Димитър Рангелов, един от най-популярните играчи в историята на ,

Димитър Рангелов, един от най-популярните играчи в историята на, гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. „ Белите “ се завръщат в Лига Европа, а в тима след доста години още веднъж е един от последните маркови юноши на клуба. Нападател, който беше звездата на отбора малко след началото на новия век, а след това направи дълъг легионерски рейд. Рангелов е играл в пет задгранични шампионати. Бил е футболист даже на вездесъщия, сегашния първенец на Англия. Истинска легенда е на немския Енерги (Котбус). Той е и последният капитан точно на Енерги. И е единственият от многото българи, минали през Германия, който е вкарал голове в първите четири дивизии в немската футболна пирамида.

- Митко, здравей! Добре пристигнал в „ Код Спорт “! Стартира кариерата си в Славия, само че на „ Овча купел “ ли ще пристигна нейният край?

- Това е неизбежно, всяко едно начало има и край. Кариерата ми започва в Славия преди много време през 1999-2000 година Беше много забавно премеждие. Надявам се то да продължи още най-малко един-два сезона, в случай че може. Докато се усещам добре, ще играя и ще оказвам помощ с каквото мога на Славия. Като сбъдната фантазия е там откъдето си тръгнал, там и да завършиш. Още не приказвам за довеждане докрай, несъмнено, тъй като се усещам добре. Хубавото е, че цялата кариера мина без кой знае какви огромни травми и проблеми и в този момент съм още веднъж разполагаем на родния ми клуб.

- Идва първият миг за помощ – мачът от европейските клубни шампионати идната сряда. Какво мислиш за противника?

- Няма да е елементарно никога. В момента имаме и леки кадрови проблеми, само че това е късмет за тези млади момчета, които сега са в състава да се потвърдят и да се покажат на европейска сцена, макар че квалификационните мачове са надалеч от това, което ми се желае персонално на мен да е. Но е опция да добият малко опит, да видят по какъв начин се работи в другите страни и така нататък Въпреки че съгласно мен Албания не е аршин да се съпоставяме с тях, само че не може да ги подценяваме никога.

- Славия е доста друг от водещите тимове у нас – играе съвсем единствено с българи. Как оценяваш тази политика?

- За мен това е методът, по който българският футбол и в частност националният тим ще може да получи нови футболисти и млади играчи, които да създадат освен това, от което се нуждае родният футбол. Надявам се всички тези млади футболисти, които са сега в Славия, да създадат една хубава кариера, да излязат по допустимо най-бързия метод в европейски тимове. Виждаме, че към този момент е доста мъчно и това нещо, само че съгласно мен политиката на Славия е вярна. Надявам се колкото се може повече тимове в българския шампионат да следват този метод.

- Засякохте ли се със настоящия твой треньор в националния тим? Може би на вратата – през 2004 година той излизаше, а ти влизаше…

- Не, не можахме да се засечем. Дори мисля, че и един против различен нямаме кой знае какъв брой мачове.

- Впечатлението ти от неговата работа?

- Засега се вижда, че има резултат. В последна сметка това е най-важното. След като има резултат, всеки би трябвало да замълчи. С футболистите, с които разполага и с политиката, която клубът изповядва сега – да се постановат млади момчета, единствено българчета, е доста хубаво, че има и триумфи. Това е огромна заслуга на треньора.

- Какво е особеното сред Славия през 2000 година, когато стартира кариерата си и в този момент?

- За страдание няма кой знае каква разлика. Силно се надявах и ми беше доста забавно да схвана в днешни дни по какъв начин се работи, дали има някаква смяна, какво се е трансформирало освен в Славия, само че и в българския футбол. Но за жалост не виждам кой знае каква смяна.

- Имаш поради инфраструктура?

- Не единствено това. И метод на игра, жанр на игра. Не се залага към този момент на модерния футбол, бърз футбол, нападателен футбол. Малко по-бавно се развиват нещата. Мисля, че това е главен проблем сега като цяло в българския футбол.

- Както се споделя в едно факсимиле във футбола – „ играчите дефинират схемата, а не схемата – играчите “.

- Точно по този начин. Мисля, че би трябвало да се работи по-целенасочено в тази тенденция. Физически сме доста изостанали от безусловно всички други. Няма какво да го крием, то се вижда. Тактически към този момент се опитваме да работим в вярната тенденция, само че в случай че физически не си квалифициран, няма по какъв начин да изпълняваш на 100 % и тактическите инструкции. Идва един миг, в който тимовете единствено с физика те смачкват. Това се видя в няколко мача в евротурнирите. Преди време Локо (Пловдив) игра с съветски или с украински тим и с двама индивида по-малко единствено с физика изглеждаше по този начин, че Локомотив са с няколко индивида по-малко, което ме навежда на мисълта, че физическата подготовка не е на това равнище, на което би трябвало да бъде.

