Младите софтуерни специалисти не остават дълго с една технология
Динамиката е предизвикателство за тях, споделя Лилия Месечкова, Progress
Трудно се прави кариера с непрекъснатото терзание, че през днешния ден си топ-специалист, а на следващия ден може да си нерелевантен към пазара, споделя Лилия Месечкова, старши вицепрезидент „ Софтуерно инженерство “ в Progress (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Странна панорама е огромната конферентна зала на SEC в предпоследната седмица на октомври 2023 година В сумрака се обрисуват безчет силуети, леко осветявани от сини и зелени светлини на великански екран пред редиците столове и въртящи се диодни прожектори. Млади, вглъбени, съсредоточени, над 500 души са притихнали, вперили взор в светещия екран, където шават редове програмен код. Зрителите на DevReach 2023 са най-вече софтуерни експерти. Някои са тук, с цел да разширят познанията си. Други желаят да узнаят детайлности за програмни езици, с които в никакъв случай не са боравили.
Във фоайето пред залата млада жена, облечена в грациозен костюм, със загадъчна усмивка отпива глътка кафе. На лицето ѝ е изписано удовлетворение, сходно на това на безрезервен родител, преди малко наблюдавал по какъв начин децата му прекрачват портала на почитан университет. Жената е Лилия Месечкова, старши вицепрезидент „ Софтуерно инженерство “ в Progress Software (компанията, която за следващ път провежда конференцията DevReach). Много от младежите в сумрачната зала са нейни сътрудници.
„ Някога, към 2005 година, се искаше толкоз доста изчерпателност, старание и упоритост, с цел да започнеш работа като софтуерен инженер. А в този момент е толкоз по-лесно “, споделя Месечкова със загадъчната си усмивка.
Защо през 2005 година беше мъчно да започнеш кариерния си път като софтуерен разработчик, а в този момент е толкоз елементарно?
Има статистически данни, които разкриват какъв е бил броят на софтуерните разработчици у нас през 2005 година и какъв е през днешния ден. През 2005 година у нас тези експерти са били 5 хиляди. Днес са 50 хиляди – 10 пъти повече.
още по темата
Това повишаване е чисто органично. То се дължи на обстоятелството, че доста компании са навлезли на пазара и са отворили нови работни места.
От това произтича огромната разлика. Когато ние прохождахме в промишлеността, през 2005 година, имаше малко благоприятни условия. Нивото на развиване тогава изискваше огромна изчерпателност в технологиите. Софтуеристите се състезаваха яростно един с различен. Считаше се за висока оценка да те вземат на работа някъде – дават ти късмет да опиташ, да изпробваш опциите си, да стартираш.
Много мощно у нас, прохождащите софтуеристи, беше желанието да се докажеш, да потвърдиш, че този късмет не ти е даден на вятъра. Започвахме работа след старателно учене, доста вложени старания, с горящ хъс и упоритост. Неуморно се стараехме да оправдаем високите упования, с цел да покажем, че не е на вятъра ни е даден късмет.
Днес виждаме не просто съществуването на доста повече благоприятни условия. Има и доста необятен набор от технологии, с които човек може да започва кариерата си. С някои от тях е по-лесно да започнеш, в сравнение с с други. Това в действителност основава упованието, че софтуерните инженери имат доста огромни шансове. Така е, тъй като бизнесът се състезава за тях, а не противоположното.
Но не е ли по-добре за софтуерния бизнес да е както през 2005 година – да има избор от доста на брой, амбициозни младежи, които са задълбочени, конкуриращи се?
Хората и през днешния ден учат доста усърдно и откровено желаят да се оправят чудесно с работата си. Но еволюцията на технологиите е предизвикателство в последните години. Ако в миналото виталният цикъл на дадена технология беше 8-10 години, в този момент той е 3-5 години.
