Празнувайте, но не губете мярката
Димитрина Георгиева
Скъпи родители, какво, по дяволите, се случи с баловете?
Онзи ден си приказвам с една моя позната - щерка й има бал на 15-и. Започва да ми споделя и в един миг съзнавам, че това не е подготовка за завършване… Това е огромен финансов план. И с нейно разрешение ще споделя с вас защо иде тирада.
Роклята - 2300 евро.
Обувки, грим, коса - още 600-700.
Кола чартърен - 300 евро дневно, тъй като “няма по какъв начин да слезе от кофти кола (ама такава няма драма да кара всеки ден) ”.
Момчето? Родителите му теглили заем, с цел да купи гривна, която да върви с визията на роклята. Не с момичето - с визията на роклята. Ресторант за роднините - хиляди евро.
Фотографи, видеографи, дронове, ефекти… още хиляди. И в един миг една вечер коства колкото женитба или някой готин джип.
И си мисля - може би това е новото? Да теглим заеми, с цел да си дипломираме децата. 12-и клас!.
Да финансираме мемоари, които след няколко години ще са просто фотоси в телефона.
Най-любимият ми абсурд обаче е различен - всяка година хиляди студенти приключват в Harvard University. Е, там да завършиш си е към този момент за тържество. С тоги, с 5–6 фотоси с другари, с усмивка и очевидно терзание за бъдещето.
Без рокли за хиляди евро, без лимузини, без заеми за дарове. И никой не се пита дали е било “достатъчно блестящо ”. Та… от кой момент завършването на учебно заведение в " Люлин " стана по-велико от завършването в Харвард? И дано си го кажем почтено - на фона на всичко, което се случва към нас - хора без работа, фамилии, които едвам свързват двата края, хора, които спят по пейки и пред пощата, кучешки приюти и дела, за които все “нямаме 5 лв. ” - ние сътворяваме свят, в който една вечер е по-важна от живота след нея.
Не споделям “не празнувайте ”. Казвам - не губете мярката. Не губете себе си в опаковката. Моля ви!
Моят откровен съвет? Бъдете щастливи с това, което имате. Благодарете повече.
Не се състезавайте за фотоси, които на следващия ден няма да имат значение. Ако ще инвестирате – инвестирайте в неща, които остават. В себе си.
Но не силикон, тъй като и това го срещам за не знам кой път. За завършването момичето желало да си постави силикон като подарък… И отново мама и тати мислят разновидности за заем... Балът е една вечер.
Инвестирай съответно.
Фейсбук
Скъпи родители, какво, по дяволите, се случи с баловете?
Онзи ден си приказвам с една моя позната - щерка й има бал на 15-и. Започва да ми споделя и в един миг съзнавам, че това не е подготовка за завършване… Това е огромен финансов план. И с нейно разрешение ще споделя с вас защо иде тирада.
Роклята - 2300 евро.
Обувки, грим, коса - още 600-700.
Кола чартърен - 300 евро дневно, тъй като “няма по какъв начин да слезе от кофти кола (ама такава няма драма да кара всеки ден) ”.
Момчето? Родителите му теглили заем, с цел да купи гривна, която да върви с визията на роклята. Не с момичето - с визията на роклята. Ресторант за роднините - хиляди евро.
Фотографи, видеографи, дронове, ефекти… още хиляди. И в един миг една вечер коства колкото женитба или някой готин джип.
И си мисля - може би това е новото? Да теглим заеми, с цел да си дипломираме децата. 12-и клас!.
Да финансираме мемоари, които след няколко години ще са просто фотоси в телефона.
Най-любимият ми абсурд обаче е различен - всяка година хиляди студенти приключват в Harvard University. Е, там да завършиш си е към този момент за тържество. С тоги, с 5–6 фотоси с другари, с усмивка и очевидно терзание за бъдещето.
Без рокли за хиляди евро, без лимузини, без заеми за дарове. И никой не се пита дали е било “достатъчно блестящо ”. Та… от кой момент завършването на учебно заведение в " Люлин " стана по-велико от завършването в Харвард? И дано си го кажем почтено - на фона на всичко, което се случва към нас - хора без работа, фамилии, които едвам свързват двата края, хора, които спят по пейки и пред пощата, кучешки приюти и дела, за които все “нямаме 5 лв. ” - ние сътворяваме свят, в който една вечер е по-важна от живота след нея.
Не споделям “не празнувайте ”. Казвам - не губете мярката. Не губете себе си в опаковката. Моля ви!
Моят откровен съвет? Бъдете щастливи с това, което имате. Благодарете повече.
Не се състезавайте за фотоси, които на следващия ден няма да имат значение. Ако ще инвестирате – инвестирайте в неща, които остават. В себе си.
Но не силикон, тъй като и това го срещам за не знам кой път. За завършването момичето желало да си постави силикон като подарък… И отново мама и тати мислят разновидности за заем... Балът е една вечер.
Инвестирай съответно.
Фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