Война, форсмажор и цените на имотите
Димитър Влаевски е старши юрист в Schoenherr и има повече от 17 години опит при консултирането на огромни планове на задгранични вложители в областта на недвижимите парцели, строителството, търговски покупко-продажби, реструктуриране на задължения и правосъдни разногласия.
Войната в Украйна провокира доста бързо верижна реакция от най-различни отрицателни последствия по целия свят. И доколкото никой от тях не може да се съпостави с нещастието на милионите украинци, останалият свят, и в частност България, би трябвало да предприеме нужното, с цел да подкрепи както прекъсването на войната, по този начин и ограничение на нездравословните последствия от нея. Един от главните браншове в нашата стопанска система, който първи понесе удар от променения международен ред след 24 февруари, беше строителството.
Миналата седмица Камарата на строителите изиска от Министерския съвет да одобри разпореждане, което да признае войната в Украйна като форсмажор и в тази връзка да даде независимост на строителите да усилват цени по към този момент подписани контракти. Доколкото към този момент беше в детайли и обосновано коментирано, че (непреодолима сила), по-интересен остава въпросът дали законът дава право на строителите да желаят нарастване на цените по към този момент подписани контракти.
Войната като непреодолима мощ
Непреодолимата мощ (force majeure на фр.) е категорично позволена от закона опция длъжникът (в случая изпълнителят) по даден контракт да не носи отговорност за неизпълнението му при " непредвидено или непредотвратимо събитие от ексклузивен темперамент, зародило след сключването на контракта ". За такива събития най-често се одобряват естествени бедствия (земетресения, пожари) и, несъмнено, войната. Най-съществената характерност на непреодолимата мощ обаче е, че осъществяването на контракта е безусловно невероятно, т.е. освен длъжникът, само че което и да е друго лице не може да извърши контракта. Непреодолимата мощ може да трае единствено известно време, през което време се стопира осъществяването на контракта, и след отпадане на повода длъжникът би трябвало да извърши задължението си както е контрактувано, като само не носи отговорност за забавата си. Непреодолимата мощ може да е и от подобен темперамент, че на страните да е изцяло ясно, че осъществяването ще е невероятно въобще, в който случай договорът се приключва.
Реклама
Не е належащо човек да има юридическо обучение, с цел да е наясно, че войната в Украйна надали е събитие от подобен темперамент, което по някакъв метод да попречва непосредствено дадена строителна компания да построи пътна права или жилищен блок в България или където и да е било другаде по света отвън района на военните дейности. Безспорно войната в Украйна докара до стопански промени по целия свят като съществено повишаване на всички цени, в това число и на строителните материали. Същевременно обаче строителните материали не са свършили поради войната в Украйна. Класически образец на непреодолима мощ би бил, в случай че цялото желязо на света се изнасяше от Украйна и в резултат на войната този експорт бъде преустановен. Ясно е, че тогава нито един строител освен в България, само че и по света, не би могъл да извърши един контракт за строителство.
Войната като стопанска нетърпимост
Основното недоволство на Камарата на строителите до Министерския съвет е обвързвано със сериозното повишаване на цените на строителните материали като разследване на войната, заради което осъществяването на към този момент подписани контракти става извънредно обременително за строителните компании. Внимателният прочит на изложените от камарата условия демонстрира, че в реалност не се касае за непреодолима мощ, а по-скоро за стопанска нетърпимост.
Стопанската нетърпимост е различен институт на правото, който сходно на непреодолимата мощ дава опция на страна по него да не го извърши, без да носи отговорност за това. Основната разлика сред двата института обаче е в събитието, че при стопанската нетърпимост осъществяването е допустимо, само че заради изменение на икономическата конюнктура осъществяването би довело до незаслужено ощетяване на едната страна. На последващо място, страната, която твърди стопанска нетърпимост, не може да откаже да извърши контракта, като се позове на нея сходно на непреодолимата мощ, само че би трябвало да изиска от съда да промени или да приключи контракта, като потвърди, че е налице значително изменение на икономическата обстановка, при която той е бил подписан.
Правата на страните и странният случай на член 266 Закон за задълженията и договорите
Безспорно е, че войната докара до повишаване на цените и повишаване на инфлацията. Но какво нарастване на разноските дава право на строителите да се базират на стопанска нетърпимост и да желаят нарастване на цените по към този момент подписани контракти?
Реклама
Преди да се даде отговор на този въпрос, преди всичко би трябвало да се подчертае, че институтът на стопанската нетърпимост е доста огромно изключение от главния принцип на правото, че договорите би трябвало да се съблюдават (pacta sunt servanda). Именно върху този античен и основополагащ юридически принцип е построен освен стопанският оборот, само че и всяко човешко общество би трябвало да го съблюдава, с цел да резервира своето битие.
Стопанската нетърпимост обаче е относително нов институт, за който се заговаря по-сериозно едвам след края на Първата международна война, която води до хиперинфлация в Германия. Разбира се, сериозността на казуса в Германия по това време е била изцяло друга, откакто стока, която в края на войната е коствала 1 марка, през 1923 година има цена 726 милиарда. В такива времена осъществяването на доста от договорите би имало разрушителен резултат за длъжниците и също би довело до колапс на обществото. Именно тези изключителни стопански условия водят до изясняване на института на стопанската нетърпимост и рестриктивните мерки при неговото използване.
Българският законодател не се слави със своята проницателност, само че в случай че безпристрастен четец прегледа Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД) и попадне на втората алинея на член 266, би помислил, че горните разсъждения са изцяло ненужни. Посочената наредба гласи: " Ако през време на осъществяването на контракта съответно избраната цена на материала или на работната ръка бъде променена, възнаграждението се надлежно променя, въпреки и да е било уговорено напълно. "
Проблемът обаче е, че горната наредба е призната по времето на строителството на социализма в България (настоящият Закон за задълженията и договорите е признат 1950 година и анулира работилия преди този момент закон от времето на Третото българско царство) и с съществена цел да не се допусне реализирането на един " нетрудов приход " от която и да е от страните. Независимо че някои адвокати с право виждат в тази наредба първи проблясъци за приложението на стопанската нетърпимост в България, текстът на самата наредба и претекстовете за нейното приемане не би трябвало да са използвани към актуалната обстановка и по-скоро водят до в допълнение затруднение на така и така комплицирания проблем. Интересно е, че предходният Закон за задълженията и договорите, настоящ до 1950 година, категорично не е допускал смяна на цената при строителство на здания " нито под претекст че цената на работата или на материала се е нараснала, нито под претекст че са станали промени или нараствания в проектите ".
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Свят 1 Свят 2 Свободно време 3 Свят 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Свободно време Реклама
След всичко казано страните по всеки контракт, който е обиден от променените условия в резултат на войната в Украйна, би трябвало да преценяват изискванията на контракта към днешна дата и деликатно да помислят имат ли право да желаят неговото изменение. В тази връзка още веднъж би трябвало да се подчертае, че изменението или прекратяването на контракта, в случай че е налице стопанска нетърпимост, е пълномощие само и единствено на съда, в случай че липсва воля за това и у двете страни. Освен всичко друго обаче един правосъден развой лишава и доста време, което не прави доста практично настояването да вземем за пример съдът да промени уговорената цена, защото възможното правосъдно решение ще се получи след няколко години. Междувременно строителят, в случай че се касае за контракт за строителство, няма да има съображение да откаже да извърши контракта си и може да изпадне в веселба, което да докара до спомагателни неподходящи последствия за него.
През последните няколко години сме очевидци по какъв начин заради засилената глобализация на стопанската система всяко събитие от ексклузивен темперамент, като финансовата рецесия отпреди десетилетие, COVID-19 пандемията, а в този момент и войната в Украйна, без значение в коя част на света се случва, има пряк резултат и върху всяка национална стопанска система. Много е евентуално и предстоящо процесите на глобализация да продължат, както и за жалост възникването на нови сходни събития от ексклузивен темперамент с неподходящ резултат върху всички нас. Доколкото страната не всеки път може да реагира в точния момент или въобще разполага с такива механизми за интервенция в частните връзки, а и не всеки път е потребно да се намесва, страните би трябвало да положат нужната грижа още при подписване на договорите да уговорят вероятни позволения на връзките сред тях при настъпили промени, вместо да разчитат на държавна интервенция.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Право
Войната в Украйна провокира доста бързо верижна реакция от най-различни отрицателни последствия по целия свят. И доколкото никой от тях не може да се съпостави с нещастието на милионите украинци, останалият свят, и в частност България, би трябвало да предприеме нужното, с цел да подкрепи както прекъсването на войната, по този начин и ограничение на нездравословните последствия от нея. Един от главните браншове в нашата стопанска система, който първи понесе удар от променения международен ред след 24 февруари, беше строителството.
