Кристин Лагард: 358 милиона европейци вече използват еврото
Димитър Радев зае мястото си в Управителния съвет на ЕЦБ, централата във Франкфурт блестна в чест на 21-вата страна членка
С влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година, броят на европейците, употребяващи единната валута, доближи 358 милиона души. Това удостовери президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в публично изказване, представена от Bloomberg.
Промяната бележи освен промяната на лв., само че и фундаментална промяна в ръководството на българската стопанска система – шефът на Българската национална банка (БНБ) Димитър Радев към този момент е пълновръстен член на Управителния съвет на ЕЦБ във Франкфурт с право на глас при определянето на лихвената политика на целия съюз.
Символика и действителност
" Сърдечно поздравявам България в фамилията на еврото и шефа Радев на масата на Управителния съвет на ЕЦБ ", съобщи Лагард. Според нея разширението е " мощен знак на жизнеността на европейския план " и доказателство за способността на съюза да се оправя с геополитическата неустановеност.
В знак на одобрение към 21-вата страна членка, централата на ЕЦБ във Франкфурт е осветена със специфична апаратура, която ще остане дейна през първите 11 дни на януари.
Цената на интеграцията
Зад празничните заявления обаче стоят съществени стопански провокации. С присъединението си България губи дефинитивно теоретичната опция за самостоятелна парична политика. Оттук нататък лихвените равнища за българския бизнес и семейства ще се диктуват от решенията във Франкфурт, които постоянно са калибрирани съгласно потребностите на огромните стопански системи като Германия и Франция, а не по отношение на спецификите на дребния пазар в София.
Самият Димитър Радев дефинира стъпката като " знак за принадлежност " и преход от периферията към ядрото на взимане на решения. Въпреки това, стопански анализатори предизвестяват, че страната влиза в съюза в интервал на икономическа турбуленция и " вносът на непоклатимост " може да пристигна с цена на по-строг контрол върху банковия бранш.
С влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година, броят на европейците, употребяващи единната валута, доближи 358 милиона души. Това удостовери президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в публично изказване, представена от Bloomberg.
Промяната бележи освен промяната на лв., само че и фундаментална промяна в ръководството на българската стопанска система – шефът на Българската национална банка (БНБ) Димитър Радев към този момент е пълновръстен член на Управителния съвет на ЕЦБ във Франкфурт с право на глас при определянето на лихвената политика на целия съюз.
Символика и действителност
" Сърдечно поздравявам България в фамилията на еврото и шефа Радев на масата на Управителния съвет на ЕЦБ ", съобщи Лагард. Според нея разширението е " мощен знак на жизнеността на европейския план " и доказателство за способността на съюза да се оправя с геополитическата неустановеност.
В знак на одобрение към 21-вата страна членка, централата на ЕЦБ във Франкфурт е осветена със специфична апаратура, която ще остане дейна през първите 11 дни на януари.
Цената на интеграцията
Зад празничните заявления обаче стоят съществени стопански провокации. С присъединението си България губи дефинитивно теоретичната опция за самостоятелна парична политика. Оттук нататък лихвените равнища за българския бизнес и семейства ще се диктуват от решенията във Франкфурт, които постоянно са калибрирани съгласно потребностите на огромните стопански системи като Германия и Франция, а не по отношение на спецификите на дребния пазар в София.
Самият Димитър Радев дефинира стъпката като " знак за принадлежност " и преход от периферията към ядрото на взимане на решения. Въпреки това, стопански анализатори предизвестяват, че страната влиза в съюза в интервал на икономическа турбуленция и " вносът на непоклатимост " може да пристигна с цена на по-строг контрол върху банковия бранш.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ




