10 песни, които да… прочетем: в памет на Димитър Воев
Димитър Воев го няма. Отдавна. Да се приказва за него оттук гибелта е мъчно. Обикновено „ нейното “ наличие ни кара да звучим непохватно и на вятъра.
Димитър Воев е композитор, вокалист и музикант. Съществува композиция от добре подбрани думи: „ паметен “, „ емблематичен “ и „ феномен “. Мисля, че е основана за случаите, когато (ако) се заприказва за групите Кале, Нова Генерация и Воцек и Чугра.
Димитър Воев е стихотворец. Роден е на 21 май 1965 година в София. По силата на случайността, на същата дата – 21 май, само че през 1688 година, в Лондон, е роден Александър Поуп. Освен рождената дата, евентуално Поуп и Воев нямат друго общо. Макар от време на време да се съмняваме в такива съвпадения. Въпреки че и Александър Поуп е стихотворец. По-точно е разгласен за най-великия британски стихотворец на XVIII век.
Поуп е вторият най-цитиран публицист в британския език, съгласно Оксфордския речник на цитатите. Тези „ трофеи “ са получени едвам след началото на ХХ век. Творчеството на Поуп не дало отговор на естетическите критерии на романтизма, по тази причина е било, да кажем, подценено за към 100 години. Сто години минават. Бързо. Особено оттатък гибелта.
След 100 години (може би):
Някой ще даде име на поетично течение, чийто основател е Димитър Воев.
Някой Нарцис ще приключва своята дисертация по тематиката.
Някой предстоящ феномен ще себеоткача на трамвайна спирка „ Димитър Воев “.
След 100 години (дали):
Някой ще запита какво е било времето, откакто поетите му не са мълчали.
Приятно четене!
10. „ Сто години “
Сто години минават
хлъзгави петна.
В бяло черен прозорец
написа три имена.
Кажи, ще легна до тебе
в рохкавата пръст.
Кажи, ще потегли със тебе,
с цел да вдигнем твоя кръст.
Виждам хълма обраснал
в нежните слабини.
Моят дребен другар
е добре признат там, нали?
Статуи се напукват,
другарски лица,
те остават в музея
против ниска входна цена.
9. „ Отвъд гибелта “
Кажи имената на твойта игра,
основана в моята детска кутия.
До на следващия ден ще бъда
твой правилен прислужник,
а след това нагоре
ще се издигна. Сам.
Аз виждам оттатък гибелта.
За себе си и мен.
Природата чука
на мойта врата,
с усмивка перверзна
крилете ми подвига.
Така ще прекараме вечерта
обгърнати в кълбото на
античните сили
в любовта.
Когато доближих ръба на скалата,
наведох се и видях кръга,
в който империи черни и златни
летяха под мен в този момент.
Едно малко бяло
над мен се усмихна и сподели: „ Време е! “,
премахвайки времето.
Кафеза на мойте мемоари бързо отключих,
тъй като ненужни са.
Изпразних остарялата кошница,
която бях самата аз.
Отново едно малко бяло
над мен се усмихна и сподели: „ Не се бави! “, убивайки времето.
Аз виждам оттатък гибелта.
Не мога без теб в нощта.
8. „ Прилепът “
Кафяви изроди играят
със възприятията ми кегелбан.
Пилат напомпан шепне, шепне
ориста, която към този момент знам.
Във загатна ще ти остана
с албанския кафяв костюм,
навел изтърканото таке –
ухилен нереален албум.
Обесете се в неделя,
това е най-добре.
Никой няма да ви гледа –
всеки себе си чете.
Приятелите от хартия
изрязваш с ножичката самичък
и най-сетне забелязваш,
че мене май ме няма там.
7. „ Ангели “
През синтетичната обич пристигна
едно момиче със рекламен крайник.
Видях в отворените ѝ до болежка колене
живота, в който аз не бях.
Как си ти, обзет от стени?
Във теб боли,
ти нямаш, нямаш, нямаш път.
Във операта диригент съм аз
и ръководя симфоничен боязън,
а от цигулките във ляво капе кръв,
деля се вечно със тях.
Ангели летят във печал бял,
снегът вали
над този малоумен свят задремал.
6. „ Малко момиченце “
Аз съм малко момиченце, което
още учи в пети „ Б “ клас
и не желая да знам за проблеми,
които вълнуват и вас.
Не сънувам учителки празни,
не целувам момчешки лица,
не подарявам с погледи ласкави
и заобикалям да бъда добра.