Миналата седмица Камарата на строителите изиска от Министерския съвет да одобри разпореждане, което да признае войната в Украйна като форсмажор и в тази връзка да даде независимост на строителите да усилват цени по към този момент подписани контракти. Доколкото към този момент беше в детайли и обосновано коментирано, че (непреодолима сила), по-интересен остава въпросът дали законът дава право на строителите да желаят нарастване на цените по към този момент подписани контракти.
Войната като непреодолима мощ
Непреодолимата мощ (force majeure на фр.) е категорично позволена от закона опция длъжникът (в случая изпълнителят) по даден контракт да не носи отговорност за неизпълнението му при " непредвидено или непредотвратимо събитие от ексклузивен темперамент, зародило след сключването на контракта ". За такива събития най-често се одобряват естествени бедствия (земетресения, пожари) и, несъмнено, войната. Най-съществената характерност на непреодолимата мощ обаче е, че осъществяването на контракта е безусловно невероятно, т.е. освен длъжникът, само че което и да е друго лице не може да извърши контракта. Непреодолимата мощ може да трае единствено известно време, през което време се стопира осъществяването на контракта, и след отпадане на повода длъжникът би трябвало да извърши задължението си както е контрактувано, като само не носи отговорност за забавата си. Непреодолимата мощ може да е и от подобен темперамент, че на страните да е изцяло ясно, че осъществяването ще е невероятно въобще, в който случай договорът се приключва.
Реклама
Не е належащо човек да има юридическо обучение, с цел да е наясно, че войната в Украйна надали е събитие от подобен темперамент, което по някакъв метод да попречва непосредствено дадена строителна компания да построи пътна права или жилищен блок в България или където и да е било другаде по света отвън района на военните дейности. Безспорно войната в Украйна докара до стопански промени по целия свят като съществено повишаване на всички цени, в това число и на строителните материали. Същевременно обаче строителните материали не са свършили поради войната в Украйна. Класически образец на непреодолима мощ би бил, в случай че цялото желязо на света се изнасяше от Украйна и в резултат на войната този експорт бъде преустановен. Ясно е, че тогава нито един строител освен в България, само че и по света, не би могъл да извърши един контракт за строителство.
Войната като стопанска нетърпимост
Основното недоволство на Камарата на строителите до Министерския съвет е обвързвано със сериозното повишаване на цените на строителните материали като разследване на войната, заради което осъществяването на към този момент подписани контракти става извънредно обременително за строителните компании. Внимателният прочит на изложените от камарата условия демонстрира, че в реалност не се касае за непреодолима мощ, а по-скоро за стопанска нетърпимост.
Стопанската нетърпимост е различен институт на правото, който сходно на непреодолимата мощ дава опция на страна по него да не го извърши, без да носи отговорност за това. Основната разлика сред двата института обаче е в събитието, че при стопанската нетърпимост осъществяването е допустимо, само че заради изменение на икономическата конюнктура осъществяването би довело до незаслужено ощетяване на едната страна. На последващо място, страната, която твърди стопанска нетърпимост, не може да откаже да извърши контракта, като се позове на нея сходно на непреодолимата мощ, само че би трябвало да изиска от съда да промени или да приключи контракта, като потвърди, че е налице значително изменение на икономическата обстановка, при която той е бил подписан.
Правата на страните и странният случай на член 266 Закон за задълженията и договорите
Безспорно е, че войната докара до повишаване на цените и повишаване на инфлацията. Но какво нарастване на разноските дава право на строителите да се базират на стопанска нетърпимост и да желаят нарастване на цените по към този момент подписани контракти?
