Може да сме открили и убили марсиански микроорганизми
Дирк Шулце-Макух е астробиолог от Техническия университет в Берлин, Германия. В свое изследване той твърди, че в желанието си да открием живот на Марс, ние може да сме погубили евентуално събраните микроорганизми.
Германският академик твърди, че методите ни за разкриване на живот са смъртоносни сами по себе си.
Когато кацнаха на Марс през 1976 година, двата спускаеми апарата " Викинг " имаха задача да търсят биосигнатури - следи от молекули, които демонстрират съществуването на живот, оповестява Dir.bg.
Към днешна дата това са единствените профилирани биологични опити, осъществени на Марс.
Един от тези опити, газовият хроматограф-масспектрометър (GCMS), откри хлорирани органични субстанции. НАСА съобщи, че резултатът най-вероятно е породен не от марсиански бактерии, а от замърсяване с човешки почистващи артикули.
Сега знаем, че хлорираните органични субстанции са локални за Марс, макар че остава незнайно дали са създадени посредством биологични или небиологични процеси.
Апаратите на НАСА имат много любопитна процедура за търсене на следи от живот. Те нагряват събраните пробите, с цел да отделят другите материали в тях.
Температурата е толкоз висока, че безусловно е способна да изпепели органичните субстанции.
Други апарати за търсене на живот също могат да са евентуално смъртоносни за него. Пример за това е, етикетирано освобождение и пиролитично освобождение. Методите включват вливане на марсиански проби с течност, след което тя се тества за признаци на метаболизъм и надлежно фотосинтеза. Но е допустимо тази течност да убие микроорганизмите, еволюирали в сухия свят на Червената планета.
Всъщност, всички опити за търсене на живот на Марс допускат, че той ще наподобява извънредно доста на земния.
Едва неотдавна учените знаят, че животът може да се усъвършенства, с цел да процъфтява при доста сухи условия. А Марс е доста изсъхнал.
" Сега дано попитаме какво би се случило, в случай че излеете вода върху тези микроби, приспособени към сухота. Може ли това да ги смаже? От техническа позиция бихме споделили, че ги хиперхидратираме, само че с елементарни думи би било по-скоро като да ги удавим ", изяснява Шулце-Макух.
" Би било все едно извънземен галактически транспортен съд да ви откри да се скитате премрял в пустинята и вашите бъдещи спасители да решат: " Хората имат потребност от вода. Нека сложим индивида в средата на океана, с цел да го спасим! " Това също нямаше да работи. "
Интересното е, показва той, че признаците на живот, разпознати в опита с пиролитично освобождение, са доста по-силни при сухия надзорен цикъл, който не прибавя вода към тестът. Според немският академик това приказва, че е доста евентуално на Марс в действителност да има живот.
Шулце-Макух предложи още през 2007 година, че Марс може да бъде хазаин на живот, приспособен към рискова сухота, който включва водороден пероксид. Резултатите от сондите " Викинг " може би даже поддържат тази догадка.
Германският академик твърди, че методите ни за разкриване на живот са смъртоносни сами по себе си.
Когато кацнаха на Марс през 1976 година, двата спускаеми апарата " Викинг " имаха задача да търсят биосигнатури - следи от молекули, които демонстрират съществуването на живот, оповестява Dir.bg.
Към днешна дата това са единствените профилирани биологични опити, осъществени на Марс.
Един от тези опити, газовият хроматограф-масспектрометър (GCMS), откри хлорирани органични субстанции. НАСА съобщи, че резултатът най-вероятно е породен не от марсиански бактерии, а от замърсяване с човешки почистващи артикули.
Сега знаем, че хлорираните органични субстанции са локални за Марс, макар че остава незнайно дали са създадени посредством биологични или небиологични процеси.
Апаратите на НАСА имат много любопитна процедура за търсене на следи от живот. Те нагряват събраните пробите, с цел да отделят другите материали в тях.
Температурата е толкоз висока, че безусловно е способна да изпепели органичните субстанции.
Други апарати за търсене на живот също могат да са евентуално смъртоносни за него. Пример за това е, етикетирано освобождение и пиролитично освобождение. Методите включват вливане на марсиански проби с течност, след което тя се тества за признаци на метаболизъм и надлежно фотосинтеза. Но е допустимо тази течност да убие микроорганизмите, еволюирали в сухия свят на Червената планета.
Всъщност, всички опити за търсене на живот на Марс допускат, че той ще наподобява извънредно доста на земния.
Едва неотдавна учените знаят, че животът може да се усъвършенства, с цел да процъфтява при доста сухи условия. А Марс е доста изсъхнал.
" Сега дано попитаме какво би се случило, в случай че излеете вода върху тези микроби, приспособени към сухота. Може ли това да ги смаже? От техническа позиция бихме споделили, че ги хиперхидратираме, само че с елементарни думи би било по-скоро като да ги удавим ", изяснява Шулце-Макух.
" Би било все едно извънземен галактически транспортен съд да ви откри да се скитате премрял в пустинята и вашите бъдещи спасители да решат: " Хората имат потребност от вода. Нека сложим индивида в средата на океана, с цел да го спасим! " Това също нямаше да работи. "
Интересното е, показва той, че признаците на живот, разпознати в опита с пиролитично освобождение, са доста по-силни при сухия надзорен цикъл, който не прибавя вода към тестът. Според немският академик това приказва, че е доста евентуално на Марс в действителност да има живот.
Шулце-Макух предложи още през 2007 година, че Марс може да бъде хазаин на живот, приспособен към рискова сухота, който включва водороден пероксид. Резултатите от сондите " Викинг " може би даже поддържат тази догадка.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