- От прехвърлянето си в през 2006 година смени не малко тимове, само че в никакъв случай не се завърна в България. Имаше ли предложения от наши водещи отбори в интервала до досегашното ти идване на „ Овча купел “?

- Имах, да. Имах диалози с няколко от водещите тимове в България, само че моето предпочитание беше да остана на открито допустимо най-дълго. Не мисля, че съм направил някаква неточност. Трудно е, не е елементарно.

- Решението ти е било вярно – демонстрират го резултатите. Единствено може би в Страсбург, където беше с, не ви потръгна…

- Там бяха доста разнообразни нещата и по тази причина не се получи. Много силов футбол, с доста скорост… А и всеки един футболист има потребност от акомодация сред 4 и 6 месеца. На мен особено това време не ми беше обещано. Емо имаше малко повече късмет, той пристигна и се контузи и може би през този интервал съумя да се пригоди към цялата тази система. Но съгласно мен направих правилния избор и отидох в Германия, където моята кариера потегли нагоре.

- Германия към този момент ти е като втора татковина.

- Точно по този начин. Вече доста неща ме свързват с Германия – жена ми, децата ми.

- Как се случи събитието към прехвърлянето ти в Германия?

- По принцип изкарах тридневен експериментален интервал преди да подпиша със Страсбург в. Хората желаеха да ме вземат незабавно, само че финансовите условия на Славия бяха много високи и не се стигна до трансфер. Малко по-късно подписах със Страсбург. Като не потръгнаха нещата, най-логичният вид беше да потърсим някой тим, в който просто да играя. Това ми беше най-важното. Обадихме се с моя тогавашен сътрудник Емил Данчев в Ерцгебирге (Ауе), хората отвориха вратата, което беше доста радващо за мен. Отидох, играх, направих хубави резултати, вкарах много голове, асистенции и така нататък Тогава бях видян от Енерги (Котбус).

- Със сигурност си най-известният българин в Енерги (Котбус), макар че платина в този отбор направи един от героите от американското лято - Цанко Цветанов. Разкажи за какво три пъти се върна в този клуб?

- Там, когато и да отида, постоянно съм добре пристигнал, което е доста значимо. Хората се отнасят с почитание, малко по-предразположени са към мен, а и постоянно като съм ходел там, съм давал максимума от себе си. Това беше оценено през годините. Това е вторият дом за мен. Жена ми идва непосредствено от Котбус, децата ми са родени там. Малко или доста съм обвързван с Германия и в частност с Котбус.

- Защо отборът потъна до Трета дивизия?

- Най-вече неприятни решения в управлението. Клубът беше финансово постоянен и всичко беше доста добре в Бундеслигата. Наистина дребен клуб и всяка година се борехме да останем в лигата, а в Германия не е толкоз елементарно. Вижда се, че и клубове като, Хамбургер… Хамбургер не бяха изпадали в никакъв случай, на стадиона имаше часовник, който отброяваше години, месеци, часове, минути и дори секунди от кой момент са в Бундеслигата. Но се вижда, че няма застраховани.

- Енерги е побеждавал Байерн в Бундеслигата – смяташ ли, че клубът ще се завърне в миналото?

- Силно се надявам. Инфраструктурата на самия клуб е на доста високо равнище. Дори в Четвърта лига идваха по 7-8 хиляди индивида на мач, което приказва, че любовта към футбола в този град не е умряла. Силно се надявам особено поради тези хорица още веднъж най-малко във Втора лига да се върне клубът, само че ще бъде много мъчно съгласно мен в околните няколко години.

- Заради мощните си изяви в Котбус отиде в – какво е да си при Юрген Клоп?

- Аз му бях първият трансфер тогава. Точно той отиде в Дортмунд и няма да не помни в никакъв случай бях на нашето Черноморие в моя обичан град с мои другари – Чавдар Янков и други. Обади ми се по телефона въпросният Юрген Клоп. Най-интересното е, че този човек, където и да отиде за доста малко време прави огромни резултати. Отиде в Дортмунд, втората година ги направи първенци, третата – също, играха край в Шампионска лига. Много забавен човек е, беше доста забавно за мен, само че за злощастие се контузих съществено и пропуснах три месеца от времето, в което трябваше да се потвърждавам. Ние играехме с един нападател, а имаше доста положителни атакуващи футболисти – Лукас Бариос, Нелсон Валдес, Мохамед Зидан. Четири индивида се борехме за едно място. Нямаше никакъв напън от клуба, че би трябвало да си потегли, просто взех решение за себе си, че би трябвало да отида да играя някъде. За мен футболът е освен пари и кариера, би трябвало и да се наслаждаваш.

