Македонскиот jазик е прифатен во Брисел*
Дипломати пред “Труд”: Външно министерство отново замазва гафове измежду нощ
Ковачевски с тирада на македонски и на британски
Македонският език става формален за Европейски Съюз, а Скопие получава преводачи от и на македонски език, документи, текстове и указателни табели с помощта на държавното управление на Кирил Петков и прословутото “френско предложение”, което българският парламент одобри почтително на 26 юни. Това разясниха пред “Труд” дипломати от кариерата по отношение на следващите документи от българското външно министерство, публикувани по нощите в последните дни. “Македонският език ще е формален за целия Европейски съюз, а България отстъпва мълчешком, като едностранно заявяваме, че си поддържаме политиката по езика в двустранните отношения”, обявиха пред “Труд” висши чиновници на външно министерство, които разтълкуваха функционалността на новата “Едностранна декларация”, която Република България е показала в понеделник по време на съвещанието на Комитета на непрекъснатите представители (КОРЕПЕР) в Брюксел.
“Това е като в поговорката “След дъжд-качулка”, македонският език е официализиран, а това, че България ще поставя звездички под линия в документите, е за утешение на настроенията у нас. Външно министерство още веднъж замазва гафове измежду нощ”, показаха още пред “Труд” дипломати. Факт е, че документът пред КОРЕПЕР беше оповестен едвам в 22,04 часа българско време в понеделник, както се случи и със наличието на двустранния протокол, подписан в неделя от външните министри на Теодора Генчовска и Буяр Османи.
Европейският съюз стартира договаряния за присъединение със Северна Македония и Албания във вторник, 19 юли, заяви ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, представена от международните организации. 27-те страни членки на Европейския съюз дадоха единодушието си в понеделник вечерта за започване на договарянията ден след подписването на протокола сред Скопие и София, премахващ последните спънки.
Споразумението с България ще разреши наред с други неща македонският да стане един от формалните езици на Европейски Съюз. Преговорите ще бъдат дълги за консолидиране на Съюза и участието ще би трябвало да бъде утвърдено от 27-те членки на Европейски Съюз, от време на време с образуване на референдум, показва в репортажа си Агенция Франс Прес.
Това е “нов старт” за района на Западните Балкани и “ще бъде синоним на разцвет и прогрес”, увери македонският министър председател Димитър Ковачевски на конференция с Фон Дер Лайен и албанския си Еди Рама сътрудник в дълга тирада, произнесена на македонски, а по-късно и на британски.
Обявеното започване на договарянията, бе предшествано от публикувано няколко часа по-рано публично официално съобщение от Министерството на външните работи на Република България, цитиращо публична позиция на София, че: “Всякакво позоваване на формалния език на Република Северна Македония в официални/неофициални документи/позиции/изявления и други на Европейски Съюз и неговите институции, органи, служби и организации би трябвало да бъде разбирано прецизно в сходство с Конституцията на тази страна и по никакъв метод не би трябвало да се интерпретира като признание от страна на Република България на “македонски език”.
“Нямаше да е казус, в случай че имаше кипърски език, само че както знаем, Кипър употребява в Брюксел гръцки език”, припомниха подобен проблем някогашни евродепутати и особено натъртиха, че при присъединението си всяка държава-членка дефинира езика или езиците, които желае да бъдат оповестени за публични езици на Европейски Съюз. Така при 27 страни-членки, формалните езици при връзката в Съюза са 24. В Малта употребяват британски език, френски е деклариран от Белгия, Люксембург и Франция. С немски още веднъж е Белгия, Люксембург, Австрия и Германия.
*Македонският език е приет от Брюксел
Скопие няма да одобри друго решение за езика
Република Северна Македония няма да одобри да разисква друго решение за македонския език, той би трябвало да стане един от формалните езици на Европейски Съюз, се показва в едностранна декларация на Скопие, която ще бъде приложена към протокола от първата политическа междуправителствена конференция, заяви МИА.
