Директното улавяне на емисии ще води до въглеродна неутралност
Директното хващане на излъчванията въглероден диоксид от атмосферата ще е от основно значение за реализацията на проектите за нулеви излъчвания, написа в разбор Международната организация за енергетика (МАЕ). Тази технология е от значително значение за промишлености, където излъчванията не могат да бъдат избегнати - тежката промишленост и превоза по далечни дестинации.
Развитието на бранша не би трябвало да стопира напъните за понижаване на излъчванията - те просто ще допълват проектите за въглеродна индиферентност, безапелационни са от МАЕ. Има и доста естествени способи за хващане на излъчвания - да вземем за пример засаждане на дървета, допълват специалистите.
Уловеният въглероден диоксид от своя страна може да бъде употребен в промишлености, в които е нужен въглерод - химическата промишленост или за производството на " изкуствени " горива, допълват още специалистите на МАЕ. Дори към този момент стартират първите изследвания за производството на гориво за самолети от уловен въглероден диоксид и водород. По този метод се употребява наново уловеният въглероден диоксид и ще бъдат понижени излъчванията в бранш, за който досега няма решение за реализиране на въглеродна индиферентност.
В сюжетите на организацията за въглеродна индиферентност до 2050 година е планувано улавянето на 85 млн. тона годишно до 2030 година и на 980 млн. тона до 2050 година Но това значи внезапен скок в развиването на технологиите, тъй като сега се улавят едвам 0,01 млн. тона въглероден диоксид годишно. В момента в Европа, Канада и Съединени американски щати има единствено 18 уреди за непосредствено хващане на въглероден диоксид. Само две от тях продават въглерода, който улавят.
Най-голямото оборудване за хващане на въглеродни излъчвания е в Исландия - с потенциал от 4000 тона годишно, където излъчванията се съхраняват посредством минерализация. Очакванията са доникъде на това десетилетие в Съединени американски щати да проработи и най-голямото оборудване за хващане на въглероден диоксид с потенциал от 1 млн. тона годишно. От 2020 година насам в Съединени американски щати влагат към 4 милиарда $ в изследвания и развиване на сходни уреди.
Сред огромните проблеми на технологиите за хващане на въглерод е потребността от огромни количества сила. За някои от технологиите, съществуващи сега, е нужно загряване до 900°С, т.е. потреблението на природен газ, въпреки че излъчванията от горенето на този газ също се улавят.
Но в действителност това, което задържа най-вече развиването на бранша за директното хващане на въглеродни излъчвания, е цената. Днес тя е висока - за огромен цех цената е сред 125 и 335 $ за звук уловен въглероден диоксид, само че упованията са, че с развиването на технологиите тя ще тръгне надолу - до под 100 $ на звук до 2030 година
Намаляването на цената е в директна взаимозависимост от обществената и от частната поддръжка за развиването на технологиите. Едни от най-перспективните региони за хващане и предпазване на въглероден диоксид са Китай, Близкият изток, Европа и Северна Америка.
Развитието на бранша не би трябвало да стопира напъните за понижаване на излъчванията - те просто ще допълват проектите за въглеродна индиферентност, безапелационни са от МАЕ. Има и доста естествени способи за хващане на излъчвания - да вземем за пример засаждане на дървета, допълват специалистите.
Уловеният въглероден диоксид от своя страна може да бъде употребен в промишлености, в които е нужен въглерод - химическата промишленост или за производството на " изкуствени " горива, допълват още специалистите на МАЕ. Дори към този момент стартират първите изследвания за производството на гориво за самолети от уловен въглероден диоксид и водород. По този метод се употребява наново уловеният въглероден диоксид и ще бъдат понижени излъчванията в бранш, за който досега няма решение за реализиране на въглеродна индиферентност.
В сюжетите на организацията за въглеродна индиферентност до 2050 година е планувано улавянето на 85 млн. тона годишно до 2030 година и на 980 млн. тона до 2050 година Но това значи внезапен скок в развиването на технологиите, тъй като сега се улавят едвам 0,01 млн. тона въглероден диоксид годишно. В момента в Европа, Канада и Съединени американски щати има единствено 18 уреди за непосредствено хващане на въглероден диоксид. Само две от тях продават въглерода, който улавят.
Най-голямото оборудване за хващане на въглеродни излъчвания е в Исландия - с потенциал от 4000 тона годишно, където излъчванията се съхраняват посредством минерализация. Очакванията са доникъде на това десетилетие в Съединени американски щати да проработи и най-голямото оборудване за хващане на въглероден диоксид с потенциал от 1 млн. тона годишно. От 2020 година насам в Съединени американски щати влагат към 4 милиарда $ в изследвания и развиване на сходни уреди.
Сред огромните проблеми на технологиите за хващане на въглерод е потребността от огромни количества сила. За някои от технологиите, съществуващи сега, е нужно загряване до 900°С, т.е. потреблението на природен газ, въпреки че излъчванията от горенето на този газ също се улавят.
Но в действителност това, което задържа най-вече развиването на бранша за директното хващане на въглеродни излъчвания, е цената. Днес тя е висока - за огромен цех цената е сред 125 и 335 $ за звук уловен въглероден диоксид, само че упованията са, че с развиването на технологиите тя ще тръгне надолу - до под 100 $ на звук до 2030 година
Намаляването на цената е в директна взаимозависимост от обществената и от частната поддръжка за развиването на технологиите. Едни от най-перспективните региони за хващане и предпазване на въглероден диоксид са Китай, Близкият изток, Европа и Северна Америка.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