Ето: от една страна виталният цикъл се редуцира, а от друга – усвояването на технологията изисква година и половина или две! Много е трудоемко да усвоиш нещо ново, а неговият витален цикъл да е толкоз къс! Това е предизвикателство. Днес си в авангарда на новото, а на следващия ден може да се окаже, че то към този момент е остаряло.
Трудна е за младите, прохождащи експерти динамичността, с която би трябвало да се оправят. Тя е предизвикателство и за бизнеса: по какъв начин да намериш опитни фрагменти?
Наистина, по какъв начин? Ако виталният цикъл на дадена нова технология е 3-5 години, то значи многогодишният опит не може е аршин за избора на професионалист…
О, да, в доста случаи опитът към този момент въобще не е аршин. Гледа се капацитетът за учене, отвореността към нови неща, ангажираността, отношението към работата. Това е доста по-важно в този момент за работодателите.
За софтуерните специалисти е скъпо да знаят, че огромните софтуерни компании не се движат с чак подобен интензитет. Динамиката в смяната на технологиите е доста мощно осезаема при новостартиращите бизнеси – така наречен стартъпи. Факт е, че софтуерните експерти обичат да са част от нещо ново и друго, тези нови технологии ги притеглят мощно. Но в света на новостартиращите компании познанията в нова и авангардна технология могат доста бързо да се окажат остарели, невалидни.
Щом бизнесът се състезава за гениите, а не противоположното, това не прави ли неприятна услуга на самите софтуеристи, като прекалено ги глези?
Предизвикателството за тях по никакъв начин не е елементарно. Даже им е доста мъчно. Да, правилно е – мъчно по друг метод от този, по който беше мъчно за прохождащите софтуеристи през 2005 година Днес за младите гении е доста мъчно да се задържат на едно нещо за дълго време. Това е особено за цялото потомство. Те мъчно резервират фокуса си в една посока. Вниманието им бързо прескача от едно нещо на друго.
Не се живее елементарно с непрекъснатото терзание, че през днешния ден си експерт, само че на следващия ден към този момент може да си изостанал, да не си настоящ, да не си съответстващ към пазара.
Трудно се прави кариера с непрекъснатото терзание, че през днешния ден си топ-специалист, а на следващия ден може да си нерелевантен към пазара, споделя Лилия Месечкова, старши вицепрезидент „ Софтуерно инженерство “ в Progress (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Странна панорама е огромната конферентна зала на SEC в предпоследната седмица на октомври 2023 година В сумрака се обрисуват безчет силуети, леко осветявани от сини и зелени светлини на великански екран пред редиците столове и въртящи се диодни прожектори. Млади, вглъбени, съсредоточени, над 500 души са притихнали, вперили взор в светещия екран, където шават редове програмен код. Зрителите на DevReach 2023 са най-вече софтуерни експерти. Някои са тук, с цел да разширят познанията си. Други желаят да узнаят детайлности за програмни езици, с които в никакъв случай не са боравили.
Във фоайето пред залата млада жена, облечена в грациозен костюм, със загадъчна усмивка отпива глътка кафе. На лицето ѝ е изписано удовлетворение, сходно на това на безрезервен родител, преди малко наблюдавал по какъв начин децата му прекрачват портала на почитан университет. Жената е Лилия Месечкова, старши вицепрезидент „ Софтуерно инженерство “ в Progress Software (компанията, която за следващ път провежда конференцията DevReach). Много от младежите в сумрачната зала са нейни сътрудници.
„ Някога, към 2005 година, се искаше толкоз доста изчерпателност, старание и упоритост, с цел да започнеш работа като софтуерен инженер. А в този момент е толкоз по-лесно “, споделя Месечкова със загадъчната си усмивка.
Защо през 2005 година беше мъчно да започнеш кариерния си път като софтуерен разработчик, а в този момент е толкоз елементарно?
Има статистически данни, които разкриват какъв е бил броят на софтуерните разработчици у нас през 2005 година и какъв е през днешния ден. През 2005 година у нас тези експерти са били 5 хиляди. Днес са 50 хиляди – 10 пъти повече.
