Димитър Йончев е университетски преподавател, почетен професор в Нов български

Димитър Йончев е академични учител, почетен професор в Нов български университет, един от основателите на департамент „ Национална и интернационална сигурност “.
Депутат в Седмото Велико национално заседание, където е ръководител на Комисията по национална сигурност и неин заместник-председател в 36-ото Народно заседание. 

- Проф. Йончев, 80 години след края на Втората международна война и към този момент близо 35 години след рухването на Желязната завеса светът е в напълно нова обстановка, чийто водещи белези на този стадий са безпорядък, неизясненост, неустановеност. Какво виждате Вие зад самобитната мъгла?

- На пръв взор това наподобява като въпрос на политически разбор. Но съгласно мен политическата съставния елемент тук е единствено на повърхността. Отговорите следва да се търсят доста по-дълбоко.

Не мога да обхвана всички аспекти, само че ще дам образец за това каква роля играе светът на движимостите. През 19 век има доста машинни открития и те разрешиха машинното произвеждане. От него произтече класово разделяне, отсам се родиха концепциите на комунизма и социализма.

През 20 век се появи индустриализацията и се откриха нови доминира и нови оръжия. Последваха две мощно машинизирани международни войни. Това бяха ужасни събития за човечеството и дружно с нуклеарното оръжие доведоха до силовото равновесие на Студената война. Резултатът - два военни съюза и Организацията на обединените народи.
Но придвижването на движимостите не спря. В 21 век виждаме кибернетизацията и големия скок в връзките. Те отстраниха класите. Вместо тях се появиха маси и елити.

Животът се атомизира, тъй като се разпадат общностите. Всеки се оправя самичък и където му е най-добре. А елитите прегърнаха крайния демократизъм. Варшавският контракт се разпадна, а НАТО не може да си откри мястото в новата обстановка. Организация на обединените нации е безсилна да се оправи със международните проблеми.

Като погледнем във войната към този момент се изисква галактическа съставния елемент, доста електроника и характерни запаси.
Следователно, това, което става, наподобява безпорядък и неизясненост единствено тъй като го оценяваме през очите на стабилността на Студената война, която изгубихме. От позиция на измененията обаче процесът е законосъобразен и логически.

До ново равновесие светът ще стигне по мъчителен метод. Ние вървим към бъдещето вперили взор обратно. Едва ли това е най-хубавата позиция.

- Президентът Тръмп несъмнено е в центъра на събитията от началото на мандата си. Той трансформира разпоредбите на играта или самата игра?

- За да отговоря, ще се обърна към геополитиката, тъй като тя демонстрира устойчивите ползи на огромните играчи на света, които съвсем не се трансформират.

Какво направи Тръмп? Той прекъсна вторачването в предишното с неговите силови решения и се опита да трансферира съперничеството на невоенна повърхност.Той няма желание да трансформира геополитическите ползи, а има едно голямо предпочитание – да реализира удобна геополитическа обстановка за Съединените американски щати. Съперничествата сред Запада и Русия, сред Запада и Китай си остават. Те са „ безконечни “, тъй като са отличителни за актуалната международна цивилизация. Докато я има тази цивилизация, и тези съперничества ще ги има.
Но Тръмп разшири това съревнование и включи и съседи, и съдружници, тъй като те въздействат върху икономическата обстановка в Съединени американски щати, а тя е в центъра на неговия интерес.

Тръмп не трансформира геополитическите цели, само че трансформира средствата за постигането им с една вяра - да промени геополитическото равновесие в интерес на Щатите.

- Промяната на връзките сред Вашингтон и Брюксел/Лондон е риск, рецесия или късмет за Европа?

- Ако се работи рационално, всяка рецесия е късмет. Сегашните политици на Европа са свързани доста с демократите в Съединени американски щати. Европа като геополитически участник губи доста от тази извънредно мощна връзка.Малко е евентуално, съгласно мен, въпросните европейски политици да работят рационално в тази обстановка. Те са надълбоко вкоренени в сегашната настройка, а тя просто изчезва.

- Официален Брюксел и Лондон са дирижирани от американските демократи сега?

- Не толкоз дирижирани, колкото намират там натурален съюз, тъй като и техните ползи са в същата посока. Общият им интерес е анти-Тръмп.

