Дино Баджо, световен вицешампион с Италия от 1994 година, ексклузивно пред „Труд“: В Щатите най-много се говореше за България
Дино Баждо е един от емблематичните халфове на Италия през 90-те години. Три пъти завоюва Купата на УЕФА с „ Парма “ и „ Ювентус “. Рекордьор е по голове във финалите на шампионата. Беше измежду твърдите титуляри на Италия, когато „ скуадрата “ стана международен вицешампион. А по пътя до мача за купата против Бразилия в профил България. С Баджо в състава. За родината си записа 60 мача и вкара седем гола.
Световният вицешампион се съгласи да даде извънредно изявление за „ Труд “.
– Във вашата забележима кариера почитателите на „ Ювентус “ ви одобриха доста добре, макар че преди този момент сте играли в различен клуб – “Торино “. Как се получи това, сеньор Баджо?
– Смених много тимове с изключение на „ Торо “. Бях още и в „ Юве “, и в „ Интер “, и в Лацио. Нека да кажем по този начин – където съм бил, постоянно са ме приемали добре, тъй като съм се раздавал до дъно и тимът ми е побеждавал. За почитателите и тимовете постоянно най-важни са резултатите.
– Когато бяхте в „ Ювентус “, отборът беше прочут с двете огромни звезди с името Баджо. Как се разбирахте с Роберто?
– О, с него се разбираме доста добре даже и през днешния ден. Виждаме се понякога и си приказваме за предишното. Много положителни са ни връзките, тъй като той беше и продължава да е едно прелестно момче. Обича да се майтапи и компанията му е постоянно приятна. Взаимотношенията ни са допустимо най-хубавите, без значение че той постоянно е бил по-известният Баджо от двама ни и по-търсеният от всички. Но да бъда малко в неговата сянка бе добре за мен, тъй като нямаше толкоз напън и ми беше по-спокойно. Ролята на Роби бе много по-тежка. Очакваше се доста от него в предни редици. Имаме солидно количество триумфи дружно. Справяхме се добре, играхме на международно. Имаме едно прелестно другарство.
– Заради това съвпадане на семейства изпадали ли сте в странни обстановки?
– Имаше от време на време обърквания, само че след мощното ни международно състезание дружно всички се научиха да ни разпознават. Някои обаче продължиха неправилно да ни мислят за братя. Да, братята Баджо. Двамата братя. Доволни бяхме да ни мислят за такива, само че не сме.
– Вкарахте три гола в двата финални мача за купата на УЕФА против „ Борусия “ (Дортмунд). Това ли е най-голямото ви достижение в „ Ювентус “?
– Да. Трофеят бе извоюван в огромна степен от тези голове. Самата Купа на УЕФА обаче също е положително достижение. А сме трима играчи, които държим връх и сме я печелили по 3 пъти. Но аз държа и достижението по голове, вкарани във край за тази купа. Щастлив съм, че е по този начин. Още повече, че не знам дали някой може да усъвършенства върха ми, тъй като общо съм вкарал пет гола в трите финала. Мисля, че в днешни дни е съвсем невероятно да бъде повторено.
– Още в първия сезон за „ Парма “ още веднъж спечелихте още веднъж Купата на УЕФА и вкарахте голове тъкмо против някогашния ви тим – „ Ювентус “. Явно ви върви във финалите да вършите работата на нападателите?
– Да. Често се е случвало да се подвизавам като нападател и да въвеждам. Освен това тъкмо в този мач имаше малко и миг на възмездие, тъй като предната година „ Юве “ ме продаде в „ Парма “. Но това не е толкоз значимо, а по-важно е това, че завоювах втората си Купа на УЕФА и още веднъж вкарах във финалните мачове – този път два гола. Беше прелестно.
– „ Парма “ построи страховит тим по това време, само че за какво не съумя да стане първенец?
– Имахме в действителност доста добър тим със страхотни единици. Спечелихме още един път Купата на УЕФА в Москва. Затова и се съгласих да вземам участие като деец в шампионата „ Купата на легендите “ там. Беше нещо като завръщане в предишното. Сигурен съм, че „ Парма “ в никакъв случай няма да има толкоз мощен отбор. Спечелихме толкоз доста купи! Липсваше ни единствено Скудетото, само че по това време нямаше по какъв начин да изпреварим „ Ювентус “. Силите ни стигнаха единствено да се класираме втори. И то с доста дребна разлика в точките.
– По това време бяхте дружно с Христо Стоичков в тима. Какви мемоари имате за него като съотборник?