още по темата
Това повишаване е чисто органично. То се дължи на обстоятелството, че доста компании са навлезли на пазара и са отворили нови работни места.
От това произтича огромната разлика. Когато ние прохождахме в промишлеността, през 2005 година, имаше малко благоприятни условия. Нивото на развиване тогава изискваше огромна изчерпателност в технологиите. Софтуеристите се състезаваха яростно един с различен. Считаше се за висока оценка да те вземат на работа някъде – дават ти късмет да опиташ, да изпробваш опциите си, да стартираш.
Много мощно у нас, прохождащите софтуеристи, беше желанието да се докажеш, да потвърдиш, че този късмет не ти е даден на вятъра. Започвахме работа след старателно учене, доста вложени старания, с горящ хъс и упоритост. Неуморно се стараехме да оправдаем високите упования, с цел да покажем, че не е на вятъра ни е даден късмет.
Днес виждаме не просто съществуването на доста повече благоприятни условия. Има и доста необятен набор от технологии, с които човек може да започва кариерата си. С някои от тях е по-лесно да започнеш, в сравнение с с други. Това в действителност основава упованието, че софтуерните инженери имат доста огромни шансове. Така е, тъй като бизнесът се състезава за тях, а не противоположното.
Но не е ли по-добре за софтуерния бизнес да е както през 2005 година – да има избор от доста на брой, амбициозни младежи, които са задълбочени, конкуриращи се?
Хората и през днешния ден учат доста усърдно и откровено желаят да се оправят чудесно с работата си. Но еволюцията на технологиите е предизвикателство в последните години. Ако в миналото виталният цикъл на дадена технология беше 8-10 години, в този момент той е 3-5 години.
Ето: от една страна виталният цикъл се редуцира, а от друга – усвояването на технологията изисква година и половина или две! Много е трудоемко да усвоиш нещо ново, а неговият витален цикъл да е толкоз къс! Това е предизвикателство. Днес си в авангарда на новото, а на следващия ден може да се окаже, че то към този момент е остаряло.
Трудна е за младите, прохождащи експерти динамичността, с която би трябвало да се оправят. Тя е предизвикателство и за бизнеса: по какъв начин да намериш опитни фрагменти?
Наистина, по какъв начин? Ако виталният цикъл на дадена нова технология е 3-5 години, то значи многогодишният опит не може е аршин за избора на професионалист…
О, да, в доста случаи опитът към този момент въобще не е аршин. Гледа се капацитетът за учене, отвореността към нови неща, ангажираността, отношението към работата. Това е доста по-важно в този момент за работодателите.
За софтуерните специалисти е скъпо да знаят, че огромните софтуерни компании не се движат с чак подобен интензитет. Динамиката в смяната на технологиите е доста мощно осезаема при новостартиращите бизнеси – така наречен стартъпи. Факт е, че софтуерните експерти обичат да са част от нещо ново и друго, тези нови технологии ги притеглят мощно. Но в света на новостартиращите компании познанията в нова и авангардна технология могат доста бързо да се окажат остарели, невалидни.
Щом бизнесът се състезава за гениите, а не противоположното, това не прави ли неприятна услуга на самите софтуеристи, като прекалено ги глези?
Предизвикателството за тях по никакъв начин не е елементарно. Даже им е доста мъчно. Да, правилно е – мъчно по друг метод от този, по който беше мъчно за прохождащите софтуеристи през 2005 година Днес за младите гении е доста мъчно да се задържат на едно нещо за дълго време. Това е особено за цялото потомство. Те мъчно резервират фокуса си в една посока. Вниманието им бързо прескача от едно нещо на друго.
Не се живее елементарно с непрекъснатото терзание, че през днешния ден си експерт, само че на следващия ден към този момент може да си изостанал, да не си настоящ, да не си съответстващ към пазара.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