- Ще подкрепите затова тезата, че дълбокото разделяне в Съединените щати се придвижва на територията на Европа?

- Абсолютно! И не в интерес на Европа! Защото при демократите не бушува война, те не са енергийно подвластни, в този момент не дават отговор за Съединените щати, Тръмп дава отговор. На демократите им е елементарно да бъдат съпротива.

- Всички приказват за мир, само че всеки си показва пътя към него по друг метод. Европейски Съюз моли за мир посредством мощ. Означава ли това война в сърцето на Европа, проф. Йончев?

- В лицето на ръководителите си Европа възприе, съгласно мен, доста злокобна изразителност. Разбира се, не са откровени до дъно, тъй като употребяват един евфемизъм – приказват за това, че на Украйна би трябвало да се оказва помощ, само че схващат помощта като продължение и поддръжка на войната, а някои, по-елементарни, напряко си споделят, че войната е по-добре от мира.

Наскоро шефът на немското разузнаване сподели, че няма да е неприятно това да продължи десетина години. От сходна визия косата на човек се изправя, тъй като не кореспондира с действителността. Не й отива на Европа да застава на тази позиция, откакто зад тила й стоят двете международни войни, получени по сходен метод.

- Руският президент сподели, че приема предлагането за 30-дневно помирение под условия. Как го тълкувате?

- Бих нарекъл позицията на Русия „ да, само че... “.
Москва желае да изключи опцията 30-те дни да се трансфорат във време на усилена военна подготовка на Украйна за продължение на войната. Изключването става с ефикасен надзор, поделен сред Щатите и Русия, посредством системата Starlink, посредством наблюдаване на държанията и така нататък Технически не е невероятно, само че изисква известно време. За да бъде примирието крачка към същински мир се желае доста дипломатическа работа и време.

- Външната политика и защитата не са общностна политика на Европейски Съюз. Реалистично ли е тогава да чакаме резултати от проекта „ Превъоръжи Европа “?

- Нека напомня по какъв начин се роди Европейският съюз – като гаранция да не се повторят съперничествата за въглища и стомана, които доведоха до международните войни.

Години по-късно Европейският съюз се разшири с една по-интересна концепция – да стане конкурентен състезател в идващите десетилетия в стопанската система на бъдещето. Нито една обособена страна от Европа не можеше да се оправи с тази цел,  Европейският съюз съумя. Направи 500-милионен пазар и общо икономическо пространство. Но, наблягам нещо значимо – Европейският съюз в никакъв случай не е бил и в никакъв случай няма да бъде съюзна федеративна страна. Той не може да има войска, а отсам всички структури от вида „ коалиция на искащите “, превъоръжаване, европейска войска са меко казано съмнителни.

Тръмп вижда бъдещето по какъв начин европейците, принудени от него, покачват военните си разноски и купуват оръжие от Щатите. Като несъгласни с неговата тарифна политика сега европейците виждат друго бъдеще – по какъв начин усилват военните разноски и ги насочват към личните военни производства. Забележете – това е под централизирания надзор на Европейската комисия. Този модел на асимилиране на средства към този момент е отработен. Да си спомним – първо имахме изключителни средства, ориентирани за битка против пандемиите. След това могъщи средства се насочиха към зелената сила, отклонявани от други задания. Сега се търсят най-малко 800 милиарда евро за идващите 10 години за превъоръжаване. Усвояването на средства по този подозрителен метод ще продължава. Е, необходим е дразнител, а сега той е постоянно на разположение – опасността, че Русия ще нахлуе в Европа. Идва ред да се усвояват средствата.
 
В предаването „ Референдум “ на Българска национална телевизия демонстрираха данни, съгласно които 35% от интервюираните считат, че е най-добре да има европейска войска. Представяте ли си на каква дезинформация е подложена публиката?! Защото такова нещо е немислимо! Никаква войска няма да има.

- Очерта се основен съюз от водещи европейски страни, които се опълчват на линията на Тръмп и координират дейностите си – Англия, Франция, Германия. Какъв е ползата им да следват политиката на разграничаване от Тръмп и поддръжка за Украйна?

- Това е обичайна устременост на британската политика към Русия, безконечен геополитически вектор на неприязън към нея.
„ Любовта “ на Франция също е обяснима. Германия също може да заеме още по-активна позиция с новия си канцлер. Но не виждам по какъв начин тези три страни биха си съдействали във военно отношение заради извънредно доста скелети в дрешниците. Засега това остава на пропагандно ниво.  