– Повече от прелестни. Беше в действителност отлично да сме дружно. Обожавах шегите му. Много беше значимо да имаме в редиците подобен престиж като него. Единственото за което скърбя е, че пристигна към този момент в последните години преди да завърши кариерата му. Ако го бяхме взели при нас няколко години по-рано, можеше да бъде още по-хубаво.
– Дойде в „ Парма “ като настоящ притежател на Златната топка. Как го приехте?
– Много задушевно, тъй като беше единственият вид на притежател на „ Златната топка “, който тогава можеше да пристигна при нас. Прекрасен и прочут град, само че с една по-скоро фамилна и тиха атмосфера. Не беше гръмък като огромните. Приехме го добре, а аз му отстъпих фланелката с номер 8. Дотогава я носех аз. Все отново беше притежател на „ Златната топка “, а пък аз взех фланелката с номер 24. И по този начин играхме една година дружно. Само една за жалост, тъй като той се върна в „ Барселона “, само че всичко беше прелестно.
– Една година по-рано играхте против Христо в полуфинал на международно състезание. В България, а и самият Христо и до ден сегашен упрекват съдията, че не даде дузпа за България.
– Да. Спомням си този полуфинал. Бихме ви с 2:1 и Христо тогава вкара. Имаше доста мощни моменти за него на това международно. Но ние направихме едно в действителност доста мощно първо полувреме против България. В този мач Роберто Баджо получи леко разтежение. А няколко от нашите играчи се измориха дотолкоз, че това се оказа проблем за финала. След този мач бяхме физически изтощени. Въпреки това успяхме да стигнем до дузпи, само че там към този момент лотарията е цялостна. Доказателство е, че от бялата точка пропуснаха наши съотборници, които по принцип в никакъв случай не бяха пропущали преди този момент.
– Изненада ли беше за вас, че България се появи като противник на полуфинала?
– Участието на България на полуфинал беше в действителност сензация. Отборът, за който най-вече се приказва. Никой преди този момент не беше предвиждал такова положително показване от вас, само че мога да кажа единствено, че беше изцяло справедливо. Направихте огромно мондиал.
– Какво мислите за нашия тим от това състезание? Сигурно сте го разузнавали, наблюдавали…
– Много мощен тим. Лечков, Христо и доста други прелестни футболисти, на които сега не мога да си спомня тъкмо имената. Но няма по какъв начин да не помни, че имахте прелестен тим, доста техничен. Сега си припомням, че един от централните бранители беше извънредно смел и съм го запомнил. Стигнахме до мача с вас пределно съсредоточени и Слава Богу, че знаехме че сте сложен противник и не ви подценихме.
– На финала загубихте от Бразилия, като тъкмо най-хубавите изпуснаха дузпи – Роберто Баджо, Масаро, Барези… Защо се случи това? Проклятие ли е върху най-големите да пропущат навръх финали?
– Когато се стигне до дузпи на такова равнище нещата в действителност стават непредсказуеми. Определено има футболисти, които са готови и рядко пропущат, само че на край даже това не е несъмнено. Защото колкото и да са уверени, въпреки всичко са човешки същества и могат да сбъркат. Много тежък шампионат беше. Такава отмалялост имаше най-после, че имах възприятието, че краката ми са от олово. 120 минути игра на 40-градусовата горещина. Не беше по никакъв начин елементарно и по тази причина не можем да упрекваме никого. Представете си бразилците. Те имат такава популярност на екзекутори при дузпите, че някои от тях даже и на подготовка на са изпускали. А в този край тъкмо те сгрешиха от бялата точка и то два пъти.
– Ако не ви бяха сменили, щяхте ли да биете дузпа?
– Имаше опция, в случай че имаше тъждество да удрям, само че щях да бъда седми или осми. И нямаше да се стигне до мен.
– Четири години по-късно на мондиала още веднъж загубихте и още веднъж с дузпи. И тогава ви смениха и вие още веднъж не бихте дузпа и против Франция?
– Да. Така стана. Сблъскахме се с Франция на четвъртфинала. Освен че играеха вкъщи пред своята аудитория, бяха и по-силният тим. Тогава си помислих, че в случай че успеем да преминем през тях ще спечелим сигурно купата. Сигурни бяхме в това, само че казусът бе по какъв начин да ги отстраним. Дори си припомням, че тогава още беше в действие правилото на златния гол и в самия край един удар на Роберто мина на два или три сантиметра от гредата. Нищо, споделих си. Ако успеем да ги преборим на дузпите, ще минем на полуфинал и от там нататък ще е елементарно и красиво. Но при дузпите пропуснахме два пъти…
– В края на кариерата си играхте малко и за британския „ Блекбърн “. Как ви се стори британското състезание?
