Димитровден е народен и православен празник, отбелязван на 26 октомври

Димитровден е национален и православен празник, отбелязван на 26 октомври в памет на свети Димитър Солунски. Св. великомъченик Димитър Солунски Мироточиви бил родом от Солун. Баща му, който бил шеф на града, имал в дома си молитвена стая с икона и кандило. След гибелта на родителите си Димитър заел висок боен пост, бил отличен за своите качества, само че получил заповед да преследва християните. Вместо да направи този компромис, той покровителствал почитателите на Христос.

Чул за това, император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, изискал Димитър да се откаже от вярата си в Христа. Той отказал, увещанията били напразни, хвърлили го в тюрма. Устроили празненство в цирка.

Лий, фамозен герой, приканил наказаните християни на битка и ги хвърлял върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър, Нестор, изпросил благословия от него да иде на битка - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по разпореждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година.

Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекъснати, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил издигнат дребен храм. В него ставали доста чудеса. По-късно храмът бил уголемен и тогава намерили нетленните остатъци на мъченика. От тях родословие благовонно миро и по тази причина Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната мощ на мощите му, св. Димитър бил уважаван като настойник на град Солун. За мироточивите му мощи се приказва в монументи от Х век.

Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във превъзходната базилика, издигната на мястото на дребния храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от целия свят.

Свети Димитър е един от обичаните светци на българина. На празника, който се празнува на 26 октомври, имен ден имат всички, носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни. Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – знак на неверника-антихрист.

Предание споделя по какъв начин дружно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, по тази причина ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им св. Петка и св. Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.

Друго българско национално поверие показва Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в разнообразни направления. Георги му зарекъл, че в случай че види от стряха кръв да капе, то значи е починал. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по приятелски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.

В националните показа пристигна ли св. Димитър на коня си от брадата му стартира да пада сняг, т.е идват зимата и студът. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен.

От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден - по този начин групирали българите сезоните. Границата сред годишните сезони имали селскостопански темперамент.

Времето от Димитровден до Никулден народът назовава „ Сиромашко лято ".

Около Димитровден завършвали и градежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и благодат в новия дом. Обичаят претендирал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден честват и строителите.

На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден служащи, овчари и ратаи. На места този празник се назовава Разпуст, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови облекла, овен или агънце.

Димитровден е изпълнен с доста гадания за идната зима и година: в случай че месечината е цялостна - цялостен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта против празника, овчарите хвърляли в кошарата една сопа. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се считало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.

Характерно е и обредното гадаене по първия посетител, стъпил в дома (полазник), добър и състоятелен ли е гостът, такава ще е и годината.

По остарял бит на имен ден се върви натрапен и се носят бели цветя за именика, с цел да е богатства зимата. Цветята се увиват с червен конец, с цел да са здрави имениците цяла година.

На Димитровден на трапезата се подготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел, в случай че именикът е мъж, и с кокошка - в случай че е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се поставя варена царевица, пестил, пита с ябълки, банички с ябълки или просто печени ябълки, рачел, тиква.