“Македонският език е приет от Третата конференция на Организация на обединените нации за стандартизация на географските имена, извършена в Атина през 1977 година Македонският език се преподава в доста катедри по славистика, във факултети и университети в цяла Европа и света. Дългогодишната му говорна и писмена традиция е безспорен факт в лингвистичната просвета. Литературата на македонски език е притежател на интернационалните награди и признания”, написа в декларацията.
Димитър Ковачевски, министър председател на районен съд Македония:
Горд съм, исторически ден е за нас!
!
Днес е исторически ден за нас. Мина доста време. Напълно справедливо.
Пътят към Брюксел беше дълъг. Северна Македония цивилизовано, географски и исторически принадлежи към европейското семейство.
Горд съм, че македонският език ще бъде езикът, който ще води процеса на договарянията за присъединение, в това число самото подписване на Договорът за присъединение на Република Северна Македония към Европейски Съюз. С неспокойствие чакаме деня, в който с пълноправното участие на Северна Македония в Европейски Съюз, македонският ще бъде един от формалните езици на Европейски Съюз еднакъв на всички останали 24 публични езика на Европейския съюз.
Едностранна декларация от Република България
Като се базира на параграф 7 от Заключенията на Съвета по (Разширяване - Северна Македония и Албания) от (Юли 2022), като се базира на параграф 22 от Преговорната рамка за присъединение на Република Северна Македония към Европейски Съюз и споменаването в него на формалния език на Република Северна Македония, според нейната Конституция, като език за превод на законодателството на Европейски Съюз, с актуалната декларация България удостоверява следното:
Българският литературен език има шест районни писмени правила (кодификации). Три от тях се основават на диалекти, а три на книжовния български език. Създаването на “македонски език” през 1944-1945 година в някогашна Югославия беше акт на вторична кодификация (ре-кодификация), основаващ се на българския литературен език, в допълнение “обогатен” с локални форми, като по този метод се симулира “естествен” развой, основан на диалектна форма.
Всякакво позоваване на формалния език на Република Северна Македония в официални/неофициални документи/позиции/изявления и други на Европейски Съюз и неговите институции, органи, служби и организации би трябвало да бъде разбирано прецизно в сходство с Конституцията на тази страна и по никакъв метод не би трябвало да се интерпретира като признание от страна на Република България на “македонски език”.
България продължава да се придържа към езиковата уговорка, залегнала в Договора за другарство, добросъседство и съдействие, подписан в Скопие на 1 август 2017 година сред Република България и Република Македония, за задачите на двустранни договори/споразумения/меморандуми и други сред двете страни.
Езиковедите от Българска академия на науките в проучване от 2020 година:
Няма австрийски, швейцарски и белгийски език в Европа
Българският език, заради невъзможността България да реализира националното си обединяване през ХХ в. и заради наложената емиграция на популацията в предишното след няколко войни, регистрира рекорден брой опити за писмено-регионални кодификации - цели шест. Една от тях е осъществена през 1944 - 1945 година във Вардарска Македония (тогава Демократична федерална Македония в състава на Югославия) на основата на книжовния български език. В този случай в действителност не става дума за първична кодификация, а за повторна кодификация, т. е. за (пре)кодифициране на към този момент основания (още през Възраждането) литературен български език, който има богата история и дълга писмена традиция. Диалектните (или по-широко - регионалните) особености в скопския вид на нормата в Македония са в допълнение наслагвани по-късно, с цел да се сътвори лъжливото усещане, че “кодификацията” е осъществена върху някаква диалектна база, т. е. процесът да се показа като натурален, какъвто е при възникването на книжовните форми на другите езици.
