Митове и легенди за Карл Велики
Династичните трансформации безспорно трансформирали образа на земите, които влизали в най-голямата западноевропейска мощ през Ранното Средновековие – империята на Карл Велики (упр. 768-814). Бъдещите поданици на Франция от класическото Средновековие познавали тези остарели за тях времена като периода на „ благата Франция “. Героичните песни, които изпълнявали трубадурите-жонгльори пред обкованите в брони рицари, били известни в цяла средновековна Западна Европа. Каква била Франция по времето на Карл Велики?
В нея нямало единен столичен център: той се местел ту в Лан, ту в античния Аахен. Границите на този именит свят постоянно са вълнували две спорещи групи историци – „ романисти “ и „ германисти “. Проблемът е, че тогава към момента нямало и помен от национална еднаквост. Самият епос бил създаван или преразказван в западните и източни земи на някогашната Каролингска империя, и то епохи по-късно – т.е., към този момент в оформящите се национални страни. Старите френски песни за героичните времена на Карл и неговите рицари-паладини се пеели във всички краища на християнския Запад – но това било доста по-късно от епохата, когато Каролингите управлявали цяла Западна Европа.
Важно е да се означи, че мнозина историци и до днес считат голямото държавно образувание на Карл Велики за именит първообраз на обединена Европа. Митът за величието на Каролингската ера се оказал необикновено жизнерадостен.
В средновековните творби Карл Велики, неговите доближени и наследници получили втори живот. Новият образ и характер на героите в никакъв случай не изопачавали „ историческата истина “ за Каролингите. Просто художествената фикция на средновековните артисти, разказвачи и писатели добавила на Карл Велики дълга сива брада и още 130 години живот. В същото време той придобил черти както на именития си дядо Карл Мартел (687-741), по този начин и на внука си Карл Плешиви (823-877). Майката на императора – Бертрада, пък се нараснала във физическите си размери; тя станала висока и с огромни крайници. Децата му не се трансформирали кой знае какъв брой: Людовик Благочестиви (778-840) в легендите си останал подобен, какъвто бил и в реалност: неуверен и безволен.
Но воините от дружината му претърпели много промени. Мнозина от неговите рицари в реалност починали. Въпреки това, Роланд и Гийом Тулузки въпреки всичко „ оживели “ и се обзавели със фамилни връзки: първият станал племенник на Карл, а вторият получил доблестен генезис.
В легендите се появили нови герои, като че ли изникнали от нищото: неистовият Рено дьо Монтобан със своите братя, храбрият Ожие Датчанина, който непрекъснато спасявал Карл в най-кървавите борби, буйният Раул дьо Камбре и мнозина други. Всички те имали изцяло разнообразни функционалности и биографии в легендите, но винаги били обединени от една фигура – император Карл.
Дори фамозната „ Песен за Роланд “, датирана от ХІІ век, не е толкова за подвига на самия Роланд, колкото за Карл Велики. Смелият племенник на краля умира в прохода Ронсевал, прикривайки отстъплението на франките. Карл отмъщава на сарацините за смъртта на правилния си сподвижник. Разбира се, хрониките говорят за несполучлива битка срещу арабските нашественици в Испания – но в епоса непобедимият Карл разгромява сарацините и носи още веднъж Кръста в земите, които в миналото били християнски. В поемата „ Гитален “, модифицирана от Жан Бодел в ХІІ век, се разказва и изтощителната битка на Карл срещу езичниците-сакси.
Използвайки героичния облик на краля на франките през същото столетие се появява творбата „ Пътешествието на Карл Велики до Йерусалим и Константинопол “. В него, откакто се скарва със съпругата си, Карл и неговата свита отиват във Византия, пируват като посетители, а воините в пиянски диалози обсъждат помежду си какви вреди ще нанесат на домакините си в Константинопол. Гюгон, гръцкият цар, разбира за това и решава да се бие с франкската тайфа. Меренето на силите приключва с победа за Карл и неговата смела тайфа. След като посещава Йерусалим и побеждава всички врагове, кралят на франките се завръща в родината и получава амнистия от жена си.
Хронистите не пестели гръмките прилагателни в своите творби, основани след гибелта на Карл Велики. Думите „ най-благороден “, „ несломим “, „ най-прославеният Август “ все по-често се споменавали с течение на времето и с влошаването на ситуацията в земите на наследниците на Карл през Х-ХІ век.
В съзнанието на средновековните хронисти и мислители епохата на царуването на основния Каролинг останала като пример за време, в което християнския свят достигнал най-голям подем, а начело била именита и харизматична персона.
В Карл виждали същинския първообраз и противник на крал Артур. Артуровата епопея е по-стара от каролингската и по-широко публикувана. Но зад легендите за Карл Велики се крият същински победи и постижения на историческа персона, чието битие в никакъв случай не е било поставяно под подозрение. Войните с лангобардите, сарацините и саксонците, приемането на императорската купа от папата в Рим – всичко това е правдиво записано от историците в техните ръкописи.
Но, въпреки всичко, както добре знаем, историята и легендите постоянно се преплитат.
–