– Беше доста прекрасен интервал. Английският шампионат е мощен. Страхотно състезание. За мен е най-хубавото в света. Имам поради като футбол. Разбира се класни са и испанската Ла лига, шампионатите в Германия, Франция, Италия… Едно време Италия се бореше за първо място, а в този момент може би е петото или шестото състезание по мощ. Но на мен постоянно британското състезание ми е харесвало най-вече. Прекрасно е! Футбол в най-чистия му тип.
– Кои мачове от вашата кариера остават най-значими за вас?
– Мисля, че това ще са всичките финали. Заключителните борби за Купата на УЕФА, финалите за Купата на Италия, Суперкупата, финалът на международното състезание, финалът на европейското състезание. Това са мачовете на истината, при които не се гледа по какъв начин си играл. Отборът или е изгубил или е спечелил. Решаващи конфликти на крайностите. И по тази причина те са най-важните и остават в историята.
– Работил сте с неповторими треньори като Невио Скала, Чезаре Малдини, Дино Дзоф и Карло Анчелоти. Италия ли създава най-хубавите тактици във футбола?
– Нашите огромни треньори демонстрираха на целия свят по какъв начин би трябвало да се подреждат играчите на терена. И до ден сегашен тимовете на експертите от Ботуша играят доста добре тактически. За страдание обаче не е по този начин с техниката. Едно време имаше повече техника в нашите футболисти, а през днешния ден тя е по-малко. А в това време всички останали огромни футболни народи в Европа израснаха доста по-бързо от нас. Обаче и до през днешния ден не могат да се подредят толкоз добре тактически като нас на терена. Италианските треньори през днешния ден са пръснати по света и демонстрират опита си на други народи и ги учат по какъв начин да застават и по какъв начин да се движат на терена. Така другите методично израстват във футбола и става все по-трудно да играем против тях.
– Имате ли персонално предпочитание да работите като треньор?
– Не! Не желая. Много повече избирам, както върша и сега – да изучавам момчетата в школата на футбол. Да работя с юноши от 14 до 17години. Там е същинското наслаждение за мен. Нищо не може да се съпостави с благодарността им, когато споделиш с тях опита си.
– По ваше време бяхте един от най-елегантните халфове в света. В днешния футбол кой футболист най-вече ви харесва на вашия пост?
– Това е сложен въпрос, тъй като в този момент положителните са в действителност доста. Има също и доста, в действителност доста класни чужденци. Италианските играчи действително са малко слабички сега. Но в случай че приказваме в международен аспект може би на върха са Иван Ракитич от „ Барселона “ и Тони Крос от „ Реал “ (Мадрид).
– Преживя ли Италия обстоятелството, че не игра на международното състезание?
– Много тъжно беше. Нещо, което не беше ставало от 60 години, само че станалото – станало. Сега би трябвало да почнем да градим от нулата. Да се направи постоянна основа на бъдещия ни тим и да се надявам след четири години да се върнем като фактор на идващото международно. Това за всички в Италия е извънредно значимо, тъй като има хора, които прекарват цялото си време в очакване на идващия Мондиал. И даже мощно страдат, когато не могат да гледат „ скуадра адзура “.
– Съгласен ли сте, че италианският футбол е в рецесия?
– Това е по този начин още от 2006 година. Тогава не се направи нужното, с цел да се програмира бъдещето. Не се предприе нищо за младежкия футбол и за подрастващото потомство. От тогава единствено се следи това да се привлекат положителни, само че евтини чужденци. При тази обстановка просто е невероятно да сглобиш мощен народен тим. Нямаш късмет при неналичието на мощни единици. Невъзможно е!
– Може ли Роберто Манчини да изведе „ скуадра адзура “ от рецесията?
– Всичко би трябвало да стартира от федерацията. Трябва да си построи в действителност напълно нов тим. Евентуален избор на сеньор Томази за президент щеше да бъде доста добър за футбола ни, тъй като става дума въпреки всичко за някогашен футболист с знания. Но не би. Федерацията заложи на Роберто Манчини, който би трябвало да направи в действителност един главен ремонт.
– Проблем ли е за италианския футбол, че само „ Ювентус “ става първенец към този момент 7години поред?