- Много или малко бяха през 2009 година тези 1 милион евро, които Борусия заплати на Енерги за теб?

- Платиха 1,2 млн. плюс двама футболисти. В контракта имах една точка, в случай че изпаднем, а тази година изпаднахме с Енерги, че за тази сума може да ме откупи безусловно всеки. Имаше много разновидности, само че откакто ми се обадиха от Борусия, изобщо нямаше и планиране в главата ми. Просто желаех да отида там и по този начин се получиха нещата.

- Поне дузина международни звезди са говорили за престоя си в Борусия (Дортмунд) и за това прословуто възприятие да се изправиш пред „ Жълтата стена “ на „ “. Радвам се, че и един българин може да приказва на тази тема…

- Това не може да се опише, би трябвало да го изживееш, тогава към този момент виждаш нещата по напълно различен метод. Пред 25 хиляди на прословутата стена и като запеят, възприятието е необикновено. А още по-хубаво е, че имах шанса да вкарам гол там и да викат името ми 82 хиляди! Не всеки може да се похвали с такова нещо. Уникално е!

- Невероятно е! От скромния ми опит със седем международни и седем европейски шампионати това е стадионът, който най-вече ме е впечатлявал за футбол. На седмия-осмия ред се чувстваш все едно си на терена.

- Спомням си, че ходихме с юношеския народен тим. Мисля, че към момента се вършат тези лагери във Вестфалия. Ако имаше опция, постоянно ни проведоха да гледаме някой мач. Първият дуел, на който отидох, беше против, а на вторият път, като ни заведоха там – Борусия (Дортмунд) против Мюнхен 1860. Още Боримиров беше там, Давор Шукер също. Седяхме с момчетата и си говорихме – един ден дали ще играем тук? На един му се сбъдна фантазията! Беше неповторимо възприятие!

- Знаеш ли, че ти си единственият българин с голове в първите четири немски дивизии?

- Мисля, че съм изобщо единственият в света. Няма различен подобен, даже и немец.

- Разкажи за другите ти тимове в чужбина – Макаби (Тел Авив),. Какви мемоари имаш от тези интервали?

- Това е една малко мъчителна тематика за мен – Макаби (Тел Авив). Това ми е може би най-голямата неточност, която направих в кариерата ми, макар че в последна сметка самичък си взех решението. Отидох от Борусия (Дортмунд) в Макаби (Тел Авив). Такъв трансфер беше просто огромна неточност, само че претърпява се. Но самичък си взех решението, никой не ме е притискал. Исках единствено и единствено да отида да играя някъде, само че по този начин се развиха нещата, че трансферният прозорец съвсем на всички места беше затворен, само на 9 септември затваряше в Израел. Имахме мач с Англия на „ Уембли “, тъкмо тогава водехме договаряния, имах една обстановка и не я вкарах при 2:0 за Англия. Ако бях вкарал тогава, може би мачът щеше да стане различен, само че тогава ми беше един интервал, в който може би не бях на 100 % съсредоточен.

- Хвана ли най-хубавия интервал в Турция, където при започване на века стартира комерсиализацията в турския футбол и огромният взрив? В какъв интервал попадна в?

- Мисля, че в най-хубавия интервал на Коняспор за всички времена. Станахме трети, взехме купата на Турция, играхме два пъти в Лига Европа. За такива работи не са си и мечтали хората да реализират. Отборът беше доста постоянен финансово, направиха нов стадион за 42 хиляди фенове, даже турският народен тим играе множеството си семейства там.

- Толкова ли фанатични са турските почитатели?

- Много повече от това, което виждаме. Имал съм обстановки да не можеш изобщо да излезеш от у дома.

- Доволен ли си от кариерата си в националния тим? Получи ли задоволително шансове?

- Шансове получих, само че може би там не демонстрирах цялостния си капацитет. Не знам за какво, просто не се получаваше това, което постоянно съм желал да бъда – и водачът, който съм бил в Котбус, както и в другите тимове, да върша повече. Малко или доста не се получаваше и резултатите го демонстрират. Мисля, че не е единствено при мен това нещо, а при доста други момчета. Като идвахме тук в националния тим, имаше като някаква обсада, която не ни позволяваше да разгърнем цялостния си капацитет.

