Доц. Христо Попов: Археологическият трезор става на 130 години
Директорът на Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките - за юбилейната галерия, която се открива на 25 октомври
- Честваме един важен празник, можем да вършим и значими равносметки, тъй като става дума за най-стария археологически музей и най-стария теоретичен институт в България. Всъщност, какво се е случило през 1892 година, доцент Попов?
-През 1892 година е основан като независим Народният музей. Може би би трябвало да опиша малко предистория. Всъщност неговият правоприемник– днешниятНационален археологически музей при Българска академия на науките, както и археологическият институт, имат своите прародители във времето. Идеята за запазване на старините, свързани с българските земи, има надалеч по-ранни корени. Още през 1869 година в Устава на Българското книжовно сдружение в Браила – бъдещата Българска академия на науките, е вписано, че би трябвало да бъде основан общобългарски музей, мисъл за което е имало още през 40-те, 50-те години на ХІХ век. На процедура след Освобождението, през 1878 година, стартират да се основават новите институции на възобновената българска страна и в границите на Народната библиотека, която се е помещавала в Буюк джамия, е самостоятелен като част от нея музеен отдел. И още от 1879-1880 година във фондовете на този музеен отдел стартират да постъпват старини, артефакти – археологически и етнографски. Дълго време сме били заедно- и художествена изложба, и археологически музей, и етнографски музей, до момента в който събраното набъбва дотам, че по-късно повече от 10 години излиза наяве, че е пристигнало времето да бъде учредена независима национална музейна институция. Така Народният музей с декрет на Фердинанд се отделя от библиотеката като независим, назначен е първият шеф – Вацлав Добруски. Музеят остава в Буюк джамия, която на процедура е наш дом през цялото време и до момента. Всички материали, които до тогава са били събирани в музейния отдел, се трансферират във фондовете на новосъздадения Народен музей и през 1905 година е открита за посещаване първата публична експозиция. Открай време музеят е имал значими, централни функционалности – давал е методически упътвания и препоръки на музеите в страната, има водеща роля в основаването и поддържането на нормативната база, обвързвана с издирването и опазването на културно-историческото завещание, помагал е със експерти, изграждал е тактики за изследвания по значими за страната тематики от нашата история. Особено значима през първите години от неговото основаване е ролята му по подкрепяне на локалните музеи и краеведски сбирки при голям брой читалища и учебни заведения в страната – по това време краеведското придвижване е било извънредно развито в България. Имало е доста запалянковци, присъединили се в събирането на старини от всички краища на страната. Дължим този напредък на оня дух, който се построява по време на Възраждането. В българското общество се построява съзнанието да се държи на знанието, на образованието, да се почитат старините и да се пазят.
Ще си разреша тук да направя една тъжна забележка. За страдание в наши дни, в изискванията на бездуховност локалните краеведи и безкористните запалянковци са десетки, да не кажа стотици пъти по-малко от иманярите в страната. Не, че не е имало иманяри и тогава. Тъжно е, само че отговорите по какъв начин да се излезе от тази обстановка са свързани с няколко основни понятия – съответно обучение, ясна система със стратегически цели, човешки запас. Говорим за развой, който сигурно ще отнеме доста време. Съзиданието е надалеч по дълъг и сложен развой от разрушението. Историята на Народния музей е история на съзиданието. Тя е имала своите възходи и своите сложни интервали, само че е показателна за това какъв брой е значимо за страната да има една централна институция, виновна за общата организация и поддържането на системата и за организацията при опазването на богатото ни културно-историческо завещание.
- Научният археологически институт се основава малко по-късно, предходната година чествахме неговата 100-годишнина…
- Българският археологически институт е основан е през 1921 година с Указ на цар Борис III, след решение на Народното събрание, въпреки че концепцията за това е била още отпреди войните. Заради другите цели и войните за национално обединяване сред 1912 и 1918 година обаче това се случва на по-късен стадий.
- Споменахте, че Националният археологически музей има роля за развиването на всички музеи в страната. От тогава и до през днешния ден е по този начин.
