Експерт по образованието за изпитите след 7 клас: Леко гневен и също толкова напорист съм убеден, че е необходима кардинална промяна
Директорът на 119-то СУ Диян Стаматов, който е отпред и на организацията на учебните шефове, изиска съществена смяна на изпита след седми клас. Ето какво написа той в обществените мрежи, часове преди изпита:
Миг преди най-отговорния изпит за днешните седмокласници в родното ни обучение.
С годините, с времето, по този начин направихме, че най-отговорен, зает и определящ стана изпитът след седми клас.
Всички други, наречени по нашенски комплицирано национални външни оценения, са просто една статистика. Уж трябваше да се вършат разбори, оценки и следващи корекции в образователните проекти и стратегии. Само уж…Иначе нищо не се прави. Освен още по-сложни учебници.
Причините са разнообразни. Всяка една от тях все по-маловажни.
Седмокласниците се приготвят, четат и надпреварват за този изпит, надалеч повече от всеки различен в системата ни.
Родителите хвърлят баснословни пари за частни уроци.
Накрая истината е, че за всеки има място в родната просветителна система.
Разбира се, най-хубавите или тези с повече шанс влизат в най-мечтаното учебно заведение.
Въпреки че животът си знае своето.
Няма най-хубаво.
Има орис.
След толкоз изпити, след доста повтаряния, леко ядосан и също толкоз напорист съм уверен, че е нужна съществена смяна.
Промяна на формата на изпита (този е муден, ретро);
Промяна на наличието на изпита (едни общоприети въпроси за прекомерно ексцентрично поколение);
Промяна на типовете изпити (от 30 години измерваме всичко с математика и български, а чакаме да имаме експерти по разнообразни дисциплини); тук учениците задават въпроса: Защо да изучавам Биология, Химия, Физика, История, География, Музика, Изобразително изкуство, Технологии и предприемачество, откакто изпитите са единствено по български и математика? Това къде ще ми би трябвало?).
И по този начин всяка година.
Дано имат шанс тазгодишните седмокласници.
Дано, вкарани в рамката на стандартизираните проби да намерят верния отговор.
Лошо е, когато страната повтаря какъв брой необразовано потомство пораства, а не прави нищо, с цел да си приготви сполучливо потомство.
Времената са други, само че и през днешния ден триумф в учението има единствено след доста дълго учене, след доста труд, след безпределно неизменност.
Останалото сме привикнали да назоваваме шанс.
Късметът на младите българчета...
Същият като на нацията ни...
Миг преди най-отговорния изпит за днешните седмокласници в родното ни обучение.
С годините, с времето, по този начин направихме, че най-отговорен, зает и определящ стана изпитът след седми клас.
Всички други, наречени по нашенски комплицирано национални външни оценения, са просто една статистика. Уж трябваше да се вършат разбори, оценки и следващи корекции в образователните проекти и стратегии. Само уж…Иначе нищо не се прави. Освен още по-сложни учебници.
Причините са разнообразни. Всяка една от тях все по-маловажни.
Седмокласниците се приготвят, четат и надпреварват за този изпит, надалеч повече от всеки различен в системата ни.
Родителите хвърлят баснословни пари за частни уроци.
Накрая истината е, че за всеки има място в родната просветителна система.
Разбира се, най-хубавите или тези с повече шанс влизат в най-мечтаното учебно заведение.
Въпреки че животът си знае своето.
Няма най-хубаво.
Има орис.
След толкоз изпити, след доста повтаряния, леко ядосан и също толкоз напорист съм уверен, че е нужна съществена смяна.
Промяна на формата на изпита (този е муден, ретро);
Промяна на наличието на изпита (едни общоприети въпроси за прекомерно ексцентрично поколение);
Промяна на типовете изпити (от 30 години измерваме всичко с математика и български, а чакаме да имаме експерти по разнообразни дисциплини); тук учениците задават въпроса: Защо да изучавам Биология, Химия, Физика, История, География, Музика, Изобразително изкуство, Технологии и предприемачество, откакто изпитите са единствено по български и математика? Това къде ще ми би трябвало?).
И по този начин всяка година.
Дано имат шанс тазгодишните седмокласници.
Дано, вкарани в рамката на стандартизираните проби да намерят верния отговор.
Лошо е, когато страната повтаря какъв брой необразовано потомство пораства, а не прави нищо, с цел да си приготви сполучливо потомство.
Времената са други, само че и през днешния ден триумф в учението има единствено след доста дълго учене, след доста труд, след безпределно неизменност.
Останалото сме привикнали да назоваваме шанс.
Късметът на младите българчета...
Същият като на нацията ни...
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