– „ Юве “ заслужава да е на върха. Те са в действителност най-силният тим в Италия. Не единствено в родината ни, само че и на високо европейско равнище. Силно управление, мощни притежатели, една система на ръководство, която е от повече от 20 години и работи сполучливо. Просто си правят добре работата. Справедливо е да печелят, тъй като го заслужават.
Световният вицешампион се съгласи да даде извънредно изявление за „ Труд “.
– Във вашата забележима кариера почитателите на „ Ювентус “ ви одобриха доста добре, макар че преди този момент сте играли в различен клуб – “Торино “. Как се получи това, сеньор Баджо?
– Смених много тимове с изключение на „ Торо “. Бях още и в „ Юве “, и в „ Интер “, и в Лацио. Нека да кажем по този начин – където съм бил, постоянно са ме приемали добре, тъй като съм се раздавал до дъно и тимът ми е побеждавал. За почитателите и тимовете постоянно най-важни са резултатите.
– Когато бяхте в „ Ювентус “, отборът беше прочут с двете огромни звезди с името Баджо. Как се разбирахте с Роберто?
– О, с него се разбираме доста добре даже и през днешния ден. Виждаме се понякога и си приказваме за предишното. Много положителни са ни връзките, тъй като той беше и продължава да е едно прелестно момче. Обича да се майтапи и компанията му е постоянно приятна. Взаимотношенията ни са допустимо най-хубавите, без значение че той постоянно е бил по-известният Баджо от двама ни и по-търсеният от всички. Но да бъда малко в неговата сянка бе добре за мен, тъй като нямаше толкоз напън и ми беше по-спокойно. Ролята на Роби бе много по-тежка. Очакваше се доста от него в предни редици. Имаме солидно количество триумфи дружно. Справяхме се добре, играхме на международно. Имаме едно прелестно другарство.
– Заради това съвпадане на семейства изпадали ли сте в странни обстановки?
– Имаше от време на време обърквания, само че след мощното ни международно състезание дружно всички се научиха да ни разпознават. Някои обаче продължиха неправилно да ни мислят за братя. Да, братята Баджо. Двамата братя. Доволни бяхме да ни мислят за такива, само че не сме.
– Вкарахте три гола в двата финални мача за купата на УЕФА против „ Борусия “ (Дортмунд). Това ли е най-голямото ви достижение в „ Ювентус “?
– Да. Трофеят бе извоюван в огромна степен от тези голове. Самата Купа на УЕФА обаче също е положително достижение. А сме трима играчи, които държим връх и сме я печелили по 3 пъти. Но аз държа и достижението по голове, вкарани във край за тази купа. Щастлив съм, че е по този начин. Още повече, че не знам дали някой може да усъвършенства върха ми, тъй като общо съм вкарал пет гола в трите финала. Мисля, че в днешни дни е съвсем невероятно да бъде повторено.
– Още в първия сезон за „ Парма “ още веднъж спечелихте още веднъж Купата на УЕФА и вкарахте голове тъкмо против някогашния ви тим – „ Ювентус “. Явно ви върви във финалите да вършите работата на нападателите?
– Да. Често се е случвало да се подвизавам като нападател и да въвеждам. Освен това тъкмо в този мач имаше малко и миг на възмездие, тъй като предната година „ Юве “ ме продаде в „ Парма “. Но това не е толкоз значимо, а по-важно е това, че завоювах втората си Купа на УЕФА и още веднъж вкарах във финалните мачове – този път два гола. Беше прелестно.
– „ Парма “ построи страховит тим по това време, само че за какво не съумя да стане първенец?
– Имахме в действителност доста добър тим със страхотни единици. Спечелихме още един път Купата на УЕФА в Москва. Затова и се съгласих да вземам участие като деец в шампионата „ Купата на легендите “ там. Беше нещо като завръщане в предишното. Сигурен съм, че „ Парма “ в никакъв случай няма да има толкоз мощен отбор. Спечелихме толкоз доста купи! Липсваше ни единствено Скудетото, само че по това време нямаше по какъв начин да изпреварим „ Ювентус “. Силите ни стигнаха единствено да се класираме втори. И то с доста дребна разлика в точките.
– По това време бяхте дружно с Христо Стоичков в тима. Какви мемоари имате за него като съотборник?
– Повече от прелестни. Беше в действителност отлично да сме дружно. Обожавах шегите му. Много беше значимо да имаме в редиците подобен престиж като него. Единственото за което скърбя е, че пристигна към този момент в последните години преди да завърши кариерата му. Ако го бяхме взели при нас няколко години по-рано, можеше да бъде още по-хубаво.