• • •
Използването на държавното име като езиково не е безусловно белег за етническа еднаквост на новите страни: няма австрийски, швейцарски и белгийски език в Европа, нито кубински, чилийски, мексикански в Америка (списъкът от сходни случаи по света е огромен), само че има австрийски немски, швейцарски немски, белгийски френски (валонски), 39 кубински испански и надлежно чилийски испански и мексикански испански, т. е. в езикознанието вариантността се отбелязва с двойно именуване.
• • •
Официалният език на Република Северна Македония е югозападна писмено-регионална норма на българския език и заради това може да бъде обозначен като северномакедонски български.
Доц. Спас Ташев пред “Труд”:
Македонският е прекодифицирана норма на българския
България не твърди, че няма македонски език. Ние не оспорваме правото на хората в РСМ да имат своя лична еднаквост и да назовават езика си, както си пожелаят. Спорът на България е какъв е характерът на формалния език на Скопие.
Позицията на българската страна е, че това е прекодифицирана норма на българския език, от нея няма по какъв начин да отстъпваме. Скопие твърди, че със започване на договарянията за еврочленство, на процедура Европейски Съюз признава македонския език. Но тук би трябвало да кажем, че езиците не са обект на интернационалните признание.
Проф. Пламен Павлов пред “Труд”:
Народът ни е споделил: Български написан на сръбска пишеща машина
Има служебна езикова македонска норма на актуалната страна РСМ. Но че македонски език няма, това е по този начин, тъй като няма австрийски, аржентински, мексикански или даже американски. Но има швейцарски френски, канадски френски, американски британски и прочие Да се приказва за македонски език е безусловно неуместно и това цялата славистика го знае доста добре. Това налагане на македонски език от страна на немски представители е неуместно, тъй като ние можем следователно да попитаме, в това число Урсула фон дер Лайен, има ли австрийски език, швейцарски. Това е политическа корист, която се прави от режима в Македония още от Тито, и да влезе с това нещо в Европейски Съюз тази страна, е неуместно. България изрично е споделила, че признава служебния език от конституцията на Македония, само че това не значи, че ние не можем да признаем този фиктивен език. Български написан на сръбска пишеща машина е споделил народът ни.
Ковачевски с тирада на македонски и на британски
Македонският език става формален за Европейски Съюз, а Скопие получава преводачи от и на македонски език, документи, текстове и указателни табели с помощта на държавното управление на Кирил Петков и прословутото “френско предложение”, което българският парламент одобри почтително на 26 юни. Това разясниха пред “Труд” дипломати от кариерата по отношение на следващите документи от българското външно министерство, публикувани по нощите в последните дни. “Македонският език ще е формален за целия Европейски съюз, а България отстъпва мълчешком, като едностранно заявяваме, че си поддържаме политиката по езика в двустранните отношения”, обявиха пред “Труд” висши чиновници на външно министерство, които разтълкуваха функционалността на новата “Едностранна декларация”, която Република България е показала в понеделник по време на съвещанието на Комитета на непрекъснатите представители (КОРЕПЕР) в Брюксел.
“Това е като в поговорката “След дъжд-качулка”, македонският език е официализиран, а това, че България ще поставя звездички под линия в документите, е за утешение на настроенията у нас. Външно министерство още веднъж замазва гафове измежду нощ”, показаха още пред “Труд” дипломати. Факт е, че документът пред КОРЕПЕР беше оповестен едвам в 22,04 часа българско време в понеделник, както се случи и със наличието на двустранния протокол, подписан в неделя от външните министри на Теодора Генчовска и Буяр Османи.
Европейският съюз стартира договаряния за присъединение със Северна Македония и Албания във вторник, 19 юли, заяви ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, представена от международните организации. 27-те страни членки на Европейския съюз дадоха единодушието си в понеделник вечерта за започване на договарянията ден след подписването на протокола сред Скопие и София, премахващ последните спънки.