- Мислил ли си, че толкоз можем да „ потънем “ като тим? Има ли вяра – в този момент се появяват баражи за европейското?

- Надежди постоянно има. Въпросът е, в случай че може по някакъв метод да се класираме на едно по-голямо състезание. Футболистите, които сега са в националния тим, да добият това самочувствие, което е нужно на всеки един състезател, с цел да може да се развият в следствие в вярна тенденция. Кариерите им да тръгнат в вярна посока. Един подобен огромен конгрес продава доста по-лесно. Всеки, който е там, 100 % ще получи някакво предложение и то в хубави шампионати съгласно мен. Силно се надявам нещата да се пооправят. Кога ще е, никой не знае.

- С кой нападател ти е било най-приятно да си партнираш във времето?

- В Котбус имах един доста прекрасен интервал с един румънски нападател, висок таран. Много ми беше елементарно с него, тъй като не беше от най-подвижните, седеше си там и ги събираше централните бранители. Винаги имаше къде да се движа и какво да върша. С Бербатов какво да приказваме – той си е огромен футболист! Може би от време на време оставаше недоразбран от нас. Имаше си негови си визии, негови си хрумвания, само че с него не ми беше доста елементарно. Трябваше доста да работя, доста да се трудя. Той си е голмайстор, аз не бях подобен. Аз съм черноработник, работя в името на тима, с цел да може да се развият добре нещата. За мен колективът е най-важното нещо.

-, твой съотборник от националния тим, към този момент е треньор в академията на Славия. Ти мислил ли си какво ще е твоето бъдеще след края на кариерата?

- Най-вероятно ще е нещо обвързвано с футбола. Аз съм човек, който обмисля трезво нещата. Няма по какъв начин да стана предприемач или да върша някакви други работи. Ще върша това, от което разбирам най-вече. Мисля, че това е футболът. Ще оказвам помощ с каквото мога на млади футболисти. С контактите ми също, в случай че мога да оказа помощ на някой да направи трансфер някъде по Европа.

- Твоят татко е най-известният и сполучлив наш ас в мотокроса. Никога ли не си се изкушавал да поемеш по неговия път?

- Изкушавах се. Бях на четири годинки, когато ме научи да карам мотор. Каза ми аз самичък да реша. Тренирах и хандбал, и плуване, и какво ли не. Понякога съм си мислел, в случай че бях хванал някакъв самостоятелен спорт, дали щях да направя по-големи триумфи, тъй като съм доста работлив. Аз не бях надарен, имах си моите качества – експедитивност, отскок и така нататък и всичко друго пристигна с доста работа.

- Разкажи нещо за персоналния ти живот – по какъв начин разпускаш, къде се усеща най-добре фамилията ти?

- Сега сме в миг на проба. За страдание сме разграничени отново. Такъв беше и интервалът, като бях в Турция четири години. Идваха при мен за малко жена ми с децата, отиваха си в Германия, тъй като аз персонално не желаех да вървят в детски градини и учебни заведения, които малко или доста ще ги насочат към друга религия и така нататък Въпреки че нямам нищо срещу, само че за мен беше значимо да запазя някои полезности в фамилията. Именно по тази причина взех решението да идват постоянно при мен, само че да не се задържат за доста, с цел да не им е скучно, тъй като бяхме непрекъснато на лагери, на мачове. Почти не можех да им обръщам никакво внимание. Дали са при мен или у дома в Германия, общо взето е едно и също, съвсем не се виждахме. Сега съм в изпитателен интервал да видя дали има опция тук да развием нещо с футбола. И към този момент ще преценява какво ще върша.

- Спортуват ли децата? Колко са огромни?

- Спортуват. Дъщеря ми е на 8, а синът ми в този момент ще стане на 6. Ходят на танци, на футбол, на тенис, на каквото може. Навсякъде ги опитвам, към този момент си е тяхно решение. Разбира се там се гледа какъв гений имат. Хората, които се занимават с тях, споделят дали са за този спорт. Въпросът е да им дадеш късмет и да ги насочиш. Най-важно ми е да си свърша работата като родител, да им дам тенденция и към този момент то ще си покаже.

- След дългия живот в подредена Германия тук някои неща нервират ли те в този момент?

- То и там ме нервират някакви неща. Никъде не е съвършено. Навсякъде има някакви дребни работи, само че аз съм си българин, обичам си България. Чувствам се доста добре тук, спокоен съм, постаравам се да дам максимума без значение в коя сфера е. Въпросът е човек да е благополучен. Щастлив ли си, всичко е окей. efbet Лига 3 кръг, петък 21 август Славия 0:2краен резулат Локомотив (Пловдив)