– Дойде в „ Парма “ като настоящ притежател на Златната топка. Как го приехте?
– Много задушевно, тъй като беше единственият вид на притежател на „ Златната топка “, който тогава можеше да пристигна при нас. Прекрасен и прочут град, само че с една по-скоро фамилна и тиха атмосфера. Не беше гръмък като огромните. Приехме го добре, а аз му отстъпих фланелката с номер 8. Дотогава я носех аз. Все отново беше притежател на „ Златната топка “, а пък аз взех фланелката с номер 24. И по този начин играхме една година дружно. Само една за жалост, тъй като той се върна в „ Барселона “, само че всичко беше прелестно.
– Една година по-рано играхте против Христо в полуфинал на международно състезание. В България, а и самият Христо и до ден сегашен упрекват съдията, че не даде дузпа за България.
– Да. Спомням си този полуфинал. Бихме ви с 2:1 и Христо тогава вкара. Имаше доста мощни моменти за него на това международно. Но ние направихме едно в действителност доста мощно първо полувреме против България. В този мач Роберто Баджо получи леко разтежение. А няколко от нашите играчи се измориха дотолкоз, че това се оказа проблем за финала. След този мач бяхме физически изтощени. Въпреки това успяхме да стигнем до дузпи, само че там към този момент лотарията е цялостна. Доказателство е, че от бялата точка пропуснаха наши съотборници, които по принцип в никакъв случай не бяха пропущали преди този момент.
– Изненада ли беше за вас, че България се появи като противник на полуфинала?
– Участието на България на полуфинал беше в действителност сензация. Отборът, за който най-вече се приказва. Никой преди този момент не беше предвиждал такова положително показване от вас, само че мога да кажа единствено, че беше изцяло справедливо. Направихте огромно мондиал.
– Какво мислите за нашия тим от това състезание? Сигурно сте го разузнавали, наблюдавали…
– Много мощен тим. Лечков, Христо и доста други прелестни футболисти, на които сега не мога да си спомня тъкмо имената. Но няма по какъв начин да не помни, че имахте прелестен тим, доста техничен. Сега си припомням, че един от централните бранители беше извънредно смел и съм го запомнил. Стигнахме до мача с вас пределно съсредоточени и Слава Богу, че знаехме че сте сложен противник и не ви подценихме.
– На финала загубихте от Бразилия, като тъкмо най-хубавите изпуснаха дузпи – Роберто Баджо, Масаро, Барези… Защо се случи това? Проклятие ли е върху най-големите да пропущат навръх финали?
– Когато се стигне до дузпи на такова равнище нещата в действителност стават непредсказуеми. Определено има футболисти, които са готови и рядко пропущат, само че на край даже това не е несъмнено. Защото колкото и да са уверени, въпреки всичко са човешки същества и могат да сбъркат. Много тежък шампионат беше. Такава отмалялост имаше най-после, че имах възприятието, че краката ми са от олово. 120 минути игра на 40-градусовата горещина. Не беше по никакъв начин елементарно и по тази причина не можем да упрекваме никого. Представете си бразилците. Те имат такава популярност на екзекутори при дузпите, че някои от тях даже и на подготовка на са изпускали. А в този край тъкмо те сгрешиха от бялата точка и то два пъти.
– Ако не ви бяха сменили, щяхте ли да биете дузпа?
– Имаше опция, в случай че имаше тъждество да удрям, само че щях да бъда седми или осми. И нямаше да се стигне до мен.
– Четири години по-късно на мондиала още веднъж загубихте и още веднъж с дузпи. И тогава ви смениха и вие още веднъж не бихте дузпа и против Франция?
– Да. Така стана. Сблъскахме се с Франция на четвъртфинала. Освен че играеха вкъщи пред своята аудитория, бяха и по-силният тим. Тогава си помислих, че в случай че успеем да преминем през тях ще спечелим сигурно купата. Сигурни бяхме в това, само че казусът бе по какъв начин да ги отстраним. Дори си припомням, че тогава още беше в действие правилото на златния гол и в самия край един удар на Роберто мина на два или три сантиметра от гредата. Нищо, споделих си. Ако успеем да ги преборим на дузпите, ще минем на полуфинал и от там нататък ще е елементарно и красиво. Но при дузпите пропуснахме два пъти…
– В края на кариерата си играхте малко и за британския „ Блекбърн “. Как ви се стори британското състезание?
