От кроскънтри към спринт - необичайната трансформация на Дина Ашър-Шмит
Дина Ашър-Смит е европейска шампионка на 200 метра от Амстердам 2016, има бронзов олимпийски орден с Англия на 4 по 100 м от Рио де Жанейро 2016, както и по един сребърен и бронзов в същата дисциплинираност от международни шампионати. 22-годишната британка е също и международна шампионка за девойки на 100 м от Орегон 2014.
В новата графа на уеб страницата на iaaf.org “Обичам спринта, защото” тя разкри, че първите й стъпки в атлетиката са били в радикално друга дисциплинираност от спринтовите бягания.
“Пътят ми в спринта беше малко чудноват, тъй като започнах като състезателка по кроскънтри. Аз бях дете, което правеше всичко - плуване, скокове във вода, балет, даже свирех на тромпет. Бях на 8, когато другар ми сподели, че ще ми купи сладолед, в случай че отида с него в нов атлетически клуб в учебно заведение. Реших да приема офертата, само че не осъзнах, че ще запретна ръкави още на първия ден с присъединяване на локално състезане по кроскънтри. Беше леден ноемврийски ден и аз бях с оранжевата си шапка на главата, мислейки си: 'това несъмнено не си заслужава един сладолед’. Бягах с 300-400 деца и съм сигурна, че в един миг почувствах кръв в устата си - в никакъв случай не бях практикувала спорт за устойчивост преди. По-късно осъзнах, че съм приключила пета. Оттогава практикувах кроскънтри цялостен сезон, до момента в който по-късно открих спринта, на който се любувах надалеч повече.
A post shared by Dina (@dinaashersmith) on Feb 28, 2018 at 12:55pm PST
Много години не одобрявах спринта прекомерно съществено. За да бъда почтена - не мислех, че беше нещо особено, само че откакто бях номинирана за премията на BBC за “Спортна персона на годината при девойките” през 2013 година (годината, в която Дина Ашър-Смит стана европейска шампионка за девойки на 200 м и завоюва бронзов орден на 4 по 100 м на международното за юноши и девойки) всичко се промени. До този миг бях типично учебно момиче, на което се е случило да се насочи към бягането.
Винаги съм била спортна натура. Идвам от доста спортно семейство. Майка ми е играла хокей и бяхме привикнали да играем в задния двор.
Бягам, тъй като обичам да се състезавам. Обичам надпреварите, изключително адреналина, който усещах, откакто финиширам.
I firmly believe that sport has the potential to change the world, and so I had a great evening at the @laureussport awards last night in a room full of likeminded people! Congratulations to all the winners ♥ #SportForGood@kolchagovbarba
A post shared by Dina (@dinaashersmith) on Feb 28, 2018 at 1:26am PST
Също обичам бягането, тъй като ми харесва да се представям пред аудитория - това ме прави щастлива. Когато бях по-млада, бях привикнала да танцувам махленски джаз. Майка ми и татко ми бяха привикнали да гледат и просто обичах да бъда на сцената и да представям шоу, даже и когато не бях постоянно в точния момент. По сходен метод обичам спринта и давам най-хубавото пред доста аудитория, с цел да върша хората горди.”
В новата графа на уеб страницата на iaaf.org “Обичам спринта, защото” тя разкри, че първите й стъпки в атлетиката са били в радикално друга дисциплинираност от спринтовите бягания.
“Пътят ми в спринта беше малко чудноват, тъй като започнах като състезателка по кроскънтри. Аз бях дете, което правеше всичко - плуване, скокове във вода, балет, даже свирех на тромпет. Бях на 8, когато другар ми сподели, че ще ми купи сладолед, в случай че отида с него в нов атлетически клуб в учебно заведение. Реших да приема офертата, само че не осъзнах, че ще запретна ръкави още на първия ден с присъединяване на локално състезане по кроскънтри. Беше леден ноемврийски ден и аз бях с оранжевата си шапка на главата, мислейки си: 'това несъмнено не си заслужава един сладолед’. Бягах с 300-400 деца и съм сигурна, че в един миг почувствах кръв в устата си - в никакъв случай не бях практикувала спорт за устойчивост преди. По-късно осъзнах, че съм приключила пета. Оттогава практикувах кроскънтри цялостен сезон, до момента в който по-късно открих спринта, на който се любувах надалеч повече.
A post shared by Dina (@dinaashersmith) on Feb 28, 2018 at 12:55pm PST
Много години не одобрявах спринта прекомерно съществено. За да бъда почтена - не мислех, че беше нещо особено, само че откакто бях номинирана за премията на BBC за “Спортна персона на годината при девойките” през 2013 година (годината, в която Дина Ашър-Смит стана европейска шампионка за девойки на 200 м и завоюва бронзов орден на 4 по 100 м на международното за юноши и девойки) всичко се промени. До този миг бях типично учебно момиче, на което се е случило да се насочи към бягането.
Винаги съм била спортна натура. Идвам от доста спортно семейство. Майка ми е играла хокей и бяхме привикнали да играем в задния двор.
Бягам, тъй като обичам да се състезавам. Обичам надпреварите, изключително адреналина, който усещах, откакто финиширам.
I firmly believe that sport has the potential to change the world, and so I had a great evening at the @laureussport awards last night in a room full of likeminded people! Congratulations to all the winners ♥ #SportForGood@kolchagovbarba
A post shared by Dina (@dinaashersmith) on Feb 28, 2018 at 1:26am PST
Също обичам бягането, тъй като ми харесва да се представям пред аудитория - това ме прави щастлива. Когато бях по-млада, бях привикнала да танцувам махленски джаз. Майка ми и татко ми бяха привикнали да гледат и просто обичах да бъда на сцената и да представям шоу, даже и когато не бях постоянно в точния момент. По сходен метод обичам спринта и давам най-хубавото пред доста аудитория, с цел да върша хората горди.”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