Музикалният феномен, без който не може да съществува родопската песен
Дирите на предишното на каба гайдата ни водят в село Стойките. Нашите домакини и разказвачи са Лазарин и Мария Кисьови.
" Това е единственият по rода си музей в България и отвън България ", обясява Лазарин Кисьов.
Музеят на гайдата в Стойките съхранява над 300 експоната, като 35 от тях са оповестени за движимо културно завещание.
Тук чухме онлайн и родопската гайда, още известна като каба гайда. На актуален български каба значи ниско или дебело, което разказва тона на самия инструмент. Именно ниското и меко звучене отличават каба гайдата. В останалите райони на страната се свири на джура гайда.
" Гайдата като инструмент в началото е без мях и самата гайдоница - това, което създава мелодията, е първообразът, оттова произлизат всички дървени духови принадлежности ", изяснява Кисьов.
Освен, че е измежду създателите на музея, Лазарин Кисьов е правоприемник на пионера на българското гайдарско придвижване - Апостол Кисьов. Той е фолклористът, който от къща на къща из Родопите събира фамозния оркестър " 100 каба гайди ". Те засвирват дружно за първи път на събора в Рожен през 1961 година. Появяват се 103 гайдари, предвождани точно от Апостол Кисьов.
" До този миг са свирили не повече от 3-4 гайди ", споделя той.
Не може да се каже по кое време за първи път каба гайда засвирва из Родопите. Не се знае по кое време е запята и първата ария. Факт е обаче, че инструментът не стопира да звучи.
" Ние ще продължаваме да набираме експонати, защото искащите от цялата страна са доста ", споделя Кисьова.
Каба гайдата кандидатства за листата на ЮНЕСКО за международно културно завещание от 2016 година насам, само че без триумф. През декември 2024 година международната организация приема за културно завещание гайдата на Турция и Македония. Макар и без самопризнание от ЮНЕСКО, каба гайдата си остава музикален феномен, без който не може да съществува родопската ария,припомня bTV.
" Това е единственият по rода си музей в България и отвън България ", обясява Лазарин Кисьов.
Музеят на гайдата в Стойките съхранява над 300 експоната, като 35 от тях са оповестени за движимо културно завещание.
Тук чухме онлайн и родопската гайда, още известна като каба гайда. На актуален български каба значи ниско или дебело, което разказва тона на самия инструмент. Именно ниското и меко звучене отличават каба гайдата. В останалите райони на страната се свири на джура гайда.
" Гайдата като инструмент в началото е без мях и самата гайдоница - това, което създава мелодията, е първообразът, оттова произлизат всички дървени духови принадлежности ", изяснява Кисьов.
Освен, че е измежду създателите на музея, Лазарин Кисьов е правоприемник на пионера на българското гайдарско придвижване - Апостол Кисьов. Той е фолклористът, който от къща на къща из Родопите събира фамозния оркестър " 100 каба гайди ". Те засвирват дружно за първи път на събора в Рожен през 1961 година. Появяват се 103 гайдари, предвождани точно от Апостол Кисьов.
" До този миг са свирили не повече от 3-4 гайди ", споделя той.
Не може да се каже по кое време за първи път каба гайда засвирва из Родопите. Не се знае по кое време е запята и първата ария. Факт е обаче, че инструментът не стопира да звучи.
" Ние ще продължаваме да набираме експонати, защото искащите от цялата страна са доста ", споделя Кисьова.
Каба гайдата кандидатства за листата на ЮНЕСКО за международно културно завещание от 2016 година насам, само че без триумф. През декември 2024 година международната организация приема за културно завещание гайдата на Турция и Македония. Макар и без самопризнание от ЮНЕСКО, каба гайдата си остава музикален феномен, без който не може да съществува родопската ария,припомня bTV.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