са двете думи, с които може да се назове това, което вършат през днешния ден с положителните хрумвания – дискредитират ги и ги компрометират. Добрите хрумвания би трябвало да станат срамни и неприлични, макар че са потвърдили успеваемостта си не с години или с епохи, а с хилядолетия. Добра концепция е в една страна да живеят хора, които я обичат, считат я за своя татковина и биха я защитавали на война. Това е потвърдено работеща концепция. Обаче към този момент е дискредитирана. Чрез палячовци, лъжци и патриотари.
Лоша концепция е в страната хора с друг цвят на кожата или с разнообразни убеждения да бъдат считани за друго качество, за подчовеци. Доказано кофти концепция. Днес спекулират с нея. Ползват я за заклеймяване.
Опитът е довел индивида до концепцията, че посредством взаимност обществото преодолява всевъзможни компликации. Най-лесният образец е нашето оцеляване като народ през всички исторически тествания. (Измисленият спор за думата „ иго “ в комбиниране с „ турско “ е образец за техниката на дискредитиране. Едно нещо се трансформира в дъвка, с цел да стане досадно и да отклони вниманието от най-важната част – любовта към личната страна.)
Солидарността се е изразявала в сплотеното съществуване на фамилиите и дребните селски общности. Опитът е потвърдил, че полезност в тези общности е фамилията - дядо, баба, баща, майка, деца. То е не просто традиция, а метод за превъзмогване на трудности. Семейството е смален модел на черква. Бащата е наместник на Христос вкъщи. Семейството е в основата на солидарността – тъй като живееш поради другия. Да дадеш е повече, в сравнение с да вземеш.
Българската, турската, грузинската просвета са източни фамилни култури, битови култури с доста традиции. Един от обичаите е дребните момчета да газят с крайници по гърбовете на бащите си, да ги масажират, тъй като бащите са се схванали от работа. Примерно. Друг бит е да се поддържат роднинските връзки сред братовчеди, баджанаци, калековци, шуреи, стринки, етърви, балдъзи. Самият факт, че имаме толкоз доста названия за тия връзки, непреводими думи, е задоволително доказателство за солидарността в българската просвета.
Дискредитирането на концепцията за обичайно семейство става посредством концепциите за „ еднополови бракове “, „ сурогатно майчинство “, „ необвързано общуване “. Хомосексуализмът не е от през вчерашния ден. Бил си е нещо законно още в Древна Гърция. Днес някой твърди, че в обществото ни имало непоносимост към гей хората – на какво съображение и с каква цел? Това просто не е правилно. БХК още веднъж изрекоха погрешно изказване. Важно е да се подвига звук по тематиката, да имат интензивност, с цел да оправдаят съществуването си, нали по този начин.
Поддръжниците на дискредитирането имат за цел да приравнят по публичен статус хетеродвойките с хомодвойките. И не е просто приравняване, а е писмено, демонстративно, административно равенство – и това е брак, и другото е брак. За да се принизи цената на същинския заветен и осветлен от Бога брак. Съпружеството е съюз пред Бог сред мъж и жена. Всеки различен съюз е нещо друго, някаква чудатост, която обаче има претенцията да бъде равна с нещо свещено. И да го дискредитира.
Целта на публичния опит е заличаване на обществото. На наша територия обществото към този момент е превърнато в общ брой от неориентирани човеци. Общ блян? Нямате право да мислите за подобен.
Ние към този момент спряхме да имаме доверие на фамилията, престижът му бе накърнен. Ние към този момент нямаме лична страна, спряхме да ѝ имаме доверие и престижът ѝ бе накърнен. Ние към този момент нямаме своя войска, спряхме да ѝ имаме вяра и престижът ѝ бе накърнен. И т. н. Същото е с лекарите, учителите. Но най-много същото е със свещениците. Те първи бяха подложени на дискредитация с номерата на Фори Светулката.
Механизмът, по който се работи, е един и същи. Насажда се мнението, че положителната концепция, която толкоз доста време ни е крепяла, в действителност не коства пет пари. Предлага се нова концепция. Лекарите са търговци – това е новата концепция. Даскалите са безделници, учебното заведение не е храм на знанието. Там инженерите на новите хрумвания са изключително старателни, всяка година се вкарва нещо ново, което да отхвърли нещо обичайно. Защо църквата ни не е благотворително сдружение? Защо не е обществена работа? Защо на никого не е помогнала с нещо съответно и материално, а единствено вкарва такси за требите? Тия въпроси стават главните. В мозъците на 90 % от ВиК (Великден и Коледа) християните църквата е дискредитирана.
Когато преди време споделях какво мисля, говорех за неща, които виждам още отпреди двайсет години. Това звучеше като мое персонално мнение, каквото в реалност беше. Ако през днешния ден си разреша да кажа същото, ще вляза в нечии опорни точки и ще бъда присъединен към някой лагер, а това ще значи да спра да бъда самостоятелен, какъвто държа да съм. Как се получи тая разлика единствено за някакви си три години? Чрез дискредитиране и компрометиране на здравия смисъл и трезвото отношение. Сякаш веганите пристигнаха на власт. А оня ден един известен вестник написа за нашия някогашен президент, че бил член на международното държавно управление в сянка. Снимах си екрана за доказателство. Пазя си скрийншота, да не се отметнат. Все отново индивидът декларира в изявлението за вестника, че се е съгласил да приказва персонални неща пред тях, тъй като са сериозна медия. И сериозната медия употребява тези думи – „ член на международно държавно управление “. „ В сянка “. За какво приказваме? Някаква доста мръсна нова концепция ли е това?
" Автоимунните болести са група болести, характеризиращи се с хиперактивност на имунната система, която сама унищожава и унищожава здрави тъкани, кафези и органи в личния си организъм. " Това е определението на Уикипедия за автоимунните болести. Когато едно общество стартира единствено да се унищожава, да си постанова автоцензура, когато почне да унищожава личната си памет, обичаи, минало, език, просвета, държавна класификация, то значи се е разболяло от автоимунно заболяване. Тия заболявания не се лекуват. Хронифицират. Изходът е летален. Най-доброто следва. Не е надалеч Голямата Промяна на този свят.
На кого му дреме?
Автор: Николай Фенерски
Лоша концепция е в страната хора с друг цвят на кожата или с разнообразни убеждения да бъдат считани за друго качество, за подчовеци. Доказано кофти концепция. Днес спекулират с нея. Ползват я за заклеймяване.
Опитът е довел индивида до концепцията, че посредством взаимност обществото преодолява всевъзможни компликации. Най-лесният образец е нашето оцеляване като народ през всички исторически тествания. (Измисленият спор за думата „ иго “ в комбиниране с „ турско “ е образец за техниката на дискредитиране. Едно нещо се трансформира в дъвка, с цел да стане досадно и да отклони вниманието от най-важната част – любовта към личната страна.)
Солидарността се е изразявала в сплотеното съществуване на фамилиите и дребните селски общности. Опитът е потвърдил, че полезност в тези общности е фамилията - дядо, баба, баща, майка, деца. То е не просто традиция, а метод за превъзмогване на трудности. Семейството е смален модел на черква. Бащата е наместник на Христос вкъщи. Семейството е в основата на солидарността – тъй като живееш поради другия. Да дадеш е повече, в сравнение с да вземеш.
Българската, турската, грузинската просвета са източни фамилни култури, битови култури с доста традиции. Един от обичаите е дребните момчета да газят с крайници по гърбовете на бащите си, да ги масажират, тъй като бащите са се схванали от работа. Примерно. Друг бит е да се поддържат роднинските връзки сред братовчеди, баджанаци, калековци, шуреи, стринки, етърви, балдъзи. Самият факт, че имаме толкоз доста названия за тия връзки, непреводими думи, е задоволително доказателство за солидарността в българската просвета.
Дискредитирането на концепцията за обичайно семейство става посредством концепциите за „ еднополови бракове “, „ сурогатно майчинство “, „ необвързано общуване “. Хомосексуализмът не е от през вчерашния ден. Бил си е нещо законно още в Древна Гърция. Днес някой твърди, че в обществото ни имало непоносимост към гей хората – на какво съображение и с каква цел? Това просто не е правилно. БХК още веднъж изрекоха погрешно изказване. Важно е да се подвига звук по тематиката, да имат интензивност, с цел да оправдаят съществуването си, нали по този начин.
Поддръжниците на дискредитирането имат за цел да приравнят по публичен статус хетеродвойките с хомодвойките. И не е просто приравняване, а е писмено, демонстративно, административно равенство – и това е брак, и другото е брак. За да се принизи цената на същинския заветен и осветлен от Бога брак. Съпружеството е съюз пред Бог сред мъж и жена. Всеки различен съюз е нещо друго, някаква чудатост, която обаче има претенцията да бъде равна с нещо свещено. И да го дискредитира.
Целта на публичния опит е заличаване на обществото. На наша територия обществото към този момент е превърнато в общ брой от неориентирани човеци. Общ блян? Нямате право да мислите за подобен.
Ние към този момент спряхме да имаме доверие на фамилията, престижът му бе накърнен. Ние към този момент нямаме лична страна, спряхме да ѝ имаме доверие и престижът ѝ бе накърнен. Ние към този момент нямаме своя войска, спряхме да ѝ имаме вяра и престижът ѝ бе накърнен. И т. н. Същото е с лекарите, учителите. Но най-много същото е със свещениците. Те първи бяха подложени на дискредитация с номерата на Фори Светулката.
Механизмът, по който се работи, е един и същи. Насажда се мнението, че положителната концепция, която толкоз доста време ни е крепяла, в действителност не коства пет пари. Предлага се нова концепция. Лекарите са търговци – това е новата концепция. Даскалите са безделници, учебното заведение не е храм на знанието. Там инженерите на новите хрумвания са изключително старателни, всяка година се вкарва нещо ново, което да отхвърли нещо обичайно. Защо църквата ни не е благотворително сдружение? Защо не е обществена работа? Защо на никого не е помогнала с нещо съответно и материално, а единствено вкарва такси за требите? Тия въпроси стават главните. В мозъците на 90 % от ВиК (Великден и Коледа) християните църквата е дискредитирана.
Когато преди време споделях какво мисля, говорех за неща, които виждам още отпреди двайсет години. Това звучеше като мое персонално мнение, каквото в реалност беше. Ако през днешния ден си разреша да кажа същото, ще вляза в нечии опорни точки и ще бъда присъединен към някой лагер, а това ще значи да спра да бъда самостоятелен, какъвто държа да съм. Как се получи тая разлика единствено за някакви си три години? Чрез дискредитиране и компрометиране на здравия смисъл и трезвото отношение. Сякаш веганите пристигнаха на власт. А оня ден един известен вестник написа за нашия някогашен президент, че бил член на международното държавно управление в сянка. Снимах си екрана за доказателство. Пазя си скрийншота, да не се отметнат. Все отново индивидът декларира в изявлението за вестника, че се е съгласил да приказва персонални неща пред тях, тъй като са сериозна медия. И сериозната медия употребява тези думи – „ член на международно държавно управление “. „ В сянка “. За какво приказваме? Някаква доста мръсна нова концепция ли е това?
" Автоимунните болести са група болести, характеризиращи се с хиперактивност на имунната система, която сама унищожава и унищожава здрави тъкани, кафези и органи в личния си организъм. " Това е определението на Уикипедия за автоимунните болести. Когато едно общество стартира единствено да се унищожава, да си постанова автоцензура, когато почне да унищожава личната си памет, обичаи, минало, език, просвета, държавна класификация, то значи се е разболяло от автоимунно заболяване. Тия заболявания не се лекуват. Хронифицират. Изходът е летален. Най-доброто следва. Не е надалеч Голямата Промяна на този свят.
На кого му дреме?
Автор: Николай Фенерски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