Аз не мажа по ноктите лакове,
не използувам багра за коса
и не желая да имам другари,
желая постоянно да бъда сама.
В огледалото преглеждам си тялото,
белким ще бъда жена?
От гърдите ми леко повдигнати,
смеят се дребни черни зърна.
Не разбирате ли, момчета,
каква е мойта цена
Тя е ниска за летните плажове
и висока за ваш’те сърца!
По елхите гирлянди окичени
смеят се с празна светлина.
Невъзможно е да се обичаме,
аз съм дребна висока канара.
5. „ Само двама “
С тебе май сме единствено двама,
малко, само че не напълно.
Продължаваме играта –
аз със теб и ти със мен.
Даже никой да не чува
наште песни към този момент,
корабът ще си пътува
във морето от неща.
Така че, единствено двама
ще влезнем с теб във храма.
Нестинарките във огън
влизат с босите крайници,
ние с тебе ще потвърдим,
че има смисъл от това.
Който желае – да се маха!
Ние с тебе ще вървим.
Не е време за нерешителност.
С огън дано да горим!
Така че, единствено двама
ще влезнем с теб във храма.
В спомените си от детство
няма да се връщам аз.
Пътят, който ни остава
е в очакване пред нас.
Видеото ни показва
непознати клипове безчет.
В клипа на живота личен
аз съм основният воин.
4. „ Човекът змия “
Влизам безшумно в мойта стая
и се свивам на кълбо.
Аз съм змия и не искам
да приказвам с никого.
Кожата не ща да променям
през последния сезон,
единствено безшумно ще бленувам
за отминал безоблачен вопъл.
Рисковано е да открия
моя същински портрет,
по-добре да си отида,
с цел да бъде всичко в ред.
А езикът ми ще съска,
както в никакъв случай преди,
и зъбът отрова гъста
с твойта плът ще показа.
Никой, никой и през днешния ден не пожела
живота си да свърже
с една студена змия.
Аз съм останал
самичък от своя тип
и съм вечен,
като господ популярен.
3. „ Арлина “
Остригала косата си,
ще се превърнеш във начало,
от което потеглят три змии –
жартиери с нова марка „ тяло “.
Арлина, време е
от сън да се събудиш.
Арлина, време е
на лов за обич сама да тръгнеш.
Разкъсай бързо майка си на дребни, разтварящи се споменчета бели.
Единствено от теб аз желая
деликатно да гледаш любовните табели.
Красив разказ е любовта,
само че знам, че да четеш ти мразиш.
Сложи си черни очила
и съвестта си ще запазиш.
Дали си същинска, не знам,
само че това не ме интересува.
В живота ми си „ суперстар “,
със теб по-малко се срамя.
2. „ Патриотична ария “
Плътно до своето рамо си ти,
златни нашивки и голи гърди.
С бич дирижираш грозни деца,
със стиснати зъби те пеят в този момент:
Ние сме болен артикул
на своето време и вашия труд.
Градски устроени празни ориси,
със смъкнати гащи, навели глави.
От позор.
Човек със спортен екип грухти през града,
с пълен пръст ме сочи на свойта свиня
и те общително на гибел ме осъждат,
а своето семе в „ Москвича “ развъждат.
Аз съм едно малко перде
и ти в случай че искаш,
ела да сме две.
Така на прозореца ще стоим закачени,
с цел да закрием всички вътрешни проблеми.
Ленски и Болев останаха единствено на камък,
славеят на Славейков
паниран е по-сладък,
а ваш’то сърце се разтваря в паница
за „ сръбско “,
„ хеви метал “
и гроздова ракия.
1. „ Скорпионите танцуват сами “
Обичам единствено теб,
твоите дълги игли.
Пронизващи единствено мен,
скорпион с лилави черти.
Ти мислиш за отровата в мен.
Някой ти е споделил, нали?
Ако искаш да вярваш на тях,
махни се от пътя ми!
Танцуват скорпионите
своите мрачни игри.
Отрова нямат те,
ела и не се плаши.
На брега на морето
са кристалните светове.
Един господ със сребърни пръчици
умерено самичък яде.
Обичам единствено теб,
твоите студени очи.
Пронизващи единствено мен,
индивидът със лилави черти.
Някъде в мен останаха
мяукащи котки – неистини.
Но античният вятър леден
ми сподели, че това си ти.
Скорпионите танцуват сами.
