Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg В двете седмици откакто

Димитър Стоянов, коментар особено за Tribune.bg В двете седмици откогато служебното държавно управление на Стефан Янев, назначено от президента Румен Радев, пое „ щафетата “ в Министерския съвет, се организира чистка в службите за сигурност и администрацията, станаха кавги, които са напълно с политическо наличие. Министри от кабинета размахваха пръст на публицисти, започнаха проверки и даже съумяха да изразят предпочитание в посока ограничение на съществени конституционни права напълно с процедурни и административни хватки. Това довежда до напълно разумния въпрос – какво в действителност може да прави едно служебно държавно управление? Какви са неговите функционалности, статут, пълномощия? И, несъмнено, за какво едно служебно държавно управление с ясна цел и мандат се държи като избирателен щаб, а не като експертен кабинет, който да взема решение въпроси от нормално ръководство? Съгласно член 99, алинея 5 от Конституцията президентът следва да извърши три дейности, които са свързани между тях: назначава служебно правителство; разпуска парламента; дефинира дата за парламентарни избори в границите на два месеца. С един и същи декрет се разпуска Народното събрание и се дефинира датата за нови избори, а назначението на служебното държавно управление приключва пълномощията на настоящото. Служебното държавно управление е обвързано с избран период – до съставянето на постоянно държавно управление от новоизбраното Народно заседание. То има избрана задача и цел – да приготви и организира предварителните парламентарни избори. Разбира се, въз основа на правилото за непрекъснатостта на изпълнителната власт, служебното държавно управление по предписание реализира и пълномощията, които са планувани за постоянно държавно управление. И все пак служебното държавно управление не се избира от Народно заседание, което съществено лимитира неговите пълномощия. Прието е, че то реализира тъй наречените нормално ръководство, решаването на настоящи въпроси от вътрешната и външната политика. Действията на служебното държавно управление се предмет на отговорност от този, който му е дал мандат – президентът на Републиката. Той може да трансформира неговия състав, да търси отговорност от министрите и така нататък За образец може да послужи Указ № 154 от 24 март 1997 година, с което президентът Петър Стоянов прави смяна в състава на назначения от него Министерски съвет, управляван от Стефан Софиянски. Разбира се, би следвало да се замислим върху една съществена норма от конституцията, а точно член 1, алинея 1 Конституция на Република България, която споделя, че България е република с парламентарно ръководство. С Решение № 2 от 16 март 2021 година Конституционният съд показва, че с това конституционният законодател отрежда на единственото представително институция в общодържавен мащаб – Народно заседание – централно място в механизма на реализиране на държавната власт. Основният закон разпорежда на Народно събрание реализирането на законодателната активност и парламентарен надзор, ядро на парламентарното ръководство, като планува и редица гаранции за ефикасното действие на Народното събрание и отстояване на конституционно откритата форма на държавно ръководство, както и спомагателни гаранции за това в спешни условия (чл. 64, алинея 2, член 84, т. 12 от Конституцията). Ясна е волята на учредителната власт да подсигурява нужните условия Народното събрание да продължи да упражнява функционалностите си без значение от вероятните спешни интервали в ръководството на страната и да не се допусне централизация на власт в държавното управление, което да я упражнява по безотговорен и безотчетен метод. В Решение № 6 от 11 април 2021 година се показва, че парламентарно ръководство не значи ръководство на Народното събрание. Нещо повече, в духа на правилото за разделяне на управляващите Конституцията изчерпателно дефинира компетентността на Народното събрание, което идва също да покаже, че не му разрешава да се вмесва или завладява всеки аспект на ръководството. Според нея главните пълномощия на Народното събрание са да реализира законодателната власт и да упражнява парламентарен надзор (чл. 62, алинея 1 от Конституцията), както и други категорично посочени пълномощия (чл. 84 и сл. от Конституцията), които влизат в тези две функционалности. Въобще Конституцията отхвърля визията за парламент, който има обща подготвеност и може да се намесва, в която и да е сфера на ръководството. Оттук и възгледът, че няма въпрос, който Народното събрание не може да реши, не намира конституционна опора. В този смисъл, отчитайки практиката на Конституционния съд, обичайна догадка е за парламентарно болшинство, което да излъчи държавно управление. Възникването на политическа рецесия по смисъла на невъзможността да бъде определен министър-председател и състав на Министерския съвет, както и хипотезата за предварителните парламентарни избори, основават нуждата да се съблюдава каталога от конституционни правила. Предсрочното преустановяване на пълномощията на едно Народно заседание не губи същината на парламентарната република по смисъла на член 1, алинея 1 Конституция на Република България. Непрекъснатостта на изпълнителната власт изисква настоящ състав на Министерския съвет, който да провежда изборите и по нужда да взема решение настоящи въпроси от вътрешната и външната политика. Изпълнението на конституционната наредба за назначение на длъжностен кабинет, неговата природа, мандат и отговорност обосноват редица въпроси, ориентирани към активността на държавното управление на военачалник Стефан Янев. Ако смисъла на един длъжностен кабинет е да приготви и организира парламентарните избори и при нужда да взема решение настоящи въпроси от вътрешната и външната политика, то по какъв метод се обосновават чистките в администрацията, политически стимулираното премахване на ръководителя на ДАНС, желанието за някаква форма на ревизионизъм? Отговорът е елементарен – под никаква. В този смисъл служебното държавно управление е сива територия. Неговата отговорност се реализира от президента. Липсва настоящ парламент, който да извърши същината на парламентарното ръководство. Поведението на избирателен щаб на един или различен претендент за служба или вземането на напълно политически стимулирани решения в полза на избрани партии не попада нито във функционалността, нито във философията на института на служебното държавно управление. Политическата отговорност на един кабинет се реализира от страна на Народното събрание. Как ще се реализира отговорността на длъжностен кабинет, който работи като политически орган, само че не е притежател на политически мандат? Отговорът още веднъж е – по никакъв метод. При изключителни публични условия, сходни на безспорната финансова, икономическа и обществена злополука от 1997 година, служебното държавно управление има за задача, отвън организацията на изборите, да предприеме значими и непосредствени дейности за стабилизацията на ситуацията поради неговата лична подготвеност. Сегашният длъжностен кабинет от страна е дезинтересиран от това да взема връзки по наболели публични въпроси – той стопира поддръжката за икономическите браншове, не съумява да се оправи с имунизационната политика и не е в положение да заеме трайна позиция по външнополитическите въпроси. За сметка на това, напълно политически стимулирано, прави чистки, сменя управления на служби и се занимава с ревизионистки партийни боричкания. Лицето, което може да реализира отговорността по отношение на неговите дейности, е даже още по-малко заинтригувано от решение на съществени проблеми. Президентът на републиката се е устремил в предизборна борба за втория си мандат и назначеното от него държавно управление е комфортният инструмент за нейното осъществяване още от този миг. *** Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна. Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.