Споразумението с България ще разреши наред с други неща македонският да стане един от формалните езици на Европейски Съюз. Преговорите ще бъдат дълги за консолидиране на Съюза и участието ще би трябвало да бъде утвърдено от 27-те членки на Европейски Съюз, от време на време с образуване на референдум, показва в репортажа си Агенция Франс Прес.
Това е “нов старт” за района на Западните Балкани и “ще бъде синоним на разцвет и прогрес”, увери македонският министър председател Димитър Ковачевски на конференция с Фон Дер Лайен и албанския си Еди Рама сътрудник в дълга тирада, произнесена на македонски, а по-късно и на британски.
Обявеното започване на договарянията, бе предшествано от публикувано няколко часа по-рано публично официално съобщение от Министерството на външните работи на Република България, цитиращо публична позиция на София, че: “Всякакво позоваване на формалния език на Република Северна Македония в официални/неофициални документи/позиции/изявления и други на Европейски Съюз и неговите институции, органи, служби и организации би трябвало да бъде разбирано прецизно в сходство с Конституцията на тази страна и по никакъв метод не би трябвало да се интерпретира като признание от страна на Република България на “македонски език”.
“Нямаше да е казус, в случай че имаше кипърски език, само че както знаем, Кипър употребява в Брюксел гръцки език”, припомниха подобен проблем някогашни евродепутати и особено натъртиха, че при присъединението си всяка държава-членка дефинира езика или езиците, които желае да бъдат оповестени за публични езици на Европейски Съюз. Така при 27 страни-членки, формалните езици при връзката в Съюза са 24. В Малта употребяват британски език, френски е деклариран от Белгия, Люксембург и Франция. С немски още веднъж е Белгия, Люксембург, Австрия и Германия.
*Македонският език е приет от Брюксел
Скопие няма да одобри друго решение за езика
Република Северна Македония няма да одобри да разисква друго решение за македонския език, той би трябвало да стане един от формалните езици на Европейски Съюз, се показва в едностранна декларация на Скопие, която ще бъде приложена към протокола от първата политическа междуправителствена конференция, заяви МИА.
“Македонският език е приет от Третата конференция на Организация на обединените нации за стандартизация на географските имена, извършена в Атина през 1977 година Македонският език се преподава в доста катедри по славистика, във факултети и университети в цяла Европа и света. Дългогодишната му говорна и писмена традиция е безспорен факт в лингвистичната просвета. Литературата на македонски език е притежател на интернационалните награди и признания”, написа в декларацията.
Димитър Ковачевски, министър председател на районен съд Македония:
Горд съм, исторически ден е за нас!
! Днес е исторически ден за нас. Мина доста време. Напълно справедливо.
Пътят към Брюксел беше дълъг. Северна Македония цивилизовано, географски и исторически принадлежи към европейското семейство.
Горд съм, че македонският език ще бъде езикът, който ще води процеса на договарянията за присъединение, в това число самото подписване на Договорът за присъединение на Република Северна Македония към Европейски Съюз. С неспокойствие чакаме деня, в който с пълноправното участие на Северна Македония в Европейски Съюз, македонският ще бъде един от формалните езици на Европейски Съюз еднакъв на всички останали 24 публични езика на Европейския съюз.
Едностранна декларация от Република България
Като се базира на параграф 7 от Заключенията на Съвета по (Разширяване - Северна Македония и Албания) от (Юли 2022), като се базира на параграф 22 от Преговорната рамка за присъединение на Република Северна Македония към Европейски Съюз и споменаването в него на формалния език на Република Северна Македония, според нейната Конституция, като език за превод на законодателството на Европейски Съюз, с актуалната декларация България удостоверява следното:
Българският литературен език има шест районни писмени правила (кодификации). Три от тях се основават на диалекти, а три на книжовния български език. Създаването на “македонски език” през 1944-1945 година в някогашна Югославия беше акт на вторична кодификация (ре-кодификация), основаващ се на българския литературен език, в допълнение “обогатен” с локални форми, като по този метод се симулира “естествен” развой, основан на диалектна форма.