- Точно по този начин е. Това е най-големият археологически трезор в страната, в доста връзки и на Балканите като профилиран археологически музей, и сигурно не отстъпва на огромните музеи в прилежащите ни страни. Съхранява голям брой артефакти от разнообразни столетия – от праисторията до по-съвременните исторически интервали. На прима виста можем да изредим знакови находки, като тези от селищните могили в Караново и в Езеро, които са пример за праисторията в Европа; Вълчитрънското богатство (най-голямото златно находище от бронзовата ера в Европа), находки от тракийските царски некрополи при Дуванлии и Мезек, от изследванията на Богдан Филов и Иван Велков, находки от изследванията на антична Аполония (като фамозната мраморна стела на Дейнес), находки от Требенище, от изследванията на Карел Шкорпил, голямо количество материали от времето на римската епоха; значими за националното съзнание артефакти от изследванията на старите български столици Плиска, Велики Преслав и Велико Търново и доста други.
От по-нови времена могат да бъдат упоменати находки от праисторическата солница в Провадия, от тракийските некрополи при Старосел и Долината на тракийските царе (като така наречен златна маска на Терес и бронзовата глава на Севт III).
Наред с множеството пионери на българската археология като Вацлав Добруски, Богдан Филов, Рафаил Попов, Гаврил Кацаров, Васил Миков и доста други, при нас се съхраняват значими материали от изследванията на идващите генерации, като тези на Георги Георгиев, Станчо Ваклинов, Димитър Овчаров, Велизар Велков, Хенриета Тодорова, Георги Китов, Васил Николов и доста други. Няма по какъв начин да изредя всички пионери и водещи експерти в доста области на археологията, които са работили и не престават да работят при нас.
Идеята на изложбата, която откриваме на 25 октомври, отдадена на 130-годишнината на музея, е да покажем някои от главните акценти в нашата богата история, някои от артефактите, които постъпват от първите десетилетия от съществуването на музея, като да вземем за пример златният венец и сребърния ритон от Розовец, които постъпват още в археологическия отдел на Народната библиотека през 1880 година Също – златното богатство от Урвич - Софийско, и несъмнено доста други експонати. Нека въпреки всичко да оставим детайл на изненада за хората, които ще посетят изложбата. Обадиха ми се от печатницата, че към този момент е отпечатан и каталогът за изложбата, при откриването той ще бъде наличен. В него са показани 130 от най-представителните експонати в Националния археологически музей при Българска академия на науките. Всеки един от тях има своята лична история.
- Фактически с помощта на труда на българските археолози България стана третата страна в Европа с най-богато културно-историческо завещание. Няма регион в България, в който да няма открити богати археологически артефакти.
- Точно по този начин е. Много пъти са ми задавали въпроса къде е най-богатото културно-историческо завещание в страната. Обикновено давам отговор, че няма регион в страната, който да е неглижиран по отношение на другите, не може да се каже, че едни са по-богати, други по-малко богати във връзка с културно-историческото завещание. В едни региони има повече обекти от праисторията – неолит, каменно-медна ера, бронзова епоха; в други са повече от тракийската древност, гръцките и римските колонии, старите български столици. Всеки от регионите в страната има своите значими акценти от богатото ни културно-историческо минало. Навсякъде има какво да се види. Ето сега съм в региона на Стара Загора, където възстановихме изследванията на един от най-старите медни рудници в Европа. Ай кладенец е прочут още от началото на 70-те години на предишния век, само че по една или друга причина изследванията на терен тогава са били единствено три години, по-късно не са траяли. В момента ние продължаваме изследването, в този момент пък има и нови благоприятни условия, нови способи за проучването на този монумент. Бих споделил, че той е с европейско значение, защото металите се популяризират в Европа от териториите на днешна България и Сърбия. Това е люлката на рударството и металургията в праисторическа Европа. Има рандеман на мед в Италия, в Испания, в Алпите, само че те несъмнено са по-късни.
