Димитровден е! Вижте българските традиции и обичаи. Свети Димитър е

Димитровден е! Вижте българските обичаи и традиции. Свети Димитър е един от обичаните светци на българина. На празника, който се празнува на 26 октомври, имен ден имат всички, носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни. Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий –
знак на неверника-антихрист.
Предание разказва как дружно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, по тази причина ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им св. Петка и св. Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.
Друго българско национално поверие
показва Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в разнообразни направления. Георги му зарекъл, че в случай че види от стряха кръв да капе, то значи е починал. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по приятелски –
за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата.
В националните показа пристигна ли св. Димитър на коня си от брадата му стартира да пада сняг, т.е идват зимата и студът. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен.

От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден – по този начин групирали българите сезоните. Границата сред годишните сезони имали селскостопански темперамент.
Времето от
Димитровден до Никулден народът назовава „ Сиромашко лято “.
Около Димитровден завършвали и градежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и благодат в новия дом. Обичаят претендирал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден честват и строителите.
На деня на светията, стопаните се разплащат
и разпускат наетите от Гергьовден служащи, овчари и ратаи. На места този празник се назовава Разпуст, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови облекла, овен или агънце.

Димитровден е изпълнен с доста гадания за идната зима и година: ако месечината е цялостна – цялостен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта против празника, овчарите хвърляли в кошарата една сопа. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се считало,
че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия посетител, стъпил в дома /полазник/, добър и състоятелен ли е гостът, такава ще е и годината.

По остарял бит на имен ден се върви натрапен и се носят бели цветя за именика, с цел да е богатства зимата. Цветята се увиват с червен конец,
с цел да са здрави имениците цяла година.
На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле – с петел в случай че именикът е мъж, и с кокошка – в случай че е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се поставя варена царевица, пестил, пита с ябълки, банички с ябълки или просто печени ябълки, рачел, тиква.

Житието на св. Димитър е преплетено с това на св. Нестор, който се уважава на идващия ден, същия който българите наричали Мишкин ден