- Старият ред, открит с контракти, интернационалните организации и правила, се разрушава. Какво ще го размени? Имперски ползи, налагани през интернет и обществените мрежи?

- Преди години, не доста от дълго време, беше съвременно да се приказва за отпадането на страната, за отстъпването на суверенитет.
Сега знаем, че има проваляне на страни. Но това не се отнася за геополитическите колоси – за Съединени американски щати, за Китай, за Русия, а около тях имаме един втори ешалон от забавни страни – Индия, Бразилия, ЮАР, Саудитска Арабия, в някаква степен и Турция. Тези геополитически играчи ще открият ново равновесие между тях. Формите ще ги реши бъдещето. Но мисля, че това са участниците и те към този момент са тук.

Европа в този тип ще бъде принудена да приема решенията, които другите ще постановат. Старият ред отшумя.

- Дали самата Европа ще се разпадне на районни съюзи?

- Тя сега е задоволително неединна. Идеята да се работи с несъгласие и с болшинство явно ще я спъва. Тя не може да се промени, тъй като не е политически индивид.
Европа е доста тромава в политическото състезание.

- Виждате ли връзка сред мощната геополитическа динамичност и вътрешно-политическите земетресения в България?

- Неудобно ми е да го кажа, само че имаме доста едва релативно тегло. Нас не ни визира изключително геополитическата обстановка, тъй като ние постоянно сме склонни да я приемем, каквато е показана при нас.

Доскоро беше ясно какво се чака от нас - дайте на Украйна, пуснете Северна Македония в Европейски Съюз, борете се с русофилството.
Нашите политици по принцип са съгласни. Някаква опозиция сподели президентът, само че той няма действителна власт.

- Излишно е, наподобява, да запитвам дейна ли е България в търсенето на своето място в изменящия се свят?

- България се усеща добре, когато от някое посолство й споделят „ отлично “. Това, че се сменят посолството, в никакъв случай не я е тревожело.

- Кой е най-големият риск пред националната ни сигурност – дефицитите на оръжие и фрагменти в армията, разграниченото общество, слабото водачество, готово да одобри което и да е посолство?

- Живеем си с всичко това, което изреждате. Излязохме от една групова система за сигурност – Варшавския контракт, и влязохме в другата – НАТО, с концепцията, че сами няма да можем. Сега, в случай че си сложим ръка на сърцето, ние отново не можем сами. Следователно риск за нас е какво е положението на груповата система, от която сме част. Трябва да се молим за нейното здраве.
Впрочем, при последната част от вашия въпрос не ми е ясно за какво използваме думата „ водачество “. Излиза като че ли имаме водачи...

- А кой е най-големият грях, който българските политически, хайде, не водачи, да кажем елити, направиха по време на прехода?

- Още от кръглата маса при започване на прехода бяхме като нестинари – стъпвахме деликатно, не се окървавихме. Това е противоположното на грях.

Що се отнася до разпилени благоприятни условия, мисля, че не можехме по различен метод. Казвате „ български политици “, което ме кара да се усмихвам. В него „ български “ надвива над „ политици “. Отговорът е в народопсихологията, в метода, по който се отнасяме към паниката. Йордан Радичков го е споделил по прелестен метод. Ние сме доста деликатни, когато стане блъсканица, да вляза ли, да не вляза ли, ами какво ще стане, в случай че вляза, и стоим най-после и чакаме да забележим какво ще стане.
Затова позволете да завърша по този начин: колкото и преходи да ни чакат в бъдеще, толкоз пъти ще ги създадем по нашия си метод.

- Предпазливостта ни съхранява?

- Да, по тази причина сме тук 1300 години и в случай че би трябвало – още 1300 години ще бъдем. Защото плащаме скъпо. Плащаме с общностно достолепие, с неудобства, само че сме тук!
Съдбата ни е поставила сред цивилизациите, сред религиите, сред политическите ползи, сред континентите, сред географиите и ние сме като двуликият Янус. Ние виждаме и едното, и другото, почесваме се по главата, сериозни сме и към едното, и към другото, само че не сме склонни да вършим наше.