- Покрай всичките тези обстоятелства у нас се приказва доста за културен туризъм, само че сякаш по-малки са грижите за археологията и археолозите, без които никакъв културен туризъм не може да има.
- Това доста постоянно е по-скоро от недоумение от страна на държавни ръководители, на национално равнище и по области и общини, че няма по какъв начин да имаш краен артикул, преди да си обезпечил условия, работа, вложения, експерти, с цел да подготвиш нещата професионално и да имаш обекти, които да са налични за хората и да провокират интерес у феновете на старини - освен българи, само че и доста чужденци, които постоянно посещават и музеите ни, и обектите ни там, където са социализирани по един добър метод. Става дума и за реституция, и за социализация на обектите по този начин, че те да бъдат разпознаваеми и да носят справедлива информация за предишното. За задачата би трябвало да се мине през изследване, по-късно би трябвало да има реституция, обезпечаване на достъп, това би трябвало да бъде дълготраен, резистентен развой, а не еднократно деяние. Т.е. би трябвало да има непрекъсната инвестиция и в поддръжката – почистване, косене, оформяне на средата, в която е ситуиран този обект, поддържане на паркинг, на непорочност. Всеки един от тези детайли си желае своето. То не е единствено да сложим една будка, да късаме билети и да събираме пари. За да имаме някакви доходи, би трябвало да минем през А и Б на цялата активност от изследването до инфраструктурата. Обикновено там, където са се случвали нещата, е имало съответно отношение и старания от страна на локалната власт, когато тя е решила да подчертава върху културно-историческите обекти посредством нужното изследване, възстановяване и поддържане. По подобен метод те стават непрекъснато налични за необятната аудитория.
Така че, истината е някъде по средата. Ето да вземем за пример, от години полемиките в Министерството на културата се въртят към това би трябвало ли да се финансират толкоз доста разкопки. В последна сметка някои от обектите не са годни за културно-исторически туризъм, само че и при една дребна част от тях да има успеваемост при социализацията това отново е добър резултат. Ако нямате тактика за дадена активност, няма по какъв начин да има триумф. Програмата за планувани археологически изследвания при Министерство на културата се развива сполучливо през годините. Да, тя може и би трябвало да бъде по-добре форматирана като параметри и като условия. Тук не приказваме единствено за общия финансов запас. Например самите експерти в Министерството на културата страдат от това, че програмата е година за година, всяка година се кандидатства, има сесия, в един миг това се трансформира в голяма бумащина и администрация. Аз самият съм пострадал като непрекъснат участник в тези комисии и ръководител на Съвета за теренни изследвания. Това са си 4-5 месеца работно време всяка една година – с цел да разгледате 150 плана, да ги оцените, да дадете някакви насоки, да минат разнообразни стадии от сесията, която е обвързвана с кандидатстване, което във времето трае нормално от февруари до юни-юли. Би трябвало да може да се кандидатства за три, за пет години, т.е. да имате някакво планувано и обезпечено финансиране в границите на по-дълъг интервал от време, а не да сте на разкопки всяка година по един месец на лимитирана повърхност с стеснен запас. Има обекти, за които през цялото време е ясно че резултатите от тях ще бъдат значими за науката, впечатляващи за необятната аудитория, само че когато работите на парче лека-полека, няма по какъв начин бързо да има дълготраен резултат.
