След Димитровден идва зимата, а в дните след празника се гадае какво ще е времето през годината
Димитровден е измежду най-почитаните есенни празници както в Родопите, по този начин и в цяла България. В националните показа той е граничен миг в природата и отсам идва израза: " Свети Георги носи лято, а свети Димитър – зима “. Това сподели за " Фокус “ доктор Ваня Йорданова – етнолог в Регионален исторически музей " Стою Шишков “ – Смолян.
Пределният миг идва оттова, че на Димитровден свършва интервала, в който се наемат овчари, ратаи, говедари. Той е от Гергьовден до Димитровден или от Димитровден до Димитровден и тук-там разплащането става на идващия ден и по тази причина този ден се назовава още разпус.
В родопското село Стърница празникът е именуван Касум. Тогава се пекат колаци или марудници и те се дават на съседи и на овчаря, който е пасъл овцете през миналата година. Тогава се лъчат овцете и се има вяра, че в случай че ти влезе първо жена в къщата, то в идната стопанска година ще се раждат повече женски агънца в това семейство, описа етнологът.
В село Гълъбово пък 12 дни след Димитровден се гадае какво ще бъде времето през 12-те месеца на годината. На първия ден след празника се гадае какво ще е времето през ноември, на втория през декември, на третия през януари и т. н. В село Давидково сутринта на Димитровден се поглеждат овцете. Ако те са се събрали вкупом се е вярвало, че зимата ще бъде зла и студена. Пак в региона на община Баните на Димитровден срещу вълци не се пипат ножици и ножове. Една седмица след Димитровден назовават за времето – в случай че падне градушка, ще падни градушка и през зимата. Шестте дни след празника са известни като броените дни.
На този празник са се устройват и до през днешния ден курбани, селски сборове и служби. В събота преди Димитровден се е правила и Димитровденската задушница. Празникът на свети Димитър се празнува от всички именици и техните родственици, които носят неговото име, сподели още етнологът.
Пределният миг идва оттова, че на Димитровден свършва интервала, в който се наемат овчари, ратаи, говедари. Той е от Гергьовден до Димитровден или от Димитровден до Димитровден и тук-там разплащането става на идващия ден и по тази причина този ден се назовава още разпус.
В родопското село Стърница празникът е именуван Касум. Тогава се пекат колаци или марудници и те се дават на съседи и на овчаря, който е пасъл овцете през миналата година. Тогава се лъчат овцете и се има вяра, че в случай че ти влезе първо жена в къщата, то в идната стопанска година ще се раждат повече женски агънца в това семейство, описа етнологът.
В село Гълъбово пък 12 дни след Димитровден се гадае какво ще бъде времето през 12-те месеца на годината. На първия ден след празника се гадае какво ще е времето през ноември, на втория през декември, на третия през януари и т. н. В село Давидково сутринта на Димитровден се поглеждат овцете. Ако те са се събрали вкупом се е вярвало, че зимата ще бъде зла и студена. Пак в региона на община Баните на Димитровден срещу вълци не се пипат ножици и ножове. Една седмица след Димитровден назовават за времето – в случай че падне градушка, ще падни градушка и през зимата. Шестте дни след празника са известни като броените дни.
На този празник са се устройват и до през днешния ден курбани, селски сборове и служби. В събота преди Димитровден се е правила и Димитровденската задушница. Празникът на свети Димитър се празнува от всички именици и техните родственици, които носят неговото име, сподели още етнологът.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