Реклама
Преди да се даде отговор на този въпрос, преди всичко би трябвало да се подчертае, че институтът на стопанската нетърпимост е доста огромно изключение от главния принцип на правото, че договорите би трябвало да се съблюдават (pacta sunt servanda). Именно върху този античен и основополагащ юридически принцип е построен освен стопанският оборот, само че и всяко човешко общество би трябвало да го съблюдава, с цел да резервира своето битие.
Стопанската нетърпимост обаче е относително нов институт, за който се заговаря по-сериозно едвам след края на Първата международна война, която води до хиперинфлация в Германия. Разбира се, сериозността на казуса в Германия по това време е била изцяло друга, откакто стока, която в края на войната е коствала 1 марка, през 1923 година има цена 726 милиарда. В такива времена осъществяването на доста от договорите би имало разрушителен резултат за длъжниците и също би довело до колапс на обществото. Именно тези изключителни стопански условия водят до изясняване на института на стопанската нетърпимост и рестриктивните мерки при неговото използване.
Българският законодател не се слави със своята проницателност, само че в случай че безпристрастен четец прегледа Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД) и попадне на втората алинея на член 266, би помислил, че горните разсъждения са изцяло ненужни. Посочената наредба гласи: " Ако през време на осъществяването на контракта съответно избраната цена на материала или на работната ръка бъде променена, възнаграждението се надлежно променя, въпреки и да е било уговорено напълно. "
Проблемът обаче е, че горната наредба е призната по времето на строителството на социализма в България (настоящият Закон за задълженията и договорите е признат 1950 година и анулира работилия преди този момент закон от времето на Третото българско царство) и с съществена цел да не се допусне реализирането на един " нетрудов приход " от която и да е от страните. Независимо че някои адвокати с право виждат в тази наредба първи проблясъци за приложението на стопанската нетърпимост в България, текстът на самата наредба и претекстовете за нейното приемане не би трябвало да са използвани към актуалната обстановка и по-скоро водят до в допълнение затруднение на така и така комплицирания проблем. Интересно е, че предходният Закон за задълженията и договорите, настоящ до 1950 година, категорично не е допускал смяна на цената при строителство на здания " нито под претекст че цената на работата или на материала се е нараснала, нито под претекст че са станали промени или нараствания в проектите ".
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Свят 1 Свят 2 Свободно време 3 Свят 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Свободно време Реклама
След всичко казано страните по всеки контракт, който е обиден от променените условия в резултат на войната в Украйна, би трябвало да преценяват изискванията на контракта към днешна дата и деликатно да помислят имат ли право да желаят неговото изменение. В тази връзка още веднъж би трябвало да се подчертае, че изменението или прекратяването на контракта, в случай че е налице стопанска нетърпимост, е пълномощие само и единствено на съда, в случай че липсва воля за това и у двете страни. Освен всичко друго обаче един правосъден развой лишава и доста време, което не прави доста практично настояването да вземем за пример съдът да промени уговорената цена, защото възможното правосъдно решение ще се получи след няколко години. Междувременно строителят, в случай че се касае за контракт за строителство, няма да има съображение да откаже да извърши контракта си и може да изпадне в веселба, което да докара до спомагателни неподходящи последствия за него.
През последните няколко години сме очевидци по какъв начин заради засилената глобализация на стопанската система всяко събитие от ексклузивен темперамент, като финансовата рецесия отпреди десетилетие, COVID-19 пандемията, а в този момент и войната в Украйна, без значение в коя част на света се случва, има пряк резултат и върху всяка национална стопанска система. Много е евентуално и предстоящо процесите на глобализация да продължат, както и за жалост възникването на нови сходни събития от ексклузивен темперамент с неподходящ резултат върху всички нас. Доколкото страната не всеки път може да реагира в точния момент или въобще разполага с такива механизми за интервенция в частните връзки, а и не всеки път е потребно да се намесва, страните би трябвало да положат нужната грижа още при подписване на договорите да уговорят вероятни позволения на връзките сред тях при настъпили промени, вместо да разчитат на държавна интервенция.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Право
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