Всякакво позоваване на формалния език на Република Северна Македония в официални/неофициални документи/позиции/изявления и други на Европейски Съюз и неговите институции, органи, служби и организации би трябвало да бъде разбирано прецизно в сходство с Конституцията на тази страна и по никакъв метод не би трябвало да се интерпретира като признание от страна на Република България на “македонски език”.
България продължава да се придържа към езиковата уговорка, залегнала в Договора за другарство, добросъседство и съдействие, подписан в Скопие на 1 август 2017 година сред Република България и Република Македония, за задачите на двустранни договори/споразумения/меморандуми и други сред двете страни.
Езиковедите от Българска академия на науките в проучване от 2020 година:
Няма австрийски, швейцарски и белгийски език в Европа
Българският език, заради невъзможността България да реализира националното си обединяване през ХХ в. и заради наложената емиграция на популацията в предишното след няколко войни, регистрира рекорден брой опити за писмено-регионални кодификации - цели шест. Една от тях е осъществена през 1944 - 1945 година във Вардарска Македония (тогава Демократична федерална Македония в състава на Югославия) на основата на книжовния български език. В този случай в действителност не става дума за първична кодификация, а за повторна кодификация, т. е. за (пре)кодифициране на към този момент основания (още през Възраждането) литературен български език, който има богата история и дълга писмена традиция. Диалектните (или по-широко - регионалните) особености в скопския вид на нормата в Македония са в допълнение наслагвани по-късно, с цел да се сътвори лъжливото усещане, че “кодификацията” е осъществена върху някаква диалектна база, т. е. процесът да се показа като натурален, какъвто е при възникването на книжовните форми на другите езици. • • •
Използването на държавното име като езиково не е безусловно белег за етническа еднаквост на новите страни: няма австрийски, швейцарски и белгийски език в Европа, нито кубински, чилийски, мексикански в Америка (списъкът от сходни случаи по света е огромен), само че има австрийски немски, швейцарски немски, белгийски френски (валонски), 39 кубински испански и надлежно чилийски испански и мексикански испански, т. е. в езикознанието вариантността се отбелязва с двойно именуване.
• • •
Официалният език на Република Северна Македония е югозападна писмено-регионална норма на българския език и заради това може да бъде обозначен като северномакедонски български.
Доц. Спас Ташев пред “Труд”:
Македонският е прекодифицирана норма на българския
България не твърди, че няма македонски език. Ние не оспорваме правото на хората в РСМ да имат своя лична еднаквост и да назовават езика си, както си пожелаят. Спорът на България е какъв е характерът на формалния език на Скопие.
Позицията на българската страна е, че това е прекодифицирана норма на българския език, от нея няма по какъв начин да отстъпваме. Скопие твърди, че със започване на договарянията за еврочленство, на процедура Европейски Съюз признава македонския език. Но тук би трябвало да кажем, че езиците не са обект на интернационалните признание.
Проф. Пламен Павлов пред “Труд”:
Народът ни е споделил: Български написан на сръбска пишеща машина
Има служебна езикова македонска норма на актуалната страна РСМ. Но че македонски език няма, това е по този начин, тъй като няма австрийски, аржентински, мексикански или даже американски. Но има швейцарски френски, канадски френски, американски британски и прочие Да се приказва за македонски език е безусловно неуместно и това цялата славистика го знае доста добре. Това налагане на македонски език от страна на немски представители е неуместно, тъй като ние можем следователно да попитаме, в това число Урсула фон дер Лайен, има ли австрийски език, швейцарски. Това е политическа корист, която се прави от режима в Македония още от Тито, и да влезе с това нещо в Европейски Съюз тази страна, е неуместно. България изрично е споделила, че признава служебния език от конституцията на Македония, само че това не значи, че ние не можем да признаем този фиктивен език. Български написан на сръбска пишеща машина е споделил народът ни.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