– Беше доста прекрасен интервал. Английският шампионат е мощен. Страхотно състезание. За мен е най-хубавото в света. Имам поради като футбол. Разбира се класни са и испанската Ла лига, шампионатите в Германия, Франция, Италия… Едно време Италия се бореше за първо място, а в този момент може би е петото или шестото състезание по мощ. Но на мен постоянно британското състезание ми е харесвало най-вече. Прекрасно е! Футбол в най-чистия му тип.
– Кои мачове от вашата кариера остават най-значими за вас?
– Мисля, че това ще са всичките финали. Заключителните борби за Купата на УЕФА, финалите за Купата на Италия, Суперкупата, финалът на международното състезание, финалът на европейското състезание. Това са мачовете на истината, при които не се гледа по какъв начин си играл. Отборът или е изгубил или е спечелил. Решаващи конфликти на крайностите. И по тази причина те са най-важните и остават в историята.
– Работил сте с неповторими треньори като Невио Скала, Чезаре Малдини, Дино Дзоф и Карло Анчелоти. Италия ли създава най-хубавите тактици във футбола?
– Нашите огромни треньори демонстрираха на целия свят по какъв начин би трябвало да се подреждат играчите на терена. И до ден сегашен тимовете на експертите от Ботуша играят доста добре тактически. За страдание обаче не е по този начин с техниката. Едно време имаше повече техника в нашите футболисти, а през днешния ден тя е по-малко. А в това време всички останали огромни футболни народи в Европа израснаха доста по-бързо от нас. Обаче и до през днешния ден не могат да се подредят толкоз добре тактически като нас на терена. Италианските треньори през днешния ден са пръснати по света и демонстрират опита си на други народи и ги учат по какъв начин да застават и по какъв начин да се движат на терена. Така другите методично израстват във футбола и става все по-трудно да играем против тях.
– Имате ли персонално предпочитание да работите като треньор?
– Не! Не желая. Много повече избирам, както върша и сега – да изучавам момчетата в школата на футбол. Да работя с юноши от 14 до 17години. Там е същинското наслаждение за мен. Нищо не може да се съпостави с благодарността им, когато споделиш с тях опита си.
– По ваше време бяхте един от най-елегантните халфове в света. В днешния футбол кой футболист най-вече ви харесва на вашия пост?
– Това е сложен въпрос, тъй като в този момент положителните са в действителност доста. Има също и доста, в действителност доста класни чужденци. Италианските играчи действително са малко слабички сега. Но в случай че приказваме в международен аспект може би на върха са Иван Ракитич от „ Барселона “ и Тони Крос от „ Реал “ (Мадрид).
– Преживя ли Италия обстоятелството, че не игра на международното състезание?
– Много тъжно беше. Нещо, което не беше ставало от 60 години, само че станалото – станало. Сега би трябвало да почнем да градим от нулата. Да се направи постоянна основа на бъдещия ни тим и да се надявам след четири години да се върнем като фактор на идващото международно. Това за всички в Италия е извънредно значимо, тъй като има хора, които прекарват цялото си време в очакване на идващия Мондиал. И даже мощно страдат, когато не могат да гледат „ скуадра адзура “.
– Съгласен ли сте, че италианският футбол е в рецесия?
– Това е по този начин още от 2006 година. Тогава не се направи нужното, с цел да се програмира бъдещето. Не се предприе нищо за младежкия футбол и за подрастващото потомство. От тогава единствено се следи това да се привлекат положителни, само че евтини чужденци. При тази обстановка просто е невероятно да сглобиш мощен народен тим. Нямаш късмет при неналичието на мощни единици. Невъзможно е!
– Може ли Роберто Манчини да изведе „ скуадра адзура “ от рецесията?
– Всичко би трябвало да стартира от федерацията. Трябва да си построи в действителност напълно нов тим. Евентуален избор на сеньор Томази за президент щеше да бъде доста добър за футбола ни, тъй като става дума въпреки всичко за някогашен футболист с знания. Но не би. Федерацията заложи на Роберто Манчини, който би трябвало да направи в действителност един главен ремонт.
– Проблем ли е за италианския футбол, че само „ Ювентус “ става първенец към този момент 7години поред?
– „ Юве “ заслужава да е на върха. Те са в действителност най-силният тим в Италия. Не единствено в родината ни, само че и на високо европейско равнище. Силно управление, мощни притежатели, една система на ръководство, която е от повече от 20 години и работи сполучливо. Просто си правят добре работата. Справедливо е да печелят, тъй като го заслужават.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