Димитрий е роден в трети век в Солун. Баща му

Димитрий е роден в трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Когато Димитрий поотраснал и можел да схваща истината, родителите му го въвели в молитвената стая и почнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали духовник и го кръстили Димитрий. След кончината на родителите си Димитрий заел висок боен пост и получил заповед да преследва християните. Вместо това той ги покровителствал. На връщане от поход на Изток император Максимилиан спрял в Солун и изискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа, само че увещанията били напразни. Хвърлили го в тюрма. Димитрий умрял страдалчески през 306 година - прободен с копие. Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекъснати, над лобното място и на гроба на Свети Димитрий в Солун бил издигнат дребен храм. При него ставали доста чудеса. По-късно храмът бил уголемен и тогава намерили нетленните остатъци на мъченика, от които родословие благовонно миро.

Свети Димитрий доста пъти спасявал Солун от противников набези. Той бил уважаван още от тези времена в Тракия и в Македония. По-късно българите и гърците почнали разпалено да си оспорват " покровителството на небесния пълководец Свети Димитрий от Солун ". Заради славянския му генезис от антични времена всички славянски нации празнуват светеца. Българите и сърбите го почитат като патрон на цялото славянство.

Днес мощите на Свети Димитрий се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му място, а светецът се уважава като настойник на Солун. Името на Свети Димитрий е обвързвано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско иго, братята боляри Асен и Петър оповестили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на издигнатата от тях черква, наречена на Свети Димитрий. Закриляни от него, въстаниците довели битката за самостоятелност и възобновяване на българската държавност до сполучлив край.

Според националните поверия св. Димитър е брат близнак на св. Георги. Широко публикувана е поговорката " Свети Георги лято носи, а свети Димитър - зима ".

В националните показа пристигна ли св. Димитър на коня си от брадата му стартира да пада сняг, т.е. идват зимата и студът. От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден - по този начин групирали българите сезоните. Границата сред годишните сезони имали селскостопански темперамент. Времето от Димитровден до Никулден народът назовава " Сиромашко лято ". Около Димитровден завършвали и градежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и благодат в новия дом. Обичаят претендирал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден честват и строителите. На този ден стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден служащи, овчари и ратаи. На места този празник се назовава Разпус, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови облекла, овен или агне.
Като предвестител на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова към празника е една от най-големите задушници. Характерни са и трите дни след Димитровден - така наречен Миши празници, спазвани най-вече от дамите. На Димитровден се подготвят разнообразни ястия от птици и зеленчуци.

На Димитровден имен ден имат всички, носещи името Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка и сродни имена.

В България се отбелязва:

Професионалният празник на българските строители.Отбелязва се от 1996 година с Решение 1133 на Министерския съвет 17 октомври 1996 година в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден).

Празникът на Сливен.Отбелязва се от 1992 година с решение на Общинския съвет от 16 април 1992 година в деня на църковния празник св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на катедралния храм " Свети Димитър Солунски " в града, издигнат през 1831 година

Празникът на Видин.Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 1992 година в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на катедралния храм " Свети вмчк Димитър Солунски ", чието строителство стартира през 1884 година и приключва през 1926 година

Празникът на Община Айтос.Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 1993 година в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на черква " Св. вмчк Димитрий Солунски " в града, издигната през 1994 година

Празникът на Болярово.Отбелязва се от 2011 година с Решение 461 на Общинския съвет от 29 април 2011 година в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на църквата " Свети Димитър " в града, издигната през 1887 година

Денят на Главиница.Отбелязва се в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на църквата " Св. Димитър " в града, чието строителство стартира през 1992 година Църквата е осветена на Димтровден през 2005 година

Празникът на Пордим.Отбелязва се от 2005 година с Решение 196 на Общинския съвет от 11 ноември 2004 година в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на църквата " Св. Димитър " в града, издигната през 1865 година

Денят на Радомир.Отбелязва се от 1855 година в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Официално е разгласен с решение на Общинския съвет от 1999 година Храмов празник на църквата " Св. Димитър ", чийто градеж стартира същата година. Църквата е осветена през 1866 г.