Дискотека в Благоевград, на която по масите се е качил

Дискотека в Благоевград, на която по масите се е качил човек, облечен в предпазен костюм против коронавирус; нощна атракция. Нещо като здравна стриптизьорка, която носи и новината за огромното " разсъбличане " - че към този момент няма от заран до вечер да се стои пред брифинги, а ще стартират да брифират и нощните клубове, щастливи от най-сетнешното си отваряне. Медиците от незабавна помощ стачкуваха против празненството, изтъквайки всички несгоди през които са минали в последните месеци, с цел да запазят живота на мнозина. А станалото е скандално най-малкото по две линии - че 1), акцентират те, е насмешка с техния труд и 2) че, несъмнено, в нощния клуб няма никаква отдалеченост и по всяка възможност ще донесе на тях още доста пациенти, откакто заплахата от болестта очевидно не интересува никого в дискотеката. 
Ако погледнем на това празненство от малко по-далечна отдалеченост обаче ще станат ясни още доста други неща. 
В началото на изолацията, когато всички се прибраха по домовете и с боязън следяха всичко с пандемията, се роди и една почтена вяра. Тя беше, че коронавирусът по някакъв метод въпреки всичко ще успее да донесе и някаква смяна. Тази смяна, предполагаше се, ще даде преимущество на оня свят, който се беше събрал до своите обществени основи - медици, учители, доброволци. Изглеждаше по този начин като че ли съвсем всичко останало най-накрая е лъснало като непотребна финтифлюшка, като нещо незадължително, неважно, което от дълго време е можело да се пренебрегне. Това прегъване до ядрото на специалностите бе даже радостно: най-накрая, споделяше си човек, стана ясно кое е належащо на този свят и кое не, без кое не можем в никакъв случай, и кое не си коства. И отсега нататък - почтено предполагахме - към този момент ще знаем кое е свястно и кое не и ще дадем по-голям заем на основополагащото ядро от специалности, които основават основите на обществени свят и го държат да не падне.
Но ето, че той се сгромолясва - пред очите ни, стремително, няколко дни откакто ограниченията бяха облекчени. Зад така наречената " предна линия " чакаше остарялата предна - безгрижната, незаинтересованата, вкопчена в личното си наслаждение тук и в този момент, за което колкото да устоя няколко месеца и в този момент се втурва да го наваксва. Всички възгласи, че се надяваме " животът да продължи по естествения метод " прикрито означаваха и друго - да продължи, в случай че може, със същите приятни свинщинки. Дайте време на лекарите да си свършат работата, с цел да може един път да се мине през таз дивотия, с цел да може и ние да заживеем както едно време и единствено да описваме с възторг на идващите генерации за това по какъв начин войнствено сме стояли сами у дома и покорно сме теглили и страдали по време на карантините. 
Нито връщането на маските, нито стягането на избрани ограничения, сега е нещо друго, с изключение на чиновническо държавно отношение, което да симулира някаква активност. Ако преди и закратко бе ясно, че животът няма по какъв начин да се върне както преди, в този момент е кристално ясно, че ще се върне и още по какъв начин и никаква пандемия не може да го спре. По същият метод, по който болен човек се кълне по какъв начин незабавно щом се окаже оздравял, ще се откаже и от всички нелепости, които е правил; а два дни по-късно, към този момент изписан, се завръща по тях, по този начин и в този момент противоположното преброяване изтече и коронавирусът може да бъде елементарно пропуснат. Дори есента, макар плануваният растеж от заболели тогава, няма да успее да наложи кой знае какъв брой съществени забрани. Краят на пандемията пристигна преди тя изобщо да е започнала; това е огромната подигравка. Ще ви я изясни не политик, военачалник или здравен министър, а индивидът, облечен в хигиеничен екип от глава до уши, станал център на Голямата компания в дискотеката, която чества своето връщане.
 
Автор: Райко Байчев