Директорът на РИМ – Пловдив представя в Бургас изложбата „130 години от Първото Българско Земеделско – промишлено изложение“
Директорът на Регионалния исторически музей в Пловдив – гл.ас. доктор Стефан Шивачев – ще показа пред бургазлии изложбата „ 130 години от Първото Българско Земеделско – промишлено ревю ”.
Гостуването на експозицията се реализира по линия на подписаното Споразумение за съдействие сред Община Пловдив и Община Бургас през юли 2021 година. Събитието ще се състои на 1 юни в зала „ Георги Баев ” на Културен център „ Морско казино ”.
Експозицията е готова от екип на Регионален исторически музей – Пловдив, с план и дизайнерско оформление на 20-те табла на художника на музея Малина Баракова.
Изложбата показва с автентичен фото и документален материал зараждането на концепцията, подготовката и провеждането на това първо на Балканите ревю в Пловдив от 15 август до 31 октомври 1892 година През лятото на 1891 година българското държавно управление, отпред със Стефан Стамболов, взема решение за подготовка на земеделско-промишлено ревю, с което българският народ да покаже както своите обичайни производства и усърдие, по този начин и изделията на младата си индустрия, като по едно и също време с това да притегли индустриалните страни за изложители, с цел да вземе образец от техните постижения.
Само за 10 месеца на терена от 90 декара на изоставеното турско гробище „ Шехедлик ” южно от „ Сахат тепе ” в Пловдив, швейцарският градинар Люсиен шевалас основава прелестна градина с огромно езеро и пещера с фонтан. Построени са повече от 30 павилиона, в които българската страна, окръзи и по-големи градове демонстрират най-характерните производства на всеки район. Макар че са от дърво и имат краткотраен темперамент, постройките са с прекомерно свободни и необикновени съчетания на аркади, колонади, портици и куполни покривни структури, с доста фасадни решения, въодушевени от остарялата къснобарокова немска и чешка архитектура, както и детайли от българската възрожденска архитектура. Фонтанът с богинята на плодородието Деметра е подарък на Изложението от Пловдивската община. Негов създател е известният флорентинския ваятел Арнолдо Дзоки.
На 15 август 1892 година, след приветствените слова на княз Фердинанд и министъра на финансите Григор Начович, Първото българско ревю е тържествено намерено. Европа и светът се удивляват, българите се гордеят, хиляди гости от цялата страна имат опция да видят изложените многочислени мостри на артикули, да се допрян до зрелищни атракции и да натрупат мемоари и усещания за цялостен живот, които да описват на деца и внуци.
Българските павилиони показват благосъстоянието и разнообразието на природата, стопанството, националната просвета и районите. Европа открива една нова стопанска България. Едновременно с това българите се допират до опциите на европейски и американски плугове и сеялки, турбини за оползотворяване на водната мощ, ръчни и задвижвани от парни локомобили вършачки, машини за обработка на лен и коноп, железни стругове и машини за бутилиране на вино и филтрация на коняк. Голям интерес провокират фонографът на Едисон и опциите на електричеството. Най-силно застъпено е присъединяване на изложители от Австро-Унгария и Германия.
До закриването на 3 ноември 1892 година ревюто е посетено от 167 922 души, които прииждат от всички български земи и от чужбина. То начертава пътя за основаването на една нова индустриална България и единствено двайсетина години по-късно в света към този момент приказват за „ българското стопанско знамение ”. Градината „ Цар Симеон “ е най-мащабният спомен за Изложението, подарък на Пловдив от българската страна след неговото закриване. Въпреки измененията на времето, тя непроменяемо краси града и подарява хладина и прохлада на жителите му.
Гостуването на експозицията се реализира по линия на подписаното Споразумение за съдействие сред Община Пловдив и Община Бургас през юли 2021 година. Събитието ще се състои на 1 юни в зала „ Георги Баев ” на Културен център „ Морско казино ”.
Експозицията е готова от екип на Регионален исторически музей – Пловдив, с план и дизайнерско оформление на 20-те табла на художника на музея Малина Баракова.
Изложбата показва с автентичен фото и документален материал зараждането на концепцията, подготовката и провеждането на това първо на Балканите ревю в Пловдив от 15 август до 31 октомври 1892 година През лятото на 1891 година българското държавно управление, отпред със Стефан Стамболов, взема решение за подготовка на земеделско-промишлено ревю, с което българският народ да покаже както своите обичайни производства и усърдие, по този начин и изделията на младата си индустрия, като по едно и също време с това да притегли индустриалните страни за изложители, с цел да вземе образец от техните постижения.
Само за 10 месеца на терена от 90 декара на изоставеното турско гробище „ Шехедлик ” южно от „ Сахат тепе ” в Пловдив, швейцарският градинар Люсиен шевалас основава прелестна градина с огромно езеро и пещера с фонтан. Построени са повече от 30 павилиона, в които българската страна, окръзи и по-големи градове демонстрират най-характерните производства на всеки район. Макар че са от дърво и имат краткотраен темперамент, постройките са с прекомерно свободни и необикновени съчетания на аркади, колонади, портици и куполни покривни структури, с доста фасадни решения, въодушевени от остарялата къснобарокова немска и чешка архитектура, както и детайли от българската възрожденска архитектура. Фонтанът с богинята на плодородието Деметра е подарък на Изложението от Пловдивската община. Негов създател е известният флорентинския ваятел Арнолдо Дзоки.
На 15 август 1892 година, след приветствените слова на княз Фердинанд и министъра на финансите Григор Начович, Първото българско ревю е тържествено намерено. Европа и светът се удивляват, българите се гордеят, хиляди гости от цялата страна имат опция да видят изложените многочислени мостри на артикули, да се допрян до зрелищни атракции и да натрупат мемоари и усещания за цялостен живот, които да описват на деца и внуци.
Българските павилиони показват благосъстоянието и разнообразието на природата, стопанството, националната просвета и районите. Европа открива една нова стопанска България. Едновременно с това българите се допират до опциите на европейски и американски плугове и сеялки, турбини за оползотворяване на водната мощ, ръчни и задвижвани от парни локомобили вършачки, машини за обработка на лен и коноп, железни стругове и машини за бутилиране на вино и филтрация на коняк. Голям интерес провокират фонографът на Едисон и опциите на електричеството. Най-силно застъпено е присъединяване на изложители от Австро-Унгария и Германия.
До закриването на 3 ноември 1892 година ревюто е посетено от 167 922 души, които прииждат от всички български земи и от чужбина. То начертава пътя за основаването на една нова индустриална България и единствено двайсетина години по-късно в света към този момент приказват за „ българското стопанско знамение ”. Градината „ Цар Симеон “ е най-мащабният спомен за Изложението, подарък на Пловдив от българската страна след неговото закриване. Въпреки измененията на времето, тя непроменяемо краси града и подарява хладина и прохлада на жителите му.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