- През тази година поради закъснение в Министерството на културата при кабинета „ Петков “ чак през август приключи сесията за кандидатстване, парите се забавиха, археологическите екипи изгубиха лятото и работят чак в този момент през есента…
- Ще повдигна една тематика, която може би няма да е приятна за част от сътрудниците, само че през тази година имаше един бих го нарекъл комичен рев от страна на хора от гилдията като доцент Николай Овчаров, който през няколко дни и седмици непрестанно се появяваше по медиите да изяснява по какъв начин един доста значим обект е лишен от финансиране, по какъв начин е унищожена стратегия за финансиране на стратегически обекти и по какъв начин е унищожен сезонът през тази година. А истината е много по-различна. Когато се работи по шуробаджанашка метода и някой в течение на 20 години има обезпечено финансиране, с помощта на това, че има положителни политически познанства, да – той може би разчита на една много сериозна финансова поддръжка, която е десетки пъти по-голяма от тази, която другите археолози могат да имат по публично съществуващата стратегия при Министерство на културата. Такава стратегия, за която доцент Овчаров шумно изяснява, няма. Официално няма такива правила. Аз най-малко, като ръководител на Съвета за таренни археологически изследвания при Министъра на културата, не съм виждал текст на такава публична стратегия. А би трябвало. Тя съществува само в самостоятелните начинания на доцент Овчаров. Да, обектите, финансирани по така наречен „ стратегия “ несъмнено са значими, само че те са определени и финансирани по неточен, успореден метод. Що се отнася до стратегическо значение и приоритет за страната има доста обекти, които не отстъпват по нищо, като старите български столици, черноморските гръцки колонии, римските легионни лагери, антични и средновековни градове и замъци и прочие Обикновено тези, които плачат какъв брой бил унищожен този или оня обект, плачат за „ личните “ си обекти, за тези, които те изследват. Има ясни съвпадения по този въпрос. Много е необичайно, само че не плачат за другите обекти и най-много не плачат за правилата и за разпоредбите. А са имали тази опция, доколкото доста години са се водили на щат като съветници на един или различен министър на културата. Така че, не бих подкрепил сходна теза по никакъв метод. По-скоро би трябвало да има тактика, която да е с общи за всички участници в системата правила, да се върви по това, което е вписано в програмата на Министерството на културата, а не да има миропомазани, които като се обадят на някого по телефона и да получават средства по паралелни пътеки, разнообразни от публично съществуващите. Нека страната да има вписани стратегически обекти, в това няма нищо неприятно и има страни, които го вършат. Но при ясни правила. Нашият Научен съвет – на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, гласоподава такова мнение напролет на 2021 година и то е неколкократно изпращано и до Министерство на културата, и до други министерства, които имат отношение към казуса, като Министерство на финансите, Министерство на туризма, Министерство на регионалното развитие и други
Иначе, да – през този сезон имаше много неуредици, имаше много закъснение, и по справедливи, и по субективни аргументи, само че не бих желал да мятам някакви лични или политически обвинявания. Не е редно. Науката и културата би трябвало да са деполитизирани. Просто в обстановката, такава каквато е, ние се опитваме да си свършим работата. И сега в страната вървят доста изследвания по програмата на Министерството на културата, евентуално ще се работи до края на ноември.
- В двете следващи юбилейни години Националният археологически институт с музей сподели няколко доста забавни краткотрайни изложения. Сега ще бъде следващата. Какво още следва до края на годината?
- До края на месец ноември може да бъде забелязана към момента изложбата за тракийското въоръжение, която, дръзвам да кажа, има доста огромен триумф. Посещаемостта през това лято стартира да се възвръща в стойности, близки до времената преди КОВИД-пандемията. На 25 октомври откриваме изложбата за 130-годишнината. Следващите изложения, които предстоят, ще са по-скоро през 2023 година Едната е „ Българска археология 2022 “. Има доста забавни резултати и от планувани изследвания, и от някои от избавителните изследвания през тази година, да вземем за пример по автомагистрала „ Хемус “ или по пътя Видин-Монтана, в региона на Чирпан сега се изследват няколко огромни обекта по трасето на железопътната линия. Така че, ще има какво да се види на 14 февруари 2023 година, когато живот и здраве ще открием изложбата за миналия сезон. Надявам се политическите дрязги да бъдат преодолени, тъй като планът „ Требенище “ би трябвало да продължи, в този момент би трябвало да подпишем с сътрудниците от Скопие и Белград договорите за продължение на плана, който беше краткотрайно преустановен поради КОВИД-пандемията. Изложбата в Скопие бе показана през 2019, само че тези в Белград и София не са се случили още, а би трябвало да се случат. Надявам се през юни 2023 година да можем да покажем и тази галерия на българската аудитория. Уверявам ви, тя в действителност ще бъде впечатляваща.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
- Честваме един важен празник, можем да вършим и значими равносметки, тъй като става дума за най-стария археологически музей и най-стария теоретичен институт в България. Всъщност, какво се е случило през 1892 година, доцент Попов?
-През 1892 година е основан като независим Народният музей. Може би би трябвало да опиша малко предистория. Всъщност неговият правоприемник– днешниятНационален археологически музей при Българска академия на науките, както и археологическият институт, имат своите прародители във времето. Идеята за запазване на старините, свързани с българските земи, има надалеч по-ранни корени. Още през 1869 година в Устава на Българското книжовно сдружение в Браила – бъдещата Българска академия на науките, е вписано, че би трябвало да бъде основан общобългарски музей, мисъл за което е имало още през 40-те, 50-те години на ХІХ век. На процедура след Освобождението, през 1878 година, стартират да се основават новите институции на възобновената българска страна и в границите на Народната библиотека, която се е помещавала в Буюк джамия, е самостоятелен като част от нея музеен отдел. И още от 1879-1880 година във фондовете на този музеен отдел стартират да постъпват старини, артефакти – археологически и етнографски. Дълго време сме били заедно- и художествена изложба, и археологически музей, и етнографски музей, до момента в който събраното набъбва дотам, че по-късно повече от 10 години излиза наяве, че е пристигнало времето да бъде учредена независима национална музейна институция. Така Народният музей с декрет на Фердинанд се отделя от библиотеката като независим, назначен е първият шеф – Вацлав Добруски. Музеят остава в Буюк джамия, която на процедура е наш дом през цялото време и до момента. Всички материали, които до тогава са били събирани в музейния отдел, се трансферират във фондовете на новосъздадения Народен музей и през 1905 година е открита за посещаване първата публична експозиция. Открай време музеят е имал значими, централни функционалности – давал е методически упътвания и препоръки на музеите в страната, има водеща роля в основаването и поддържането на нормативната база, обвързвана с издирването и опазването на културно-историческото завещание, помагал е със експерти, изграждал е тактики за изследвания по значими за страната тематики от нашата история. Особено значима през първите години от неговото основаване е ролята му по подкрепяне на локалните музеи и краеведски сбирки при голям брой читалища и учебни заведения в страната – по това време краеведското придвижване е било извънредно развито в България. Имало е доста запалянковци, присъединили се в събирането на старини от всички краища на страната. Дължим този напредък на оня дух, който се построява по време на Възраждането. В българското общество се построява съзнанието да се държи на знанието, на образованието, да се почитат старините и да се пазят.
Ще си разреша тук да направя една тъжна забележка. За страдание в наши дни, в изискванията на бездуховност локалните краеведи и безкористните запалянковци са десетки, да не кажа стотици пъти по-малко от иманярите в страната. Не, че не е имало иманяри и тогава. Тъжно е, само че отговорите по какъв начин да се излезе от тази обстановка са свързани с няколко основни понятия – съответно обучение, ясна система със стратегически цели, човешки запас. Говорим за развой, който сигурно ще отнеме доста време. Съзиданието е надалеч по дълъг и сложен развой от разрушението. Историята на Народния музей е история на съзиданието. Тя е имала своите възходи и своите сложни интервали, само че е показателна за това какъв брой е значимо за страната да има една централна институция, виновна за общата организация и поддържането на системата и за организацията при опазването на богатото ни културно-историческо завещание.
- Научният археологически институт се основава малко по-късно, предходната година чествахме неговата 100-годишнина…
- Българският археологически институт е основан е през 1921 година с Указ на цар Борис III, след решение на Народното събрание, въпреки че концепцията за това е била още отпреди войните. Заради другите цели и войните за национално обединяване сред 1912 и 1918 година обаче това се случва на по-късен стадий.
- Споменахте, че Националният археологически музей има роля за развиването на всички музеи в страната. От тогава и до през днешния ден е по този начин.
- Точно по този начин е. Това е най-големият археологически трезор в страната, в доста връзки и на Балканите като профилиран археологически музей, и сигурно не отстъпва на огромните музеи в прилежащите ни страни. Съхранява голям брой артефакти от разнообразни столетия – от праисторията до по-съвременните исторически интервали. На прима виста можем да изредим знакови находки, като тези от селищните могили в Караново и в Езеро, които са пример за праисторията в Европа; Вълчитрънското богатство (най-голямото златно находище от бронзовата ера в Европа), находки от тракийските царски некрополи при Дуванлии и Мезек, от изследванията на Богдан Филов и Иван Велков, находки от изследванията на антична Аполония (като фамозната мраморна стела на Дейнес), находки от Требенище, от изследванията на Карел Шкорпил, голямо количество материали от времето на римската епоха; значими за националното съзнание артефакти от изследванията на старите български столици Плиска, Велики Преслав и Велико Търново и доста други.
От по-нови времена могат да бъдат упоменати находки от праисторическата солница в Провадия, от тракийските некрополи при Старосел и Долината на тракийските царе (като така наречен златна маска на Терес и бронзовата глава на Севт III).
Наред с множеството пионери на българската археология като Вацлав Добруски, Богдан Филов, Рафаил Попов, Гаврил Кацаров, Васил Миков и доста други, при нас се съхраняват значими материали от изследванията на идващите генерации, като тези на Георги Георгиев, Станчо Ваклинов, Димитър Овчаров, Велизар Велков, Хенриета Тодорова, Георги Китов, Васил Николов и доста други. Няма по какъв начин да изредя всички пионери и водещи експерти в доста области на археологията, които са работили и не престават да работят при нас.
Идеята на изложбата, която откриваме на 25 октомври, отдадена на 130-годишнината на музея, е да покажем някои от главните акценти в нашата богата история, някои от артефактите, които постъпват от първите десетилетия от съществуването на музея, като да вземем за пример златният венец и сребърния ритон от Розовец, които постъпват още в археологическия отдел на Народната библиотека през 1880 година Също – златното богатство от Урвич - Софийско, и несъмнено доста други експонати. Нека въпреки всичко да оставим детайл на изненада за хората, които ще посетят изложбата. Обадиха ми се от печатницата, че към този момент е отпечатан и каталогът за изложбата, при откриването той ще бъде наличен. В него са показани 130 от най-представителните експонати в Националния археологически музей при Българска академия на науките. Всеки един от тях има своята лична история.
- Фактически с помощта на труда на българските археолози България стана третата страна в Европа с най-богато културно-историческо завещание. Няма регион в България, в който да няма открити богати археологически артефакти.
- Точно по този начин е. Много пъти са ми задавали въпроса къде е най-богатото културно-историческо завещание в страната. Обикновено давам отговор, че няма регион в страната, който да е неглижиран по отношение на другите, не може да се каже, че едни са по-богати, други по-малко богати във връзка с културно-историческото завещание. В едни региони има повече обекти от праисторията – неолит, каменно-медна ера, бронзова епоха; в други са повече от тракийската древност, гръцките и римските колонии, старите български столици. Всеки от регионите в страната има своите значими акценти от богатото ни културно-историческо минало. Навсякъде има какво да се види. Ето сега съм в региона на Стара Загора, където възстановихме изследванията на един от най-старите медни рудници в Европа. Ай кладенец е прочут още от началото на 70-те години на предишния век, само че по една или друга причина изследванията на терен тогава са били единствено три години, по-късно не са траяли. В момента ние продължаваме изследването, в този момент пък има и нови благоприятни условия, нови способи за проучването на този монумент. Бих споделил, че той е с европейско значение, защото металите се популяризират в Европа от териториите на днешна България и Сърбия. Това е люлката на рударството и металургията в праисторическа Европа. Има рандеман на мед в Италия, в Испания, в Алпите, само че те несъмнено са по-късни.
- Покрай всичките тези обстоятелства у нас се приказва доста за културен туризъм, само че сякаш по-малки са грижите за археологията и археолозите, без които никакъв културен туризъм не може да има.
- Това доста постоянно е по-скоро от недоумение от страна на държавни ръководители, на национално равнище и по области и общини, че няма по какъв начин да имаш краен артикул, преди да си обезпечил условия, работа, вложения, експерти, с цел да подготвиш нещата професионално и да имаш обекти, които да са налични за хората и да провокират интерес у феновете на старини - освен българи, само че и доста чужденци, които постоянно посещават и музеите ни, и обектите ни там, където са социализирани по един добър метод. Става дума и за реституция, и за социализация на обектите по този начин, че те да бъдат разпознаваеми и да носят справедлива информация за предишното. За задачата би трябвало да се мине през изследване, по-късно би трябвало да има реституция, обезпечаване на достъп, това би трябвало да бъде дълготраен, резистентен развой, а не еднократно деяние. Т.е. би трябвало да има непрекъсната инвестиция и в поддръжката – почистване, косене, оформяне на средата, в която е ситуиран този обект, поддържане на паркинг, на непорочност. Всеки един от тези детайли си желае своето. То не е единствено да сложим една будка, да късаме билети и да събираме пари. За да имаме някакви доходи, би трябвало да минем през А и Б на цялата активност от изследването до инфраструктурата. Обикновено там, където са се случвали нещата, е имало съответно отношение и старания от страна на локалната власт, когато тя е решила да подчертава върху културно-историческите обекти посредством нужното изследване, възстановяване и поддържане. По подобен метод те стават непрекъснато налични за необятната аудитория.
Така че, истината е някъде по средата. Ето да вземем за пример, от години полемиките в Министерството на културата се въртят към това би трябвало ли да се финансират толкоз доста разкопки. В последна сметка някои от обектите не са годни за културно-исторически туризъм, само че и при една дребна част от тях да има успеваемост при социализацията това отново е добър резултат. Ако нямате тактика за дадена активност, няма по какъв начин да има триумф. Програмата за планувани археологически изследвания при Министерство на културата се развива сполучливо през годините. Да, тя може и би трябвало да бъде по-добре форматирана като параметри и като условия. Тук не приказваме единствено за общия финансов запас. Например самите експерти в Министерството на културата страдат от това, че програмата е година за година, всяка година се кандидатства, има сесия, в един миг това се трансформира в голяма бумащина и администрация. Аз самият съм пострадал като непрекъснат участник в тези комисии и ръководител на Съвета за теренни изследвания. Това са си 4-5 месеца работно време всяка една година – с цел да разгледате 150 плана, да ги оцените, да дадете някакви насоки, да минат разнообразни стадии от сесията, която е обвързвана с кандидатстване, което във времето трае нормално от февруари до юни-юли. Би трябвало да може да се кандидатства за три, за пет години, т.е. да имате някакво планувано и обезпечено финансиране в границите на по-дълъг интервал от време, а не да сте на разкопки всяка година по един месец на лимитирана повърхност с стеснен запас. Има обекти, за които през цялото време е ясно че резултатите от тях ще бъдат значими за науката, впечатляващи за необятната аудитория, само че когато работите на парче лека-полека, няма по какъв начин бързо да има дълготраен резултат.
- През тази година поради закъснение в Министерството на културата при кабинета „ Петков “ чак през август приключи сесията за кандидатстване, парите се забавиха, археологическите екипи изгубиха лятото и работят чак в този момент през есента…
- Ще повдигна една тематика, която може би няма да е приятна за част от сътрудниците, само че през тази година имаше един бих го нарекъл комичен рев от страна на хора от гилдията като доцент Николай Овчаров, който през няколко дни и седмици непрестанно се появяваше по медиите да изяснява по какъв начин един доста значим обект е лишен от финансиране, по какъв начин е унищожена стратегия за финансиране на стратегически обекти и по какъв начин е унищожен сезонът през тази година. А истината е много по-различна. Когато се работи по шуробаджанашка метода и някой в течение на 20 години има обезпечено финансиране, с помощта на това, че има положителни политически познанства, да – той може би разчита на една много сериозна финансова поддръжка, която е десетки пъти по-голяма от тази, която другите археолози могат да имат по публично съществуващата стратегия при Министерство на културата. Такава стратегия, за която доцент Овчаров шумно изяснява, няма. Официално няма такива правила. Аз най-малко, като ръководител на Съвета за таренни археологически изследвания при Министъра на културата, не съм виждал текст на такава публична стратегия. А би трябвало. Тя съществува само в самостоятелните начинания на доцент Овчаров. Да, обектите, финансирани по така наречен „ стратегия “ несъмнено са значими, само че те са определени и финансирани по неточен, успореден метод. Що се отнася до стратегическо значение и приоритет за страната има доста обекти, които не отстъпват по нищо, като старите български столици, черноморските гръцки колонии, римските легионни лагери, антични и средновековни градове и замъци и прочие Обикновено тези, които плачат какъв брой бил унищожен този или оня обект, плачат за „ личните “ си обекти, за тези, които те изследват. Има ясни съвпадения по този въпрос. Много е необичайно, само че не плачат за другите обекти и най-много не плачат за правилата и за разпоредбите. А са имали тази опция, доколкото доста години са се водили на щат като съветници на един или различен министър на културата. Така че, не бих подкрепил сходна теза по никакъв метод. По-скоро би трябвало да има тактика, която да е с общи за всички участници в системата правила, да се върви по това, което е вписано в програмата на Министерството на културата, а не да има миропомазани, които като се обадят на някого по телефона и да получават средства по паралелни пътеки, разнообразни от публично съществуващите. Нека страната да има вписани стратегически обекти, в това няма нищо неприятно и има страни, които го вършат. Но при ясни правила. Нашият Научен съвет – на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, гласоподава такова мнение напролет на 2021 година и то е неколкократно изпращано и до Министерство на културата, и до други министерства, които имат отношение към казуса, като Министерство на финансите, Министерство на туризма, Министерство на регионалното развитие и други
Иначе, да – през този сезон имаше много неуредици, имаше много закъснение, и по справедливи, и по субективни аргументи, само че не бих желал да мятам някакви лични или политически обвинявания. Не е редно. Науката и културата би трябвало да са деполитизирани. Просто в обстановката, такава каквато е, ние се опитваме да си свършим работата. И сега в страната вървят доста изследвания по програмата на Министерството на културата, евентуално ще се работи до края на ноември.
- В двете следващи юбилейни години Националният археологически институт с музей сподели няколко доста забавни краткотрайни изложения. Сега ще бъде следващата. Какво още следва до края на годината?
- До края на месец ноември може да бъде забелязана към момента изложбата за тракийското въоръжение, която, дръзвам да кажа, има доста огромен триумф. Посещаемостта през това лято стартира да се възвръща в стойности, близки до времената преди КОВИД-пандемията. На 25 октомври откриваме изложбата за 130-годишнината. Следващите изложения, които предстоят, ще са по-скоро през 2023 година Едната е „ Българска археология 2022 “. Има доста забавни резултати и от планувани изследвания, и от някои от избавителните изследвания през тази година, да вземем за пример по автомагистрала „ Хемус “ или по пътя Видин-Монтана, в региона на Чирпан сега се изследват няколко огромни обекта по трасето на железопътната линия. Така че, ще има какво да се види на 14 февруари 2023 година, когато живот и здраве ще открием изложбата за миналия сезон. Надявам се политическите дрязги да бъдат преодолени, тъй като планът „ Требенище “ би трябвало да продължи, в този момент би трябвало да подпишем с сътрудниците от Скопие и Белград договорите за продължение на плана, който беше краткотрайно преустановен поради КОВИД-пандемията. Изложбата в Скопие бе показана през 2019, само че тези в Белград и София не са се случили още, а би трябвало да се случат. Надявам се през юни 2023 година да можем да покажем и тази галерия на българската аудитория. Уверявам ви, тя в действителност ще бъде впечатляваща.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